На 29 януари палестинските служби за спешна помощ получиха обаждане от шестгодишно момиче на име Хинд Раджаб, което каза, че е блокирано в кола със семейството си, а към тях се доближава танк. “Ще дойдете ли да ме вземете?“, попита тя. „Толкова съм уплашена“, каза момиченцето.
Близо две седмици бяха необходими на служителите да стигнат до района, изолиран като зона на активни бойни действия, за да открият Хинд мъртва заедно с членове на нейното семейство. Колата им била надупчена с куршуми. Наблизо имало изгорели останки от линейка, изпратена на помощ.
Когато Израел беше нападнат на 7 октомври, всички нормални и състрадателни хора осъдиха атаката като истински погром. Тел Авив трябваше да възстанови сигурността си и да си върне заложниците.
Но конфликтът вече е в петия си месец, а изходът е крайно несигурен. Данните за смъртността от управляваните от Хамас организира може да бъдат оспорени, но когато нахлуете в територия от 2,3 милиона души, претъпкани на малка територия, е лесно да се повярва, че около 25 000 ще умрат. А това, което журналистите не могат да съобщят, защото ние са допускани на място, може да се види на кадри в интернет. Изравнени със земята къщи, магазини и джамии, както и тела, смачкани под развалините. Това пише в коментар за The Telegraph Тим Станли.
Победата е далече
Великобритания предупреждава, че може би половината население е в капан във или около Рафах, град, който израелските отбранителни сили са готови да атакуват. Бенямин Нетаняху обеща безопасно преминаване на цивилните. Той също така казва, че „победата е наблизо“.
Досега обаче, тя се изплъзва. Отново цифрите са ненадеждни, но мрежата от тунели се оказа по-обширна от очакваното – около 80 процента се смята за непокътнати, като има опасения, че след като израелците напуснат дадена зона, Хамас просто се връща в нея. Около една трета от бойците на групировката може да са мъртви, но висшите лидери са живи, а най-важното – политическата борба за отделяне на обикновените жители на Газа от ръководството на Хамас не е започнала. Няма битка за сърцата и умовете им.
Сега Западът се страхува от бежанска криза и от регионална война, след като САЩ и Великобритания организираха няколко ракетни атаки срещу хутите. Дори Джо Байдън, иначе верен съюзник на Тел Авив, описа реакцията на Израел на атаките от 7 октомври като „прекалена“ и сам е доставил помощ в Газа. Така Великобритания и Америка изглеждат глупаво. Те непрекъснато говорят за необходимостта от решение с две държави, но човекът, който взема важните решения – Нетаняху, напълно изключи това.
Жестока ирония на съдбата е, че в най-мрачния си час Израел не е управляван от Голда Меир или Давид Бен-Гурион, а от 74-годишен популист, чиято главна цел е да не влезе в затвора – подкрепян от коалиция партньори, които обективно също не са много добри. Припомняме, че министър, който се противопостави на изпращането на хуманитарна помощ за цивилни, беше отстранен от кабинета, след като предложи като решение хвърлянето на ядрена бомба върху Газа.
Много гласоподаватели обвиняват Нетаняху за пропуските в сигурността, довели до касапницата на 7 октомври. Въпреки че са обединени в отвращението си от Хамас, никъде етичният дебат за това какво да се прави не е по-интензивен, отколкото в самия Израел. Резонен въпрос е дали е по-лесно да се разисква войната там, отколкото тук, в Обединеното кралство, където британците са много внимателни по въпроса в опит да не наранят приятелите си или да не насърчат злодеите. Всички изведнъж станаха дипломати.
Израелският посланик в Обединеното кралство сравни операцията в Газа с британската бомбардировка над Дрезден, намеквайки, че ако семействата ни бяха атакувани, историята показва, че ние също бихме предпочели смазващ отговор.
Може би е така. Но това не означава, че е правилно. Ако бях жив тогава, надявам се, че щях да имам смелостта да говоря срещу бомбардировките на германски градове – както направи епископ Джордж Бел, духовник, който е помогнал на евреите да избягат от нацистите, който твърди, че е грешно да преследваш война за справедливост и след това да се държиш несправедливо с цивилните на врага. Чърчил също изрази съмнения. Той попита, когато бомбардировачът Харис приключи със сплескването на Германия, „Какво ще лежи между белите снегове на Русия и белите скали на Дувър?“
Каква е крайната цел на всичко това?
Това е, което Великобритания и Америка трябва да попитат Нетаняху: Каква е крайната цел на всичко това? Да освободя заложниците, би отговорил той. Но размяната на затворници през ноември се случи, когато боевете бяха преустановени, а месец по-късно тази обосновка стана обект на подигравки, когато израелската армия случайно застреля и уби трима заложници, които се опитваха да се предадат.
Нетаняху е изправен пред дългосрочен, незавиден избор между окупирането на Газа, което означава бунт за неопределено време, или налагането на палестинска власт, която бързо ще се върне към екстремизъм сред население, радикализирано от непрестанно насилие. Така или иначе става все по-ясно, че му липсват уменията, може би волята, да се ориентира в ситуацията. Затова той ще трябва да си отиде. Според едно проучване само 32 процента от израелците биха гласували за него, а 53 процента смятат, че той е мотивиран от личен интерес.
Войната е ад и като цяло не носи полза на никого. Отваряйки този коментар със смъртта на Хинд, аз предизвиквам въпроса: „Кой всъщност я е убил?“ Но независимо дали е била унищожена от куршуми на израелската армия или на Хамас, куршумът си е куршум и невинни хора умират в кръстосан огън, който бих осъдил, без значение дали се случва в Белфаст, Афганистан или Украйна. Конфликтът в Газа трябва да спре.
Публикувай коментар
