Д-р Валерия Славова е специалист ревматолог в Пловдив с над 30 години опит. Извършва прегледи на пациенти с дегенеративни, възпалителни и системни заболявания на съединителната тъкан, остеопороза, заболявания на гръбначния стълб и васкулити, ултразвукова диагностика на стави, измерване на костна плътност. Специално за Организация на пациентите с ревматологични заболявания в България, д-р Славова споделя опита си в работата с пациенти с пациенти с псориатичен артрит. След дипломирането си през 1990 г. д-р Славова започва работа в МБАЛ „Св. Мина“ Пловдив. От 2007 г. практикува в МБАЛ „Пълмед“ Пловдив и МК „Здраве“. От 2012 г. е Управител на ДКЦ7 Пловдив.
Д-р Валерия Славова е на Пето място в листата на ГЕРБ-СДС за Пловдив, бюлетина #22, преференция 105
Д-р Славова, здравето безспорно трябва да е основен приоритет на политиката на държавата. Можем ли да кажем, че това, което тя прави, е достатъчно?
На първо място трябва да дефинираме значението на термина здраве: „Състояние на пълно физическо, психическо, социално благополучие, а не само отсъствие на болест или недъг“. Дори и един от тези компоненти ако е нарушен не може да се говори за пълноценно здраве.
Трябва да отбележим, че дълг на всеки човек е да опазва, да следи за своето здраве, което е основополагащо за всички други дейности, задължения, като това дава отражение на здравето на обществото като цяло. Ако няма мотивация за поддържане на собственото здраве, каквато и да e здравна система би била безполезна и неефективна.
Много фактори оказват влияние върху здравето на хората: доходи, социален статус, здравословно развитие в детството, физическа среда, биология и генетика, образование и грамотност, култура, здравни услуги, начин на живот, заобикаляща среда, хранене и хранителни навици. Постигането и поддържане на здравето е продължаващ и непрекъснат процес, който се повлиява от еволюцията на знанието, грижата за здравето, личните усилия и лекарската помощ.
В последните години се обръща все по – голямо внимание на знанията, които подобряват здравето и превенцията на заболяванията, защото предотвратяването на болестта най- общо казано е от най –голямо значение за общественото здраве и е най-ценно за всяка нация. Ежегодно се увеличават средствата за здравеопазване, но това те кореспондира с по – добро здраве. Увеличените средства за здравеопазване, увеличаващите се разходи в системата, демографската криза, намаляващият брой на практики на общопрактикуващи лекари пораждат редица предизвикателства, които трябва да бъдат решени с широка обществена подкрепа и на политическо ниво.
В тази връзка, достатъчен ли е бюджетът, който се отпуска за здравеопазване?
Системата на здравеопазването се финансира основно от осигурителния орган – НЗОК, както и от държавния бюджет, като бюджета на НЗОК е от порядъка на около 7,3-7,4% от БВП. Солидарният принцип, залегнал в здравно-осигурителния модел на България, като че ли не създава достатъчно добри стимули за повишаване на ефективността. Структурата на разходите в България, обаче, се различава от този на повечето страни от ЕС и основната разлика идва от големия размер и дял на частните разходи, по-специално тези, които пациентът плаща от своя джоб. Докато средно за ЕС този дял е около 15.6% в България е около 37.8 на сто, като основната част от тези разходи са за лекарства и лекарствени продукти, свободно търгувани в аптечната мрежа. Значителна част са и разходите за частни здравни услуги. Всичко това трябва да се промени.
Кои, според Вас, са най-неотложните проблеми за решаване в сферата на здравеопазването?
Населението на България е едно от най-застаряващите в Европа. У нас има гъста мрежа от болнични лечебни заведения, които са неравномерно разпределени. Съществува квази- пазар в големите градове София, Пловдив, Бургас и Варна, а цели региони в отдалечени и труднодостъпни градчета и села са без достъп до специализирана и даже и до първична медицинска помощ. Когато има свръх предлагане на здравни услуги в големите градове това изкривява пазара и допълнително затруднява анализиране на реалната ситуация в сферата на здравните услуги.
Тук трябва да се отбележи и дисбаланса между общопрактикуващи и специализирани практики. По данни за Българския лекарски съюз за 2023 година 50 джипита са прекратили дейност, а са регистрирани над 600 нови специализирани практики. Това води до значително пренатоварване на съществуващите общопрактикуващи практики, преумора и т.нар. „бърнаут“ или синдром на прегаряне.
От друга страна стои проблемът със свърххоспитализациите, който произтича от недостатъчно финансиране на извънболничната специализирана помощ. Същевременно има недофинансиране на голяма част от клиничните пътеки.
Често се говори за дефицит на кадри в сектора. Доколко тежък е този проблем?
Липсата на интерес, особено към специалности като обща медицина, педиатрия, патоаанатомия, съдебна и спешна медицина, води до задълбочаване на кризата за кадри и недоволство и недоверие към здравната система като цяло. По данни на БЛС само 40% от специалистите в България имат възможност за продължаващо обучение и квалификация. Тук е мястото да поставим и проблема за дефицита на медицински сестри и лаборанти. Категорично трябва да се работи в посока за привличане на повече кадри в тези специалности, най-вече чрез по-добри условия на труд и по-добро заплашане, което да отговаря на натовареността на тези хора.
За никого не е тайна и натоварването на медицинските специалисти с прекалено много странични дейности като попълване на документи и водене на отчети. Как ще се реши този проблем, за да може лекарят да е на първо място лекар?
Бюрокрацията в системата – писане, отчети, административни дейности, отнема ценното време, което медикът отделя за преглед. Това често демотивира лекаря и поражда неудовлетвореност у пациента. Затова дигитализацията е много необходима да се развива и надгражда. Въвеждането на електронни направления, електронни рецепти са голям напредък , което улеснява всички звена във веригата на обслужване и надграждане. Това е крачка напред в контрола на всички дейности и е стъпка към цялостната свързаност на системата.
Публикувай коментар
