Всеки си представя щастието по различен начин: за някои то е липсата на материални проблеми, за други – любимото занимание, а за трети – пълноценно семейство и много деца. Тези признаци обаче са външните аспекти на така нареченото „щастие“. Как да измерим вътрешното състояние, което ще ни помогне да постигнем целите, свързани с това понятие? Всички знаем, че поведенческите нагласи се формират още като дете – те стават основа на начина на живот и определят как човек ще се държи в различни житейски ситуации. Ето как да определим, че едно дете ще има по-голям шанс да стане щастливо в бъдеще.
Детето знае как да говори открито за желанията си
Разбира се, не говорим за онези деца, които освен своите „желания“ не забелязват нищо около себе си – в този момент говорим за способността да разпознават вътрешните си нужди, да разбират защо са необходими и как ще подобрят живота. Случва се детето да иска нещо, което окото му хваща: красива играчка, забавление или сладкиш, който е видяло на витрината на магазина. В същото време децата често не разбират защо се нуждаят от всичко това. Съответно, когато получат желаното нещо, животът им не се променя към по-добро, защото желанието се е формирало благодарение на външен стимул, а не на осъзнаване на вътрешна потребност. Колкото по-добре човек умее да идентифицира потребностите си, толкова по-лесно му е да си поставя цели в живота и да планира пътя за постигането им.
Детето знае как да защитава личните си граници
Детето, което умее да отстоява интересите си, ясно разграничава играчките си от другите в детството – то може да не споделя своите, но в същото време никога няма да вземе чуждите. Става въпрос само за историята в пясъчника – трябва ли винаги да споделяте любимите си играчки с други деца? Съвсем не. В по-напреднала възраст то няма да позволи да бъде използвано нито от връстниците си, нито от възрастните, ясно разбирайки зоната на своята и чуждата отговорност. Освен това то няма да се влияе от мнението на другите, което не съответства на собствените му принципи и ценности. Подобна независимост позволява да не хаби енергията си за събития, които не носят полза или емоционално удовлетворение. По този начин детето получава възможност да остави време и енергия за възстановяване на собствените си ресурси, което, разбира се, е ключът към щастливото и хармонично съществуване.
Детето не се страхува да влиза в спорове
Както с по-възрастните, било то родители или учители в училище, така и с връстниците си. То усеща несправедливост и е готово да защитава интересите си дори пред авторитетни личности. Разбира се, детето се научава как правилно да води диалог и да общува с другите преди всичко в семейството – винаги е ценно, ако възрастните са готови да обсъдят дори с малкото дете своите аргументи и мисли по даден въпрос. По-лошо е, ако в семейството тежест има само гласът на родителя, а мнението на детето винаги остава „зад кадър“ – тази ситуация учи да си мълчи и да не цени своите нужди и принципи. Само чувството за собствена стойност и готовността да вървите по свой път ви помагат да постигате амбициозни цели, без да се страхувате и безпокоите за резултата от начинанието, пише Actualno.com.
Още: „Тя си има само мен“: Овдовял баща отглежда сам болната си дъщеря
Разбира се, всички качества, разгледани в днешния материал, се възпитават в семейството в детството – те се формират чрез внимателното и грижовно отношение на родителя към личността на детето му, чрез дълбоко разбиране на неговите чувства и потребности. Ето защо, за да расте то щастливо, е необходимо да осъзнаем ключовата роля на възрастния в този процес и да се опитаме да изградим хармонични и изпълнени с доверие отношения в семейството, които ще позволят на детето да се самореализира.
Източник: Marieclaire
Публикувай коментар
