Има истории, които ни връщат вярата не само в чудесата, но и в златните ръце на българските лекари. Една такава история се разиграва през последните дни в Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ в Стара Загора. Главни герои в нея са 101-годишният Ангел Неделчев от ямболското село Воденичане и началникът на отделението – проф. д-р Даниел Вълчев, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
Всичко започва с битов инцидент. Дядо Ангел, който кара своята 102-ра година, все още е подвижен и деен. В дома си обаче получава прилошаване, залита и пада тежко върху печката. „Като ме настигна, пък поизпъна и право на печката… Прегърнах печката“, разказва с типичното си чувство за хумор възрастният мъж, въпреки болката.
Ситуацията обаче е критична. Той е транспортиран по спешност от Ямбол в Университетската болница в Стара Загора в изключително тежко състояние. Диагнозата е страшна дори за млад организъм, а камо ли за столетник: четири счупени ребра, разкъсана плевра и остра кръвозагуба от близо 1500 мл.
Тук се намесват опитът и смелостта на проф. д-р Даниел Вълчев и неговия екип. Пред лекарите стои огромна дилема – пациентът е с тежка дихателна недостатъчност, а напредналата му възраст прави пълната упойка смъртоносно рискована. „На тази възраст, с тази патология, ако пациентът беше подложен на оперативна процедура под обща анестезия, най-вероятно изходът нямаше да бъде благоприятен“, обяснява проф. Вълчев. „Трудно можем да раздишаме белия дроб след апаратна вентилация при пациент на 101 години“, добавя той.
Решението е иновативно и щадящо – т.нар. „single incision“ видеоасистирана хирургия. Или казано на достъпен език – безкръвна операция само през един малък отвор от 3-4 см, извършена с местна упойка. „Това е мини инвазивна техника. Пациентът дължи живота си на това, че използвахме този метод, избягвайки рисковете на общата анестезия“, споделя с професионално удовлетворение хирургът. Операцията преминава успешно, кръвта е евакуирана, а белият дроб – освободен.
Дядо Ангел не е случаен човек. Животът му е преминал в тежък физически труд, който явно е калил тялото и духа му. „Работил е само тежка работа. Като започнем от копаене, чукане на камъни на ръка едно време, когато се правеше пътят за Котел“, разказва племенникът му, който е неотлъчно до него. Бил е още каруцар и цели 21 години овчар.
Самият дядо Ангел си спомня времената, когато с ръцете си е градил пътища и мостове: „Чукаш камъни на ръка… И на Свети Никола до Белово един мост направихме.“ Днес, само няколко дни след тежката интервенция, столетникът вече се възстановява. „По-добре е, слава Богу“, казва той скромно от болничното легло.
Успешната операция води не само до оздравяване, но и до неочаквано приятелство между професора и пациента. „Станаха големи приятели вече“, усмихва се племенникът на пострадалия. „След като го изпишем, той отново ще си отиде на село и ще си ходи сам. Приготвили сме му даже нова патеричка тук от болницата – за спомен“. Проф. Вълчев не крие гордостта си от екипната работа: „Не са много хирурзите в света, които оперират пациент, каращ 102-рата си година. За нас това беше предизвикателство, завършило успешно.“
Методиката, приложена при дядо Ангел, скоро ще бъде описана и в нов учебник по гръдна хирургия под егидата на БАН. Така случаят на жилавия столетник от Воденичане ще послужи за урок на бъдещите медици – урок за това, че когато иновацията срещне човещината, възрастта е просто цифра. А ние пожелаваме на дядо Ангел бързо да се върне у дома и да разказва още дълго как е „преборил“ печката с помощта на старозагорските лекари.
Публикувай коментар
