Пред нас има два пътя – да се удавим в собствената си мъка или да продължим напред. Аз избрах второто – да продължа. И не само да продължа, но и да променям. И смятам, че бавно, заедно, успяваме. Това написа на профила си във Facebook башата на трагично загиналата на пътя Сияна Николай Попов. Повод за това е Световният ден на почит към жертвите на катастрофи.
Ето какво написа Николай Попов:
Днес е световният ден на почит към жертвите на катастрофи.
Винаги съм се чудил как продължават да живеят близките, най-вече на убити деца. Точно преди да убият Сияна мислих за това. Не зная защо…
Когато ходехме на гости на сестра ми, Сияна виждаше некролога на Филип и ме питаше:
„Тате, това момченце защо е умряло?“
Как да отговориш на този въпрос?
Сега Сияна е при Филип… Филип живееше срещу сестра ми, врата срещу врата.
Тази война е толкова мащабна, че дори две семейства на един етаж имат две убити деца.
Давате ли си сметка изобщо за мащаба на тази трагедия?
Да влизаш в празна детска стая, всичко да изглежда сякаш детето ти ще се върне всеки момент, а да разбираш, че това никога, ама никога и за нищо на света няма да се случи.
Абсолютно никой не е застрахован. Особено в България, която е водеща по брой убити на пътя.
Сега разбирам как продължават тези хора. Много, много трудно.
Пред нас има два пътя – да се удавим в собствената си мъка или да продължим напред.
Аз избрах второто – да продължа. И не само да продължа, но и да променям. И смятам, че бавно, заедно, успяваме.
Питате ме откъде намерих сили.
Намирам сили всеки ден – много, много сили – от хубавите спомени, от това, което правя, и от всички вас.
Хилядите хора, които мислено сте до мен. Без вас аз съм никой. Вашата сила е моята сила.
На политиците – на всички политици – чуйте добре:
На всички, абсолютно всички, които ни управляваха през последните 36 години, искам да кажа, че сте едни лъжливи лицемери.
Заради вашите икономически интереси ние загубихме децата си.
Вие си мислите, че сте застраховани. Е, не сте.
Никой не контролираше камионите, защото големите фирми са на политици.
Никой не контролираше строителите, защото те се отчитаха на политици.
Никой не контролираше както трябва на пътя, защото просто не им пукаше. Нямаше пари в това.
Всъщност има – от глоби. Но какво са няколко милиона на фона на стотиците милиони в транспорта и пътищата? Трохи…
Искам да изкажа благодарност към родителите преди мен, които започнаха и водиха каузата за спасяване на човешки живот дълги години.
Аз също съм го правил, но по друг начин – с обучения и инициативи.
Сега ми се падна този тежък кръст и каузата вече е много по-голяма. Но няма да се откажа.
Сдружение „Ангели на пътя“ не спират да работят вече пет години за спасяване на човешки животи. Постигнаха много, но на висока цена. Цената на последното им останало спокойствие.
Призовавам ги да не се отказват. Макар че понякога сме на различни мнения, смятам, че целта е една.
Мир на душите на близките ни, които никога повече няма да позвънят на звънеца, няма да отворят вратата и няма да ни прегърнат.
Продължаваме.
Публикувай коментар
