Фолклорен ансамбъл „Тракия“ Пловдив бе удостоен с престижната награда Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност. Наградата бе връчена от Министъра на културата Найден Тодоров по време на тържествената церемония вчера в зала „Средец“ на Министерство на културата.
Общо 48 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци от различни области на изкуствата станаха носители на престижните отличия: Златен век“ – огърлие и Грамота, Златен век“ – звезда и Грамота, Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен и Грамота, почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота, плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота.
Любимият пловдивски ансамбъл получи отличието по предложение на община Пловдив заради големите заслуги, които има за съхраняването на нематериалното културно наследство, развитието на хореографията върху основата на националните традиции, представянето на самобитния български фолклор зад граница и развитие на международния обмен в България.
„Считам, че със своята 50-годишна история и постижения, Фолклорен ансамбъл „Тракия“ с главен художествен ръководител проф. д-р Даниела Дженева, е достоен да бъде удостоен с наградата заради изключителния си принос в развитието, изучаването, опазването и популяризирането на българското нематериално културно наследство и за ролята на културен посланик на страната ни по целия свят“, са част от мотивите на кмета Костадин Димитров.
През настоящата 2024 г. се навършват 50 години от създаването на Фолклорен ансамбъл „Тракия“. Творческият му облик се създава още със самото му основаване от проф. Кирил Дженев – творец, учен и педагог, емблематично име за българската хореография и национална култура. Основната цел, която се поставя тогава е ансамбълът да бъде творческа лаборатория за студентите и преподавателите от фолклорните специалности на Висшия музикално-педагогически институт. Проф. Дженев става главен художествен ръководител и хореограф, доц. Стефан Мутафчиев – диригент на хора, акад. Николай Стойков – диригент на оркестъра.
Първата премиера се е състояла на 5 септември 1975 година в Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев“ в Пловдив. Изнесен е пълномащабен спектакъл от нови произведения, различни по форма и етнографска принадлежност. В нея са включени някои от най-емблематичните творби на създателите на ансамбъла: „Поздрав от Тракия“, „Донка на порти седеше“, „Малък триптих от хайдушки песни“, „Хоро се вие“ – масова лирично-танцова композиция по музика на Стефан Мутафчиев; „Пиленце пее“ по музика на Красимир Кюркчийски; „Смесен шопски танц“ по музика на Коста Колев; „Тракийски смесен танц“ по музика на Тодор Пращаков. Хореографията и пластичните решения са изцяло дело на проф. Кирил Дженев.
На 24 септември 1976 година, в рамките на първия Преглед на държавните и професионални ансамбли в Благоевград, програмата е обогатена с нови произведения като след „Хайдушките песни“ са включени „Тъжачки“ и „Донски казаци“, нови са още „Гьоре дос“ и „Пловдивски кокони“, включени са и „Пирински пролетни игри“. След главоломните успехи на състава на 1 юли 1980 г. с Разпореждане № 90 на Министерски съвет Ансамбъл „Тракия“ е преобразуван в самостоятелен институт към Комитета за култура – София.
За своеобразен връх в развитието на професионалното фолклорно изкуство в България се счита провеждането на „Третия национален преглед на държавните и професионални ансамбли за народни песни и танци“ в гр. Кюстендил през 1985 година. За първи път (и последен) форумът е с конкурсен характер като журито, определено от Комитета за култура е в състав: председател – Николай Кауфман и членове – Анастас Наумов, Анна Илиева, Вера Наследникова, Димитър Димитров, Кирил Харалампиев, Николай Стойков, Петър Григоров, Тодор Джиджев. Всички те, като доказани специалисти, създали емблематични произведения и стойностни научни трудове в областта на българския фолклор, категорично подкрепят позицията на Ансамбъл „Тракия“ като водещ измежду всички професионални ансамбли в страната. В програмата са включени нови произведения като: „Въведение“, „Старинен танц“, „Крайдунавска приказка“, „Концертна сюита“, „Месечко“, „Хайдушка клетва“, „Тръгнали ми са, тръгнали“, „Калино, Дюлбер малино“, „Празничен тракийски танц“ и други.
Интересът към Фолклорен ансамбъл „Тракия“ далеч надхвърля пределите на България. Публиката в стотици градове в повече от 60 страни по света е покорена от колорита и емоцията на музикално-танцовите произведения. В редица държави изявите са многократни през годините. За отбелязване е, че на следващия ден след първата премиера на 5 септември 1975 г., колективът на „Тракия“ отпътува за Флоренция, Италия. Следва турне Колумбия и в изключително престижния фестивал на изкуствата в гр. Гуадалахара, Мексико, пътуване в Париж по повод Световен форум на ЮНЕСКО, многобройни концерти. През 1988 г. концертите, изнесени в Япония са пред многохилядна публика в градовете Токио и Окинава. През 1989 г. са организирани мащабни изяви в най-големите градове на Индия, Индонезия и Шри Ланка. Следва 1990 г. с изключително престижната изява на хора на „Тракия“ в зала „Олимпия“ в Париж – за първи път българи завладяват този своеобразен музикален Олимп.
През пролетта на 1989 г. за директор на ДФА „Тракия“ е назначен доц. Стефан Мутафчиев. Освен споменатия концерт в зала „Олимпия“ певиците изнасят близо 70 концерта в десетки градове на Франция, Белгия и Швейцария. Записват 6 песни в третия диск на Марсел Селие, озаглавен „Мистерията на българските гласове“, номинирани са за Грами и се нареждат на трето място в класацията на „Билборд“. За тези безспорни успехи хорът на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ е отличен с „Награда Пловдив“, раздел „Музика“ през 1991 г. Премиерният музикално-танцов спектакъл от този период по традиция е абсолютно „новаторски“. Музиката е на доц. Стефан Мутафчиев, а хореографията – на Тодор Бекирски. Първото му представяне пред публика е на 30 януари 1990 г. в Зала 1 на Националния дворец на културата. Формата му е на едноактен балет и по-късно е разширен, за да може да се изнася самостоятелно. След серия от трансформации, Ансамбълът е преобразуван в Общински културен институт, който поддържа огромен репертоар на автори от различни поколения за период от 50 години.
В момента екипът на ансамбъла включва: директор и гл. художествен ръководител – проф. д-р Даниела Дженева; постановчици – доц. д-р Димо Енев и проф. д-р Антон Андонов; балетмайстори – Мариана Атанасова, Велизар Василев, Атанаска Челепиева, Елена Димитрова и Станислав Станчев; диригент на хора – Цонка Димитрова; диригент на оркестъра – Николай Паскалев. Всички те работят в синхрон, за да не се загуби визията и характера на ансамбъла, напомняйки първите години на огромна енергия и съзидателност. Тяхно дело са спектаклите: „Хубава Яна“, „Цветни щрихи от България“, „Земята на Орфей“, „В делник и празник“ и др., за които Ансамбълът е отличен с две награди Пловдив – през 2020 г. за новосъздадени произведения и през 2022 г. – за спектакъла „Танците на българина“.
Половинвековното творческо и образователно сътрудничество на Фолклорен ансамбъл „Тракия“ и катедра „Хореография“ при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив доведе до невероятен възход в развитието на хореографията в България. Десетки и стотици възпитаници на състава стават художествени ръководители, хореографи или изпълнители във всички професионални ансамбли. Именно тази симбиоза на творчество, образование и наука доведе до високите резултати и за двете институции. Не случайно редица образователни центрове и творчески звена от различни държави, в които има стремеж към развитието на хореографията върху основата на националните традиции проявяват голям интерес към методологията на работата, репетиционния процес и композиционните решения в Ансамбъла. Неоценими са приносът и заслугите на всички творци и изпълнители, отдали се професионално на ансамбъл „Тракия“ и допринесли за това той да се превърне в незаобиколим фактор за изкуството и културата на България. Фолклорен ансамбъл „Тракия“ остава верен на кредото на проф. Кирил Дженев през годините, а именно – да се отстоява автентичното изкуство и да не се изкривява истината, сътворена от народа ни.
Публикувай коментар
