„Буря от оникс“ – третата книга от поредицата романтични фентъзита „Емпирий“ на Ребека Ярос – промени изцяло правилата в жанра, спечели милиони читатели по света и вече 18 седмици подред не слиза от класацията с бестселъри на New York Times.
Книгата излезе на български език само дни след публикуването си в оригинал в края на януари, а почитателите на света на „Четвърто крило“ вече могат да се насладят и на колекционерското издание с твърди корици.
Дизайнът и българското оформление отново са дело на Фиделия Косева, а художник на специалното изображение за форзац е Росица Попова. Изданието е допълнено с прекрасни цветни порезки в унисон с предходните книги от поредицата и има допълнително бонус съдържание – двадесет и седма глава от „Четвърто крило“ през гледната точка на Зейдън Райърсън, която излиза за първи път на български в печатен вид.
С „Буря от оникс“ почитателите на Ребека Ярос отново ще се завърнат в светкавичния свят на битки, дракони и любов, но този път залозите са още по-високи. А съдбата на Навара се крепи на крилете на крехки съюзи и неконтролируема магия.
Смъртоносният военен колеж „Басгайът“ е детска игра в сравнение с реалността, която дебне драконовите ездачи отвъд стените му. А вече и измежду собствените им редици. Да се довериш означава да оставиш съдбата си в ръцете на Зинал, а да очакваш милост от враговете си – мисъл, която би разсмяла и Малек.
За осемнадесетте месеца на обучението си в Квадранта на ездачите Вайълет Соренгейл вече добре познава горчивия вкус на загубата. Но предизвикателството, пред което се изправя сега, е по-ужасяващо и от най-мрачните ѝ кошмари.
Единственият шанс на Вайълет да опази дома си, драконите си, приятелите си и най-вече Зейдън – причината за собственото ѝ съществуване – е да се впусне в мисия, на която никой драконов ездач не се е осмелявал досега.
Политически интриги, епични приключения, стари врагове, нови локации от картата на фантастичния свят и, разбира се, много дракони летят сред страниците на TikTok сензацията, която скоро ще се превърне и в мащабен сериал на Amazon.
Предопределена да заеме мястото си в редиците на най-обичаните и популярни фентъзи поредици на всички времена, „Емпирий“ на Ребека Ярос продължава да гори с огнена сила и в „Буря от оникс“.
Слагайте летателните кожи и скачайте на драконите, време е отново да се завърнем в „Басгайът“!
Из „Буря от оникс“ от Ребека Ярос
ПРОЛОГ
В името на Малек, къде отива той? Забързвам през тунелите под квадранта в опит да го настигна, но нощта е най-голямата от всички сенки и Зейдън се слива напълно с мрака. Ако не беше връзката между драконите ни, която ме води в общата посока, и ако от време на време не виждах как магическите светлини изчезват, никога не бих помислила, че крачи скрит някъде пред мен.
Страхът ме притиска с ледения си юмрук и стъпките ми стават несигурни. Тази вечер той стоя с наведена глава, пазен от Боди и Гарик, докато чакахме новини за раната на Сойър след битката, която едва не ни струва „Басгайът“, но нямам представа какво прави сега. Ако някой забележи слабите ягодовочервени кръгове около ирисите му, ще го арестуват – и най-вероятно ще го екзекутират. Според текстовете, които съм чела, на този етап кръговете ще избледнеят, но дотогава кое може да е толкова важно, че да рискува някой да го види?
От единствения логичен отговор по гърба ми минава тръпка и това няма нищо общо със студа, който пропълзява през чорапите ми от каменния коридор. Нямах време нито за ботуши, нито дори за бронята си, след като вратата изщрака и ме изтръгна от неспокойния ми сън.
– Никой от тях не отговаря – казва Андарна, а аз отварям със замах вратата към покрития мост в същия миг, в който вратата в другия му край изщраква и се затваря. Това той ли беше? – Сагейл още е… възбудена, а Терн мирише на ярост и скръб.
Напълно разбираемо по всички причини, над които все още не мога да си позволя да размишлявам, но ужасно неудобно.
– Искаш ли да попитам Кюр, или Чрад… – започва тя.
– Не. И четиримата имат нужда от сън. – Несъмнено на сутринта ще ни изпратят на патрул, за да проверим за всички оставащи венини. Прекосявам ледения мост с все по-несигурна стъпка и се стряскам при гледката отвъд прозорците. По-рано беше достатъчно топло за гръмотевични бури, но сега снегът пада на гъста пелена и закрива клисурата, която разделя квадранта от основната част на „Басгайът“. Гърдите ми се свиват, а зад болезнено подутите ми очи се надига нова вълна от сълзи, които сякаш никога няма да спрат.
– Започна преди около час – казва Андарна внимателно.
Температурата не беше спряла да пада през часовете, откакто… „Не мисли за това.“ Следващият ми дъх е треперлив и аз напъхвам всичко, което не мога да понеса, в спретната, огнеустойчива мисловна кутия и я скривам някъде дълбоко в себе си.
Вече е късно да спася майка си, но проклятие, няма да оставя Зейдън да се самоубие!
– Можеш да скърбиш – напомня ми Андарна, докато отварям вратата към Квадранта на лечителите и влизам в препълнената зала. От двете страни на каменния тунел се редят ранени с униформи във всички цветове, а лечителите влизат и излизат тичешком през вратите на лечебницата
– Ако започна да плача за всички загуби, няма да имам време за нищо друго. – През последните осемнайсет месеца усвоих този урок. Минавам покрай двама очевидно пияни кадети пехотинци, прекосявам импровизирания разширен лазарет и се оглеждам за петно от мрак. В тази част на квадранта няма поражения, но все още вони на сяра и пепел.
– Дано вечно живее паметта на майка ви! За генерал Соренгейл, пламъка на „Басгайът“! – провиква се един от третокурсниците и стомахът ми се свива още повече. Устремявам се напред, без да отговоря.
Когато наближавам ъгъла и завивам, за миг сърцето ми спира, защото виждам тъмно петно, което обгръща дясната страна на стената, а после пред очите ми се появява стълбището към стаята за разпити, охранявано от двама капнали стражи. По стъпалата надолу запълзяват сенки.
„Мамка му!“ Обикновено обичам да съм права, но в този случай се надявах да не съм. Пресягам се мисловно към Зейдън, но намирам само дебела стена от леден оникс.
Трябва да мина покрай тези стражи. Какво би направила Мира на мое място?
– Щеше вече да е убила твоя лейтенант и да е уверена, че е взела правилното решение – отговаря Андарна. – Сестра ти е от онези ездачи, които първо действат, после питат.
– Не ми помагаш.
Малкото, което успях да хапна за вечеря, заплашва да се върне. Андарна е права. Мира наистина ще убие Зейдън, ако разбере, че е взел сила от земята, независимо от обстоятелствата. Но да съм уверена? Това не е лоша идея. Призовавам цялата арогантност, която притежавам, или поне се преструвам, че притежавам, изпъвам рамене, вирвам брадичка и се запътвам към стражите, като се моля да изглеждам по-спокойна, отколкото се чувствам.
– Трябва да говоря със затворника. Двамата мъже се споглеждат и по-високият отляво прочиства гърло.
– Имаме заповед от Мелгрен да не пускаме никого да слезе по тези стъпала.
– Кажете ми… – Вдигам глава и скръствам ръце на гърдите си, сякаш съм препасана с всички ками, които имам… или поне нося ботуши… – Ако човекът, пряко отговорен за смъртта на майка ви, беше на едно стълбище разстояние от вас, какво щяхте да направите?
По-ниският поглежда надолу и аз виждам прясно порязване зад ухото му. – Имаме заповеди… – започва по-високият и поглежда към краищата на моята разхлабена от съня плитка.
– Той е зад заключена врата – прекъсвам го аз. – Моля ви да погледнете настрана за пет минути, не да ми дадете ключа. – Погледът ми многозначително се стрелва към ключовете, които висят на опръскания му с кръв колан. – Ако ставаше въпрос за вашата майка и тя беше подсигурила защитната система на цялото кралство с цената на живота си, уверявам ви, че щях да ви направя тази дребна услуга.
Високият пребледнява.
– Гавърсън – прошепва ниският. – Тя е повелителката на мълниите.
Гавърсън изсумтява и свива и отпуска ръце от двете страни на тялото си.
– Десет минути – казва той. – Пет за майка ви и пет за вас. Знаем кой ни спаси днес. – Той кимва към стълбището.
Но всъщност не знае. Никой от тях не осъзнава каква саможертва направи Зейдън, за да убие Мъдреца… техния генерал.
Публикувай коментар
