След като събуди „Всички страхове“ в читателските сърца с ужасяващия си психотрилър, американският писател Алекс Финли обещава нова доза безсънни нощи с още по-разтърсващия роман „Нощна смяна“, който вече може да бъде намерен и на български език (ИК „Сиела“).
„Нощна смяна“ е една от най-популярните и обичани книги на писателя, чиито творби са преведени на над 25 езика и вече имат продадени и филмови права. Романът му носи и номинация в читателските награди на Goodreads, а сред страниците му почитателите на заплетените мистерии и смразяващите убийства ще бъдат смразени от история в духа на книгите на Джилиан Флин, Лиза Джуъл, Алекс Норт и Луси Фоли.
31 декември 1999 година. В новогодишната еуфория всички очакват края на света. Ала той пристига само за служителите във видеотеката „Блокбастър“, където четири момичета са атакувани с нож от непознат похитител. Оцелява само една. А в последните моменти, преди да изпадне в безсъзнание, в ухото ѝ се процежда зловещият шепот на убиеца:
„Лека нощ, хубавице.“
Петнадесет години по-късно. Заподозреният за убийство отдавна е изчезнал безследно. Но Ѐла е успяла превърне травмата в свое призвание: да помага и на други хора, станали свидетели на немислимото.
Споменът за случилото се във видеотеката стои заключен в главата ѝ. Докато разказът на нова жертва на нападение с нож не отключва чекмеджето с най-страшните кошмари на Ѐла. А от него изплува едно така добре позната фраза:
„Лека нощ, хубавице.“
Захвърлена обратно в ужаса на новогодишната нощ, Ѐла е принудена отново да изживее трагедията. Дали нейният похитител е нападнал отново? Или става въпрос за имитатор?
В хватка на живот и смърт съдбата на Ѐла ще се преплете с тази на брата на заподозрения за убийството, който е убеден, че полицията греши. А една агентка на ФБР ще заложи всичко в опит да разреши двата случая.
Мракът отново разстила над Линдън, Ню Джърси, където злото винаги е „Нощна смяна“. А чудовище в човешки облик извършва немислими дела.
Изпълнен с носталгия към ерата от началото на хилядолетието, „Нощна смяна“ е шедьовър на мистерията и обратите, в който читателите ще открият напрегната история с дълбоки емоции и персонажи.
В този майсторски трилър Алекс Финли рисува многопластов и интелигентен портрет на травмата и последиците от нея върху психиката. И доказва, че именно счупените и залепени обратно парченца от човешкото сърце могат да се превърнат в най-силното му място.
Из „Нощна смяна“ от Алекс Финли
ПРОЛОГ
НОВОГОДИШНАТА НОЩ НА 1999 ГОДИНА
Очакваше се в онази нощ да се случи катастрофа.
Да падат самолети. Асансьори да политат стремглаво надолу. Да рухнат световните пазари.
Дигитален апокалипсис.
Само че за видеотеката „Блокбастър“ в Линдън, Ню Джърси, „Проблем 2000“ всъщност беше обичайна петъчна вечер. Стив беше управител на магазина вече шест месеца и работата му несъмнено беше по-хубава от предишната в „Тако Бел“, където дрехите му винаги миришеха на печено месо и мазнина, пияни тийнейджъри редовно се изсипваха шумно към единайсет и той успяваше да ги изрита чак към два.
Тук затваряха точно в десет. Клиентите бяха вежливи. Тази вечер бяха предимно двойки, които търсеха романтични комедии или „нещо страшно“.
Не обиждаха Стив, че заради акнето лицето му е като „пица“, не му се подиграваха на униформата, нито оставяха изпотъпкана храна по пода. Работодателите му тук също бяха по-свестни, донякъде. В нощната смяна работеха четири мили, но и доста палави тийнейджърки. Всички бяха в предпоследния или последния гимназиален клас като хулиганите от „Тако Бел“. Като самия Стив само преди няколко години, но кой знае защо, момичетата се държаха с него като с баща, от когото се срамуват. Няколко месеца след като започна тази работа, той вече искрено съчувстваше на истинските им бащи.
– Може ли да изляза в почивка? – провикна се Манди и пъхна една касета VHS в плейъра на магазина. Това беше найголямата досада в работата им и доказателство, че никой не четеше стикерите „Моля, превъртайте обратно до началото“ върху касетите.
Стив огледа дългата опашка от клиенти и новото момиче Ѐла, което се мотаеше на съседната каса.
– Затваряме в четири – отговори той с раздразнение. – Не може ли да почака? Трябваш ми на трета каса.
– Ама, Стивииии, става дума за женски работи… – Манди снижи глас почти до шепот.
Стиви въздъхна шумно. Освен ако не беше пропуснал нещо важно в часовете по полово образование, въпросните „женски работи“ не се случваха всеки уикенд, но какво можеше да направи?
– Аз ще я покривам – обади се Кейти, която тъкмо влизаше от студа навън, със снежинки в косата и понесла купчина видеокасети – беше ходила да изпразни металния контейнер за връщане на касети, който се намираше на паркинга. Тя беше най-отзивчивото момиче в групата, католичка, която спазваше правилата. Дори с нея му беше трудно обаче. Преди час се наложи Стив да напомни на всички момичета да не излизат сами на паркинга. Само по двойки…. толкова ли беше трудно за разбиране?
– Побързай – каза Стив на Манди. – А къде е Канди?
Канди О’Шонеси беше съучастничка на Манди, другата виновница, която според Наръчника на служителите в „Блокбастър“ извършваше „тежки нарушения“. Магазинът заемаше открита площ от триста и седемдесет квадратни метра, но Канди постоянно намираше начин да изчезне някъде. Непрекъснато му отговаряше, а веднъж дори вкара алкохолни коктейли в стаята за почивка. Освен това Стиви беше напълно сигурен, че тъкмо тя беше пъхнала касетата „Петък, тринайсети“ в обложката на „101 далматинци“. И родителите му надуха главата с оплаквания – децата им имали нужда от психотерапия.
Ами добре дошли в клуба.
– Май е в детския отдел – отговори Манди с лукава усмивка и се отдалечи към стаята за почивка.
Стив поклати глава, пресегна се покрай сензорите за кражба на вратата и подаде на клиента малък найлонов плик, пълен с филми.
Нито Манди, нито Канди се появиха, преди видеотеката да затвори. Стив здравата щеше ги насоли. И още как. Така не беше гот.
Стив инструктира Ѐла да застане на вратата, да отключва и да заключва, за да пропуска клиентите навън, но да не позволява никой да влиза. С това поне може да се справи, каза си той. Поръча на Кейти да затвори касите. Той щеше да се оправя с другите две госпожици. Все се случваше нещо. Стив искаше просто да се махне от видеотеката и да се отбие при баща си за една бира, за да отбележат отминаването на поредната година, преди старият да заспи. После може би щеше да обърне още няколко бири в „Коркис Тавърн“, да гледа на телевизора зад бара как спускат кълбото на Таймс Скуеър и да види дали наистина ще настъпи хаос заради компютърния проблем, за който не спираха да дърдорят по новините. Нямаше да е точно Рarty like it’s 1999 – щеше му се повече никога да не чува това парче, – но беше за предпочитане, вместо да стои сам в скапания си апартамент.
Стив се придвижи между лавиците с видеокасети, после покрай новия раздел с дивидита и стигна до стаята за почивка. Вътре беше ледник.
– По дяволите, момичета! – изруга той, когато забеляза, че задната врата зее отворена и през нея духа. Ако пушеха отвън, той щеше… Хиляди пъти ги беше предупреждавал да не отварят задната врата. Стив можеше страшно да загази пред ръководството, ако някой…
Той се закова на място, когато видя на пода двата чифта крака, щръкнали зад масата в стаята за почивка.
Страхът го заля на талази и Стив усети как някой го сграбчва за косата и рязко дръпва главата му назад. А после почувства и странна студенина на шията си.
Вече беше на пода и от гърлото му се чуваше грозно гъргорене. Видя как фигурата изключи осветлението в стаята за почивка. Сякаш мина цяла вечност, преди вратата да се отвори и светлина да изпълни стаята. Младежкото бъбрене рязко спря.
Стив искаше да се провикне, да ги предупреди, но конвулсии разтърсиха тялото му и светът помръкна.
Последното, което чу, бяха писъците.
Публикувай коментар
