В последната седмица преди започване на Великия пост се отбелязва Сирница или Сиропустна неделя – това е време, когато се наслаждаваме на храна, която обикновено е забранена през постния период, като сирене, яйца, мляко и млечни продукти.
Празникът се отбелязва в неделя, известна и като Сирни заговезни или Сирни поклади, точно 7 седмици преди Великден. Тази година Сирни заговезни отбелязваме на 17 март.
Какви са обичаите?
Традиционно се организира изобилна вечеря, където се събират близките роднини и семейството, придавайки на тази вечер особено значение, подобно на Бъдни вечер. На масата се поднасят разнообразни ястия като сирене, яйца, вита баница, печена риба, бяла халва с орехи или фъстъци, вино и ракия.
Преди да започне вечерята, традицията е да се проведе церемония на взаимна прошка, където най-младите членове на семейството първи просят прошка от най-възрастните, като започват от дядо/баба, баща/майка и т.н. След това възрастните просят прошка от младите.
В различни региони тази неделя се нарича и Прошка или Прочка. Това е време, когато вярваме, че е важно да се простиме и да изясним отношенията си с онези, с които може би сме в конфликт или сме обидили. В края на вечерята, в православната традиция, хората се опрощават взаимно, включително и със свещеника. На церемонията се използват черни или тъмно виолетови тъкани, които символизират покаянието и скръбта.
На Сирница е обичайно кумците да посещават кумовете си, а кръщелниците – своите кръстници, като им даряват погача или баница и вино. Последните години към тези дарове се добавят и лимони или портокали. Обикновено тези посещения се правят следобед преди семейната вечеря. Кумците/кръщелниците също искат прошка, а кумовете/кръстниците ги приемат, дават прошка и им подаряват яйца или други малки подаръци.
По време на вечерята, ако някой кихне на масата, баща му го дарява с дребни монети или му обещава да му подари първото родено агне или яре. Популярен обичай на Сирница е след приключване на вечерята да се проведе, т. нар. „хамкане„.
Всички сядат в кръг с ръце, поставени отзад на гърба, а най-възрастният член на семейството връзва на тавана или на точилка парче от бялата халва или варено яйце и го завърта. Останалите се опитват да хванат парчето с уста. След края на играта конецът се запалва толкова пъти, колкото са членовете на семейството, като всеки път се нарича на един от тях и според това как гори конецът се предсказва какво ще се случи с този човек през годината.
Сирни Заговезни са един от най-вълнуващите празници в нашата култура, облечен с мистерия и вяра. Този ден е известен със своите древни обичаи и ритуали, сред които е и паленето на огън, известен като сиреници. Тази традиция се счита за мощен обред за изгонване на злите духове и пречистване на околната среда.
Хората вярват, че огънят притежава всемогъща сила, която може да защити от злото и да донесе здраве и късмет. Поради това паленето на огън на Сирни Заговезни е не просто обичай, а вярващите го считат за своеобразен обред, който им придава сила и защита.
На празника хората се събират около огъня и го прескачат вярвайки, че по този начин се отърват от негативната енергия и привличат късмета си. Някои области практикуват и въртенето на факли от слама, което, според вярванията, помага да се изгонят бълхите и други вредители.
Освен сирениците, хората палят и други видове огнища, като например ойлалия – запалено каче с катран, оратници – разцепени дървета със слама, и оруглици – кошове намазани с катран. Тези огньове също имат своя символика и се считат за част от ритуалното очистване на околната среда.
В допълнение към паленето на огън, децата и младежите извършват и други ритуали, като например очистване на нивите. Те вярват, че чрез този обред ще привлекат голям берекет и плодородие за годината.
Сирни Заговезни ни пренасят в миналото, показвайки ни връзката с природата и вярата в нейната сила. Този празник не само съхранява нашата традиция, но и ни напомня за важността на вярата и общността в нашия живот. Той е време за събиране, за единство и вяра в магията на обичаите и ритуалите.
Забраните на Сирни Заговезни
На Сирни Заговезни трябва да забравите за домакинската работа. Тя е забранена, както е на повечето големи християнски празници, като се допуска работа единствено свързана с обредите и ритуалите, както и полагане на усилия в кухнята, за да се приготвят вкусни обредни ястия. Почистването на къщата и домакинската работа трябва да се извършват ден преди празника.
Работата в градината, на полето, в домашната работилница и какъвто и да е вид тежък труд, който не е пряко свързан с традициите и обичаите за големия християнски празник също са сред забраните на празника. Прането, преденето, тъкането са забранени в деня на празника, за да не удари и унищожи градушка посевите, сочи народното вярване.
На Сирни Заговезни не може да откажете да дадете прошка, когато ви е поискана такава. Дори все още да таите обида в душата си, прошка не се отказва на глас, а традиционният отговор е „Простено да ти е! Господ да прощава“, а не „Прощавам ти“. Празникът е познат още като Прошка, Прочка и други именно заради опрощаването с близките, семейството и приятелите – спасение не само за душата на получилия прошка за лошите дела и помисли, но и на прошка-спасение за онзи, който прощава.
Конфликтите, словесните или физически сблъсъци, нанасянето на обиди, емоционални рани, провокациите нямат място на празника. Приготвянето на месо и поднасянето му на празничната трапеза е строго забранено. Месото е заговяно преди седмица – на Месни Заговезни и не се разрешава консумацията му до Великден. За Сирни Заговезни домакините мога да приготвят риба, преди да са започнали строгите пости.
На Сирни Заговезни не се правят пищни вечери с многобройни приятели. Вечерта около масата, смирени и опрощаващи си, трябва да седнат само най-близките от едно домакинство. В някои части от страната не се мият и съдове след вечеря – тази домакинска работа остава за следващия ден, докато в други в Прошната неделя измиват цялата си домакинска посуда, в която някога е приготвяно или консумирано месо, за да я приготвят за дните на пости.
Публикувай коментар
