Индия успя да осъществи кацане на космически апарат близо до Южния полюс на Луната – неизследвана територия, която според учените може да съдържа жизненоважни запаси от замръзнала вода и ценни елементи. Така страната циментира своите нарастващи амбиции в областта на космоса и технологиите, съобщават световните осведомителни агенции, позовавайки се на Индийската организация за космически изследвания (ISRO).
Спускаемият апарат с луноход в него се приземи на лунната повърхност в 6:04 ч. местно време, предизвиквайки радостни възгласи и ръкопляскания сред учените и официалните лица, които наблюдаваха събитието в южния индийски град Бенгалуру, отбелязва Асошиейтед прес. „Това е победен вик на нова Индия“, каза министър-председателят Нарендра Моди, цитиран от Ройтерс. Моди е видян да развява индийското знаме, докато наблюдава кацането от Южна Африка, където е на посещение за срещата на върха на БРИКС. „Индия е на Луната“, каза на свой ред ръководителят на Индийската организация за космически изследвания С. Соманатх, когато „Чандраян-3“ кацна на Южния полюс на естествения спътник на Земята.
След неуспешен опит преди близо четири години Индия влезе в историята, като стана първата страна, спуснала апарат в близост до слабо изследваната област на Южния полюс. Индия освен това става едва четвъртата страна след САЩ, СССР и Китай, успяла да осъществи кацане на Луната.
Успешното кацане на Индия идва само няколко дни след като руският апарат „Луна-25“, който се беше насочил към същия лунен регион, се завъртя в неконтролируема орбита и се разби. Това щеше да бъде първото успешно руско кацане на Луната след 47-годишно прекъсване. Ръководителят на руската държавна космическа корпорация Роскосмос обясни неуспеха с липсата на експертен опит, дължаща се на дългото прекъсване на лунните изследвания след последната съветска мисия до Луната през 1976 г.
С вълнение и тревога хората в цяла Индия – най-населената страна в света, бяха „залепени“ за телевизорите в офиси, магазини, ресторанти и домове. Хиляди други отправяха молитви по бреговете на реки, в храмове и на места като свещения град Варанаси в Северна Индия. Индийският апарат „Чандраян-3“ – „лунен кораб“ на санскритски език, излетя от стартовата площадка в Шрихарикота в южната част на страната на 14 юли. „Стремежът на Индия към изследване на космоса достига забележителен етап с предстоящата мисия „Чандраян-3″, която е готова да осъществи меко кацане на лунната повърхност. Това постижение бележи значителна крачка напред за индийската наука, инженерство, технологии и индустрия, символизирайки напредъка на нашата нация в изследването на космоса“, се посочваше в направеното по-рано днес изявление на Индийската организация за космически изследвания.
От организацията казаха, че успешното кацане на „Чандраян-3“ ще е от огромно значение за подхранване на любопитството и разпалване на страстта към изследване сред младите хора. „То поражда дълбоко чувство на гордост и единство, тъй като ние колективно празнуваме постиженията на индийската наука и технологии. То ще допринесе за насърчаването на среда за научни изследвания и иновации“, се казваше в изявлението.
Много държави и частни компании се интересуват от района на южния полюс, тъй като в постоянно засенчените кратери може да има замръзнала вода, която би могла да подпомогне бъдещите мисии на астронавти. Шестколесният спускаем модул и луноходът на „Чандраян-3“ са оборудвани с инструменти, които ще предоставят на научната общност данни за свойствата на лунната почва и скалите, включително за химическия състав. Очаква се луноходът, захранван от слънчева батерия, да функционира един лунен ден (14 земни дни), провеждайки серия от експерименти.
Неравният терен затруднява кацането на Южния полюс и на кацането на Индия се гледа като на исторически успех. Ледът в региона може да осигури гориво, кислород и питейна вода за бъдещи мисии. Предишният опит на Индия да осъществи кацане на роботизиран космически апарат в близост до слабо проучения Южен полюс на Луната завърши с неуспех през 2019 г. Тогава апаратът навлезе в лунна орбита, но загуби връзка със спускаемия си модул, който се разби, докато извършваше последното си спускане, за да достави роувър, който да търси следи от вода. Според доклад за анализ на неизправността, представен на ISRO, аварията е била причинена от софтуерна грешка.
Мисията на стойност 140 милиона долара през 2019 г. имаше за цел да проучи постоянно засенчените лунни кратери, за които се предполага, че съдържат водни залежи – нещо, потвърдено от индийската орбитална мисия „Чандраян-1“ през 2008 г. След като миналата година ядрено въоръжената Индия се превърна в петата по големина икономика в света, правителство на премиера Нарендра Моди е нетърпеливо да демонстрира нарастващия авторитет на страната като технологична и космическа сила.
Успешна мисия до Луната се вписва в представата на Моди за доминираща Индия, която утвърждава своето място сред световния елит, и би допринесла за нарастване на популярността му преди решаващите парламентарни избори догодина. Очакванията за успешно кацане се увеличиха след неуспешния опит на Русия и в момент, когато регионалният съперник на Индия – Китай, се е устремил към нови постижения в космоса.
През май Китай изстреля тричленен екипаж за своята орбитална космическа станция и се надява да изпрати тайконавти на Луната преди края на десетилетието. Много държави и частни компании се надпреварват да осъществят успешно кацане на космически кораб на лунната повърхност. През април космическият апарат на японска компания се разби при опит за кацане на Луната. Израелска организация с нестопанска цел се опита да направи същото през 2019 г., но космическият й апарат беше унищожен при сблъсъка. Япония планира да изстреля спускаем апарат към Луната през уикенда като част от мисия на рентгенов телескоп.
Две американски компании също имат амбицията да поставят спускаеми апарати на естествения спътник на Земята, единият от които на южния му полюс. През следващите години НАСА планира да изпрати астронавти на Южния полюс на Луната, възползвайки се от замръзналата вода в кратерите, предаде БТА.
Публикувай коментар
