Глобалното затопляне улеснява заразяването на хранителните продукти с бактерии и други микроби и тази малко обсъждана опасност от изменението на климата дава болезнени и понякога животозастрашаващи уроци на стотици милиони хора всяка година. Един от тях е 75-годишната Сумитра Сутар от село Хароли в индийския щат Махаращра. Преди пет години Сутар яде остатъци от ориз и къри от леща – основната ѝ храна от повече от пет десетилетия. Този път рутинното хранене я кара да започне да повръща „поне 15 пъти на ден“, спомня си тя наскоро. В крайна сметка тя разбира, че виновникът е хранителна бактерия, която произвежда токсини, които могат да доведат до повръщане, възпаление на очите и инфекции на дихателните пътища.
Глобалното затопляне е направило света по-благоприятен за патогена Bacillus cereus, който се развива в храни, съхранявани след готвене. Едно проучване установява, че домашното готвене на ориз може да се окаже недостатъчно за унищожаване на неговите спори.
Изследователи и здравни работници алармират: Хранителните продукти са уязвими към по-бързо разваляне поради зачестилите екстремни горещини, наводнения и суши, което увеличава риска от замърсяване и избухване на хранителни заболявания, пише Actualno.com.
Екстремните горещини могат да ускорят развалянето на храните, като позволяват на бактериите да се размножават по-бързо, казват експертите. Повишаването на водите от тежки наводнения може да замърси културите с отпадни води или други нежелани отпадъчни продукти, а по-високата влажност може да насърчи развитието на бактерии на салмонела върху марули и други продукти, консумирани сурови.
Световната здравна организация изчислява, че всяка година 600 милиона души се разболяват от болести, предавани чрез храната, което води до 420 000 смъртни случая. Децата под петгодишна възраст са изложени на особено висок риск и всяка година 125 000 деца губят живота си поради такива до голяма степен предотвратими заболявания.
Много фактори, включително земеделските практики и глобалните вериги за доставка на храни, са направили тези проблеми много по-разпространени, а все повече изследвания подчертават, че изменението на климата също играе голяма роля.
В обзорно проучване, публикувано в „eBiomedicine“ тази година, се установява, че при всяко повишаване на температурата с 1 градус по Целзий заплахата от нетифоидна салмонела и кампилобактер – бактерии, които могат да разболеят хората, обикновено като причиняват хранителни отравяния, се увеличава с 5%.
Високи температури – болни хора
През последното десетилетие в селото на Сутар е отчетено сериозно повишаване на температурата, като летните горещини достигат 43 градуса по Целзий. „Много хора в региона съобщават за увеличаване на случаите на хранителни заболявания“, казва здравният работник в общността Падмашри Сутар, също така снаха на Сумитра Сутар. В обзорна статия, публикувана в „Climatic Change“, се отбелязва, че по-високите температури и променящите се валежи водят до разпространение на хранителни патогени, включително най-разпространените: салмонела, Ешерихия коли (E. coli) и Campylobacter jejuni.
„Повишените температури подпомагат развитието на бактерии като листерия, кампилобактер и салмонела в бързо развалящи се храни като месо, млечни продукти и морски дарове“, казва Ахмед Хамад, преподавател по хигиена и контрол на храните в египетския университет Бенха.
В проучване от северозападно Мексико се разглежда как факторите на околната среда влияят върху появата на салмонела – бактерията, отговорна за много заболявания, пренасяни чрез храната в световен мащаб. Установено е, че максималното разпространение е в райони с по-високи температури между 35 и 37 °C и годишни валежи, по-големи от 1000 mm.
Друг документ, публикуван в „Applied and Environmental Microbiology“ тази година, установява, че климатичните промени ще увеличат риска от хранителни заболявания, причинени от Salmonella enterica, като се отбелязва, че високата влажност стимулира растежа на салмонелата. Тази бактерия вече засяга 1,2 милиона души в САЩ годишно.
„При екстремни горещини готовите за консумация продукти представляват по-висок риск от причиняване на хранителни заболявания“, предупреждава Худаа Нитоо, доцент по микробиология и безопасност на храните в Университета на Мавриций. „По време на горещините нивото на патогенните микроорганизми в тези продукти може да се повиши значително и да достигне ниво, достатъчно за причиняване на заболяване, тъй като те не се нуждаят от крайна стъпка на топлинно обработване.“
Според нея наред с горещите вълни наводненията могат да причинят изтичане на оборски тор от съседни животински пасища към обработваемите земи, което да доведе до замърсяване на селскостопански продукти, включително салати, зеленчуци и зеленолистни зеленчуци, предназначени за консумация в суров вид. „Животинският тор може да е носител на човешки патогени като ентеропатогенна E. coli, салмонела и кампилобактер, а изследванията са установили, че само домашното измиване не е достатъчно за обеззаразяване на продуктите и намаляване на нивата на организмите до безопасно ниво“, казва тя. Тя също така предупреждава за системно замърсяване на продукцията с патогени, които навлизат в културите през корените и се усвояват и отстраняват по-трудно.
Друго пряко въздействие на наводненията – препълнените канализационни системи – „може да замърси културите и водните източници с вредни патогени като салмонела, Е. коли и норовирус. Наводненията могат да внесат патогени и в напоителните системи, което увеличава риска от заразяване на реколтата“, казва Хамад.
Косвените последици от изменението на климата също могат да доведат до избухване на хранителни заболявания. В статия, публикувана в „Journal of Health Monitoring“, се споменава, че тъй като прясната вода става все по-оскъдна, пречистените отпадъчни води могат да се използват за напояване на култури, като потенциално могат да пренасят патогени от животински или човешки изпражнения. Това може да повиши риска от заразяване. „Когато общностите разчитат изцяло на повторното използване на отпадъчни води, основната цел трябва да бъде пречистването на тази вода до ниво на безопасност, което не представлява риск за потребителите“, казва Мартин Рихтер, ръководител на отдела за безопасност на храните в Германския федерален институт за оценка на риска и един от авторите на статията. „Понякога едно копие на патогена е достатъчно, за да предизвика заболяване“, така че отпадъчните води трябва да бъдат щателно пречистени. Той предлага приоритетно да се използва прясна вода за напояване на храни, които обикновено се консумират сурови, докато пречистените отпадъчни води се използват за култури, които обикновено се готвят. „Готвенето на храната при 70 градуса по Целзий за поне две минути унищожава повечето патогени, които може да се намират на повърхността ѝ“, казва той.
Необходими са повече предпазни мерки
Здравният работник от общността Падмашри Сутар казва, че хората в нейното село са спрели да готвят с речна вода и разчитат изцяло на подпочвените води. „В миналото много хора в селото се разболяха, след като пиха речна вода, затова сега напълно я избягват.“ Тя казва, че много хора се нуждаят от обучение за връзката между изменението на климата и болестите, предавани по хранителен път. „За да запозная хората с това, давам прости примери, като например зачестилите случаи на разваляне на храната.“
Тя също така призовава хората да почистват съдовете си за вода след наводнения или обилни валежи и обсъжда как патогени и бактерии вече могат да замърсяват зеленчуците и млякото много по-лесно. Хората, които са участвали в сесиите за повишаване на осведомеността, сега ядат по-малко остатъци от храна. „Сега те предпочитат да готвят прясна храна и да купуват само необходимия брой зеленчуци“, казва тя.
„Здравните работници се нуждаят от повече дългосрочни данни за изменението на климата и хранителните заболявания“, казва Нитоо. „Университетите трябва да провеждат дългосрочни проучвания за наблюдение и анализ на тенденциите, за да могат да прогнозират по-добре въздействието на изменението на климата върху хранителните системи.“ Тя препоръчва също така да се изследват нови начини за обеззаразяване на складове, контейнери и хранителни продукти, засегнати от наводненията.
Хамад призовава за подобряване на наблюдението и мониторинга с цел ранно откриване на потенциални огнища. Той добавя, че трябва да се подобри инфраструктурата, за да се гарантира, че системите за преработка и дистрибуция на храни могат да издържат на екстремни метеорологични явления, а санитарната инфраструктура е стабилна, особено в застрашените от наводнения райони.
Често срещани погрешни схващания
Експертите подчертаха, че е необходимо хората да бъдат информирани за ролята на изменението на климата за хранителните заболявания. „Много хора възприемат изменението на климата като чисто екологичен проблем, без да осъзнават дълбоките му последици за общественото здраве, включително повишените рискове от болести, предавани по хранителен път“, каза Хамад. „Едно от най-разпространените погрешни схващания е, че студеното време убива всички патогени. Някои бактерии, като например листерията, все още могат да се развиват при ниски температури, което представлява риск дори при по-хладен климат“, обясни той.
Сутар казва, че хората често я прекъсват, когато говори за причините за нарастването на броя на хранителните заболявания. Те повтарят общоприетото убеждение, че лошата обработка на храната е единствената причина за тези заболявания. Тя търпеливо обяснява как изменението на климата изостря развитието на патогените в околната среда и водните източници. „Хората не искат да приемат, че дори климатичните промени могат да доведат до хранителни заболявания“, казва Сутар и добавя, че много хора в нейния регион не съобщават за такива заболявания, защото не ги приемат сериозно и смятат, че те са изолиран случай, който не заслужава обществено внимание. Междувременно много други хора в района също страдат от повръщане, треска, стомашно-чревни заболявания и редица други проблеми заради консумация на заразена храна.
Сутар казва, че се е превърнала в евангелист, който разпространява информация за климата и снабдяването с храна. „Моля хората не само да наблюдават променящите се климатични модели, но и внимателно да обмислят какво е в чинията им“, пише „Live Science“.
Публикувай коментар
