Европа трябва да се върне към лидерските си позиции, да изгради стратегическа автономност и да стане по-независима както в областта на сигурността, така и в икономиката и технологиите. Това заяви президентът Илияна Йотова в специално интервю за „120 минути“ по bTV. Разговорът обхвана теми от европейската сигурност, войната в Украйна, отношенията със Съединените щати, Северна Македония и мястото на България в променящия се свят.
За санкциите срещу Русия и патриарх Кирил
Йотова защити аргументите на премиера Радев срещу евентуално включване на руския патриарх Кирил в бъдещ санкционен пакет на ЕС. Според нея подобна стъпка би могла да отвори нова конфликтна линия в момент, когато Европа и Украйна настояват за мирни преговори.
„Час по-скоро Русия трябва да седне на масата на преговорите. Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделяме вярващите тук в България? Моят категоричен отговор е не“, заяви тя. Президентът подчерта, че до момента не е видяла подобна дискусия да бъде водена в други европейски държави и предупреди срещу излишно изостряне на общественото напрежение.
„Ние сме православна държава. Не искаме българските вярващи да бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история. Бих направила всичко, за да бъде избегнат подобен конфликт“, каза още президентът. „По-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не беше изгодно да коментира другата част от резервите – свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл“, коментира тя.
„Европа не е класна стая“
На въпрос на Светослав Иванов дали България започва да следва модела на Унгария в европейската политика, Йотова отхвърли подобни сравнения. „Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат“, каза тя.
Според президента България има право да защитава собствените си интереси и да изразява различни позиции, без това да бъде тълкувано като отклонение от европейската ориентация на страната. Според президента страната не трябва автоматично да се съгласява с всяка обща позиция. „Стига сме се държали като послушния гост в европейското семейство. Ние имаме своите политики, своите интереси и трябва да ги защитаваме. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави“, каза Йотова.
Стратегическа автономност и нова Европа
Според президента войната в Украйна е показала сериозни слабости в европейската система за сигурност и е ускорила процеса на преосмисляне на зависимостите от външни партньори. Йотова подкрепи усилията за укрепване на европейската отбранителна способност, но подчерта, че това не трябва да се разглежда като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския стълб в Алианса. Тя обърна внимание и на икономическите предизвикателства пред ЕС. „Европа повече не може да бъде само солидарна Европа. Години наред на Европа ѝ липсваше амбиция“, заяви президентът.
Според нея бъдещето на континента зависи от конкурентоспособността, технологичното развитие и намаляването на зависимостта от външни доставчици, включително от Китай в областта на критичните суровини.
България държи „златна карта“
В контекста на отношенията със САЩ и новата международна среда Йотова беше категорична, че България има уникален шанс да се превърне в ключов фактор в региона. Тя посочи географското положение на страната, енергийните връзки и бъдещите транспортни коридори като стратегически предимства. „Ако някой сега не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си, това е голяма грешка“, каза президентът.
Според нея през страната ще преминават бъдещи енергийни и транспортни коридори, както и инфраструктура, свързана с високите технологии и центровете за данни.
Визите за САЩ и принципът на реципрочност
Йотова защити искането темата за визите за български граждани отново да бъде поставена пред американската администрация. Тя заяви, че принципът на реципрочност в рамките на Европейския съюз не се спазва и това поставя ЕС в противоречие със собствените му правила. „Ние сме в нарушение на собственото си европейско законодателство“, коментира тя.
По думите ѝ България не бива да се отказва от усилията за отпадане на визите за своите граждани, а трябва последователно да защитава интересите си пред американската администрация и европейските институции. „Надявам се усилията на правителството и на всички български институции да продължат в тази посока“, отбеляза Йотова.
Северна Македония и европейският път
Един от най-категоричните моменти в интервюто беше свързан със Северна Македония. Йотова заяви, че има сериозни съмнения дали настоящото ръководство в Скопие действително желае членство в Европейския съюз. „Имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз“, каза тя.
Според президента проблемът не е между София и Скопие, а между Скопие и европейските правила, договорени още през 2022 година. Тя посочи като тревожен сигнал твърденията на представители на властите в Скопие, че не се чувстват обвързани от решенията и подписите на предишните управления. „Това не е подпис на персоналия. Това е ангажимент на държавата“, подчерта Йотова.
За „Боташ“: Договорът можеше да работи
Президентът коментира и споразумението между България и турската компания „Боташ“. Макар да уточни, че темата не е била обсъждана по време на разговора ѝ с турския външен министър Хакан Фидан, тя защити тезата, че проектът е можел да бъде използван по-добре. „Според мен вместо да се плащат тези пари, отдавна той можеше да работи“, заяви Йотова.
По думите ѝ договорът е бил сключен в момент на сериозна енергийна несигурност след прекъсването на руските доставки и е имал както краткосрочен смисъл, така и потенциал за бъдещо развитие.
„Аз вярвам в Европа“
На финала на разговора президентът отхвърли тезата, че Европа живее в заблуда, и заяви, че континентът вече е започнал да се събужда за новите реалности. „Аз вярвам в тази идея. И вярвам в Европа“, каза Йотова.
Според нея днешните кризи са възможност за промяна и Европа разполага с всички инструменти, за да възстанови лидерската си роля в света. „Държим златната карта. Но понеже говорим за карти – имаме цялата колода в ръцете си в момента“, завърши тя.
Публикувай коментар
