Защо четенето и функционалната грамотност са в основата на „Бъдеще 2.0“ за България?

Защо четенето и функционалната грамотност са в основата на „Бъдеще 2.0“ за България?

Под мотото „Грамотност за образование, лидерство и умения на бъдещето“ на 20 ноември 2025 г. за втора поредна година България беше домакин на международния форум „Бъдеще 2.0“, организиран от фондация „Четене – България“, фондация „Детски книги“ и сдружение „Книги и четене“. Събитието се проведе в сградата на Световния търговски център – ИНТЕРПРЕД и успя да събере български и чуждестранни експерти, представители на области, в които страната ни трябва да положи целенасочени усилия и инвестиции, за да постигне промяна. В рамките на три панела бяха очертани предизвикателствата пред европейските общества, свързани с грамотността, уменията и изискванията на новия технологичен свят, съпътствани от статистически данни и добри практики от Нидерландия, Ирландия и Великобритания. В заключителния панел водещи фигури в иновациите и подобряването на бизнес средата в страната ни насочиха поглед към бъдещето и заедно потърсиха отговора на въпроса върху какво трябва да работим като общество.

„Грамотността е в основата на проспериращия социален ред, изграден от политическо равенство, демокрация и самоусъвършенстване. Колективното ограмотяване в миналото постави началото на „революцията на знанието“, днес тя е изправена пред предизвикателствата на дигиталната среда“ – с тези думи проф. Адриаан ван дер Веел откри първия панел на форума – „Четене, грамотност и умения за бъдещето“. Почетен извънреден професор по книгознание в Лайденския университет (Нидерландия) и изследовател на четенето в дигиталната ера, Адриаан ван дер Веел запозна участниците с актуални статистически данни от Института за изследване на образованието в Полша и доказа как учениците с умения за задълбочено четене са „отличниците“ на новото време. Основателят и изпълнителен директор на Института за изследвания в образованието Асенка Христова очерта картината в България, в която днес дефицитът на умения е най-сериозното предизвикателство пред 63% от работодателите и се превръща в сериозна бариера пред бизнес трансформацията в страната ни. Според изследователски данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) младежите не умеят да извличат информация, което води до дефицит на желание за бъдещо развитие – основният фактор, възпрепятстващ ученето и личното усъвършенстване за покриване изискванията на бизнеса.

Откриващ за втория панел, посветен на Европейското измерение, беше прегледът на Валентина Стоева (Фондация „Четене“ и европейската мрежа за грамотност EURead) върху доклада на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги. Тя насочи вниманието към четенето като скрита инфраструктура на европейската конкурентоспособност. Докладът на Марио Драги твърди, че ако Европа не повиши своята производителност, ще бъде принудена да изостави част от амбициите си в технологиите, климата, глобалната независимост и социалния модел. Валентина Стоева насочи вниманието именно към ролята на четенето като умение, което застава в основата на тази производителност, зависеща от образования и адаптивен към уменията на бъдещето човешки капитал.

Илейна Раян, изпълнителен директор на Children’s Books Ireland, представи подробно стратегии и практики за насърчаване на четенето в Ирландия, довели до това през 2022 г. резултатите на ирландските ученици в тестовете за функционална грамотност на PISA да бъдат най-добрите в Европа. Гражданите, бизнесът и представителите на властта в Ирландия инвестират в работеща инфраструктура на четенето, в която ключова роля имат и обществените и училищните библиотеки, чиято основна мисия е да отглеждат читатели. Предизвикателствата пред съвременните библиотекари и библиотеки очерта още по-детайлно Марк Ламбърт, изпълнителен директор на Sottish Book Trust (Oбединено кралство). Ситуацията в Шотландия наподобява проблемите в България по отношение на съкращенията в обществените и училищните библиотеки, които през последните години тенденциозно се увеличават. Това затруднява работата им и ограничава подкрепата за учениците. Проучване в Шотландия показва, че макар много библиотекари да насърчават четенето ежедневно, голям дял заемат тези, които рядко успяват да изпълняват посланическата си мисия поради липса на време, ресурси и обучения. Марк Ламбърт подчерта, че „Библиотеката е не само място, което подслонява книгите, но е и приятелско пространство, което осигурява подкрепа и спокойствие на по-уязвимите деца“. Панелът, посветен на Европейското измерение на книгите и четенето завърши с дискусия, в която към Илейна Раян и Марк Ламбърт се присъединиха издателят и председател на сдружение „Книги и четене“ Виктория Бисерова, председателят на Асоциация „Българска книга“ Петя Господинова-Йончева и Александър Кръстев, модератор на разговора. „Вярвам, че ако издателският бизнес започне да работи със статистика на публикуваните книги, има ясно изградени стандарти и критерии, това ще бъде гарант в библиотеките да попадат качествени издания, с които заедно ще отгледаме читатели“ – посочи Виктория Бисерова. В допълнение към твърдението Петя Господинова-Йончева очерта ролята на регулаторите и държавата като основен модератор в защитата на авторското право и производителността на издателския бизнес.

„Иновацията се създава от хора, способни да мислят критично. Пасивното усвояване на съдържание, където липсва задълбочено търсене и намиране, са предизвикателство пред развиващия се бизнес. Книгите са „лакмус“ теста, който бизнесът използва като инструмент за подбора на кадри“

Заключителен за форума беше дискусионният панел „Бъдеще 2.0“, модериран от Андрей Анастасов, основател на платформата Lideri.bg. Представители на технологичния сектор посочиха основополагащата роля на книгите и четенето в иновационното развитие, достъпността на новите технологии, разбирането и употребата им. „Технологиите се сменят бързо, преподавателите не винаги успяват да влязат в крачка с тази динамика на пазара. Тук се намесва бизнесът не само като производител, но и като модератор между новата технология и образователната система“ – посочи Траян Траянов, създател на интерактивния център за наука и технологии TechnoMagicLand.

Председателят на Българската работодателска асоциация по информационни технологии (БРАИТ) Илия Кръстев допълни твърдението, като дефинира бизнеса през идеята за развиващия се четящ човек, който умее да взима решения, базирани на знания и аргументи, а не водени от емоционални предпочитания: „Функционалната неграмотност ще разтърси обществото ни, защото тя води до неумението младите хора да влязат активно в пазара на труда“. В заключение Андрей Бъчваров, доктор на науките от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, установи, че „Иновацията се създава от хора, способни да мислят критично. Пасивното усвояване на съдържание, където липсва задълбочено търсене и намиране, са предизвикателство пред развиващия се бизнес. Книгите са „лакмус“ теста, който бизнесът използва като инструмент за подбора на кадри“.

Международният форум „Бъдеще 2.0: грамотност за образование, лидерство и умения на бъдещето“ е насочен към професионалния сектор и е част от кампанията Ден на четенето – България. Събитието се организира с финансовата подкрепа на Столична община и е включено сред инициативите, посветени на Международния ден на европейските автори Read.ForReal. Партньори на форума са европейската мрежа за грамотност EURead, Асоциация „Българска книга“, Българска библиотечно-информационна асоциация, Фондация „Глобални библиотеки“ и „Конгрес Инженеринг“. Медийни партньори на форума са NovaNews и www.azCheta.com.

Публикувай коментар

Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *