Гергьовден е: Какви са традициите, обичаите и забраните на празника?

Днес почитаме Свети Георги Победоносец. Гергьовден е е един от най-големите християнски празници.

Историята за свети великомъченик Георги

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден е в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Защо е изобразяван на иконите, убиващ змей?

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва.

Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града.

Народът, като видял това се разбягал от страх, но Свети Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били 25 000 освен жените и децата.

Какви са традициите на този ден?

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около трапезата се събира цялото семейство. Задължително е масата да има обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Назад във времето е имало и друг обичай – събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Какво не се прави на Гергьовден?

Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.
Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.
Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.
Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.

Кой има имен ден днес?

Вторият ден на Великден тази година съвпада и с Деня на храбростта и на Българската армия – 6 май. Гергьовден е личен празник за почти всяко българско семейство. Имения си ден ще отбележат общо 208 016 българи, носещи имената Георги, Гергана, Гочо, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Георги е най-разпространеното мъжко име у нас през мината година – над 143 хиляди мъже го носят, показват данните на Националната статистика. Точно 27 530 българки пък носят името Гергана и също ще почерпят на 6 май.