Съветът на Европейския съюз официално потвърди препоръката на Европейската комисия от началото на месец юни за започване на процедура при прекомерен дефицит (EDP/ППДФ) срещу България, като призова правителството да предприеме мерки за ограничаване на публичните разходи. Решението беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз и поставя важни срокове и условия за страната ни в период на разгорещени дебати около Бюджет 2026, предава Actualno.com.
Министерството на финансите предложи бюджет с цели 5,7% дефицит, а съгласно препоръката на Съвета на ЕС България трябва да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните държавни разходи няма да надвишава:
- 4,2% през 2026 г.;
- 3,4% през 2027 г.;
- 3,4% през 2028 г.;
- 3,2 % през 2029 г.
Очаква се спазването на тези тавани на разходите да доведе до намаляване на бюджетния дефицит на страната под прага от 3% от БВП до 2029 г., като по този начин се приключи процедурата за прекомерен дефицит.
„Този ход на европейските институции слага край на периода, в който България можеше сама и без външен контрол да определя макроикономическата си рамка. Брюксел вече не дава просто препоръки, а налага конкретни, юридически обвързващи лимити върху темповете на растеж на нетните държавни разходи в България за години напред“, пише икономистът Евгений Кънев във Facebook.
До октомври – коригиращи мерки
Съветът определи 15 октомври 2026 г. като краен срок, в който България да предприеме ефективни действия и да представи необходимите коригиращи мерки заедно с проекта си за фискално-структурен план за 2027 г., който трябва да бъде представен на Европейската комисия и Еврогрупата (министрите на финансите от страните от еврозоната).
От България ще се изисква също така да докладва за напредъка при изпълнението на препоръката най-малко два пъти годишно – до 30 април чрез годишния си доклад за напредъка и до 15 октомври чрез проекта си за бюджетен план, докато прекомерният дефицит не бъде коригиран.
Изключения за разходите
Препоръката позволява на България временно да надвишава предвидените тавани за растеж на разходите до 2028 г., ако допълнителните разходи са свързани с отбраната и не надвишават лимитите с повече от 0,6 до 0,9 процентни пункта.
След 2028 г. на България може да бъде разрешено да надвиши таваните на разходите, ако допълнителните разходи са свързани с доставки на военно оборудване, договорени преди края на 2028 г.
За да се гарантира правилното отчитане на тези допълнителни разходи, българските власти са длъжни да предоставят фактически и прогнозни данни за общите разходи за отбрана, включително инвестициите в отбраната и всички разходи, финансирани чрез заеми по програмата SAFE: С 3,2 милиарда евро заем: Кабинетът ускори финансирането от инструмента SAFE.
Миналата седмица Министерството на финансите на България публикува проекта за държавен бюджет за 2026 г., в който се прогнозира дефицит от 5,7% от БВП. Консолидираната фискална програма предвижда дефицити от 3,8% през 2027 г. и 3% през 2028 г.
Бюджетната рамка за периода 2026–2028 г. е разработена така, че да позволява вече през 2026 г. да бъдат направени корекции в съответствие с предложението на Европейската комисия за започване на процедура при прекомерен дефицит и с необходимостта от стабилизиране на публичните финанси на България в средносрочен план, пише в проекта на бюджета.
Какво означава процедурата по свръхдефицит и възможни ли са санкции?
На 3 юни Европейската комисия препоръча България да бъде поставена в процедура по прекомерен дефицит. Процедурата по прекомерен дефицит (ППДФ) е механизъм, който има за цел да гарантира, че страните членки на ЕС възстановяват или поддържат дисциплината в държавните си бюджети.
Така държавите от блока са се договорили за конкретни стойности, които са заложени в Договорите на ЕС – да се поддържа съотношение на дефицита към брутния вътрешен продукт (БВП) от максимум 3% и съотношение на дълга към БВП от максимум 60%.
В доклада си Еврокомисията отчита, че дефицитът на консолидирания държавен бюджет възлиза на 3,5% от БВП през 2025 г. и се очаква да се увеличи допълнително – до 4,1% през 2026 и до 4,3% през 2027 г., включително заради предвидените разходи за отбрана. В крайна сметка се оказа, че кабинетът „Радев“ е надвишил прогнозата за тази година с 1,6%.
След години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам, като дългът нараства по-бързо. Големите и постоянни увеличения на разходите без компенсаторни мерки за структурно финансиране допринесоха за продължаващите дефицити въпреки положителния растеж. България може да изпита затруднения при изпълнението на ангажиментите си по средносрочния фискално-структурен план при липса на усилия за консолидация, пише в оценката на ЕК.
Страната ни се ангажира с цел за структурен първичен дефицит от 1,8% от БВП до 2028 г., което предполага годишна корекция от 0,16 процентни пункта. За да се запазят стабилни публични финанси, има възможност за подобряване на данъчната система, борба със „сивата икономика“ и повишаване на нейната цялостна справедливост, отчита ЕК.
През последните години България предприе стъпки за подобряване на адекватността на пенсиите и социалните осигуровки, и увеличи заплатите, което често бе свързвано с автоматични индексации и повишение на минималната работна заплата, анализират от изпълнителния орган на ЕС. В резултат на това се очаква разходите да нараснат до 2027 г., отчасти поради доставки на военно оборудване.
Харчовете за отбрана нарастват и се предвижда натискът върху разходите като цяло да се увеличи. Застаряването на населението пък носи последици за пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, показва оценката на ЕК.
След като Съветът на ЕС потвърди, всяка държава, влязла в процедура по прекомерен дефицит, трябва да предприеме необходимите действия в срок от 6 месеца. Ако до крайния срок не са предприети ефективни действия или ако засегнатата страна не се съобрази с препоръката на ЕС, то Съветът може да наложи санкции, включително глоба за държавите от еврозоната в размер до 0,05% от БВП за предходната година. Такава глоба досега никога не е налагана.
Ако настъпи, тя трябва да се плаща на всеки 6 месеца, докато Съветът прецени, че съответната държава е предприела ефективни действия. Ако конкретната страна продължи да не изпълнява задълженията си, Съветът на ЕС има право да наложи още по-строги санкции.
Сериозна ревизия на Бюджет 2026
„България разполага точно с половин година, за да предприеме ефективни действия и реформи, които да докажат на Брюксел, че публичните финанси се стабилизират. България е длъжна да представи пред ЕК подробен коригиращ бюджетен план“, добавя Евгений Кънев. „Това означава, че заложеният от финансовия министър Гълъб Донев проект за дефицит от 5,7% за 2026 г. ще трябва да бъде сериозно ревизиран или компенсиран със структурни мерки още по време на дебатите в Народното събрание“, пише икономистът.
Публикувай коментар
