На прага ли сме на Трета световна война? В епохата на „апокалипсиса“ е лесно човек просто да се изсмее подобен въпрос. В края на краищата през последните години свикнахме да живеем с пандемия, ежедневно сме обсадени от прогнози за екологичен колапс и сме подхранвани от солидна порция дистопична драма от алгоритмите на Netflix. Но рискът от глобална война със сигурност не е бил толкова висок от времената на Студената война, пише в коментар за The Telegraph Шерил Джейкъбс.
По света авторитарните режими се провалят. В епохата на глобална стагнация тяхната неспособност да изпълнят обещанията си да осигурят работни места, да се справят с бедността и да развият средната си класа излиза на преден план. Докарани до параноя от евентуален вътрешен бунт, автократите опитват да укрепят властта си чрез създаване и фокусиране върху външни врагове, независимо дали това става чрез завоевателни регионални войни или чрез високорискови екзистенциални конфликти, насочени срещу Запада.
Бързо развиващата се криза, която избухна след атаката с дрон срещу американска база близо до границата на Йордания със Сирия, е идеален пример за нашата плашеща нова реалност. Въпреки че Иран отрече каквото и да е пряко участие, ясно е, че той е дълбоко замесен в това, което е само последното от серия свързани с Техеран атаки, имащи за цел да прогонят САЩ от Близкия изток.
Опасната игра на Иран
Като се има предвид неизбежният отговор на САЩ, възниква въпросът: защо Иран изобщо би участвал в такава безразсъдна авантюра? Въпросът, който често се пропуска във всички обичайни наблюдения на Иран като луд, зъл фундаменталистки режим, е, че властта там също се проваля.
Упадъкът на Иран е сред най-необикновените истории на съвремието. Това беше една от великите древни цивилизации, благоприятно разположена в центъра на световната търговия и управляваща някои от най-големите запаси на нефт и газ в света. Но една вкаменела и некомпетентна теокрация я превърна в руини. Инфраструктурата е сравнима с тази на разкъсана от война държава, а половината от населението живее в бедност.
И тъй като мащабът на националното осакатяване на моллите става невъзможен за прикриване, а протестните движения нарастват, изпадналият в отбрана режим се опита да се отклони от провалите си, като удвои дългогодишните си амбиции да се утвърди като регионален хегемон, създавайки „шиитски полумесец”, имащ за цел да функционира както като защитен щит срещу сунитите и западните неверници, така и като фокус на империалистическа гордост. Затова превръщането в ядрена сила е, разбира се, от решаващо значение за такава визия.
Още: Как светът се размина на косъм с Третата световна война преди година? (ВИДЕО)
Всъщност истинската опасност може да не е, че Иран наистина става все по-силен, а че неговите лидери знаят, че времето не е на тяхна страна. Вярно е, че Техеран вероятно е само на няколко години от създаването на ядрени бойни глави за балистични ракети. Но тъй като икономиката му се срива, режимът може да подозира, че ще стане по-трудно за него да оправдае цената на програмата пред своите все по-неспокойни граждани.
Това е в съзвучие с модел, който историците са идентифицирали през цялата история. Това, на което предишните световни войни ни учат е, че не уверените и успешни държави започват войни, а разядените от страхове, които страдат едновременно от грандиозни заблуди и параноя от бъдещето.
Докъде ще стигне Путин?
Днес този парадокс на крехкия агресор се разиграва не само в Иран, но в още по-ужасяваща степен и в Русия. Режимът на Путин впечатляващо не успя да се възползва от вградените предимства на страната – не на последно място огромните природните ресурси, за да повиши жизнения стандарт и да създаде просперитет за хората. Голяма част от руското население живее на ръба на нищетата, а страната е заклещена в петролен капан, обикновено запазен за страните от третия свят. Държавно хищничество, пълзяща монополизация, шуробаджанащина и барокова вселена от лъжи доведоха до пропиляване на постигнатото от пазарните реформи през 90-те години.
Още: Убийства на лидери, биологични атаки и криза: Шокиращите предсказания на Ванга за 2024 година
В отговор, Путин се опитва да спре икономическия и демографския упадък и да се отклони от провалите си у дома чрез завоевания. Въпреки че я наричат мечката, постсъветска Русия е по-близка до медузата, която продължава да отделя опустошителни токсини във водата след смъртта си, нейните атакуващи клетки стрелят неконтролируемо дори след обезглавяване.
Отново, това, което може да направи Русия още по-опасна, е, че нейният прозорец за „възстановяване“, предвиден от Путин, се стеснява. Ако настоящите тенденции се запазят, Русия ще се превърне в геополитическо джудже само за няколко десетилетия, отстъпваща по сила дори на изгряващи африкански сили като Нигерия.
Ролята на Китай
Може дори да се спекулира дали струпването на облаци в Китай може да доведе до флирт на Пекин с цивилизационна война със Запада. Едновремешната голяма стратегия на Си Дзинпин – поддържане на изключителни темпове на растеж, до голяма степен чрез държавна инвестиция, се срина. Той отговори, като насочи Китай към военно-автократичен модел – от преследване на китайската мечта към визия за Велик Китай. Неговата нова стратегия за „военно-граждански синтез“, която има за цел да превърне Китай в най-технологично напредналата военна сила в света, отразява тази посока.
Не е немислима и идеята, че Китай може да повиши рисковете от нова световна война чрез нахлуване в Тайван. Си знае, че може да има само ограничено време за действие; въпреки че се смята, че до 2027 г. Пекин има военно превъзходство над САЩ в Тайванския пролив, като се има предвид намаляващото му население и стагнираща икономика, остава открит въпросът колко дълго може да продължи това.
Традиционното отношение е, че ако Третата световна война възникне, това ще бъде случайно. Но трябва да приемем възможността автократичните лидери – измъчвани от перспективата за смърт в случай на падането им от власт, да са готови да следват стратегии за оцеляване, които, макар и ирационални за нас, изглеждат дълбоко рационални за тях. Те могат да представляват заплаха за човешкото оцеляване наравно с, да речем, недостатъчно защитени патогенни лаборатории или неконтролираната еволюция на изкуствения интелект.
Още: Математиката дава отговор кога може да започне Трета световна война?
В епоха, в която измамните диктатори наистина смятат, че могат да спечелят, рисковете се увеличават. Тъй като преминава към ядрена доктрина „първи удар“, Русия е все по-убедена, че има предимство в случай на ядрена война. Иранският режим, след като е преживял едно поколение изолация, може да страда от „арогантност за оцеляване“.
Ако иска да овладее авторитарната заплаха, Западът ще трябва да използва това, което сам по себе си е опасен коз: собствената си непредсказуемост, присъща на демокрациите. От нормализирането на отношенията с Китай през 70-те години, което заслепи Съветския съюз, до изненадващо силния отговор на нахлуването в Украйна, Западът всява страх сред враговете си, защото те никога не могат да знаят какво ще направи след това. Затова може да се наложи той да хвърли заровете още веднъж, за да запази надмощието си.
Публикувай коментар
