През октомври 2021 г. заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд отиде на среща в руското външно министерство в Москва. Човекът отсреща беше руският заместник външен министър Сергей Рябков, когото Нюланд познаваше от десетилетия и винаги се разбираше с него. Американските колеги на Рибаков го възприеха като практичен, спокоен преговарящ – някой, с когото можеха да разговарят, дори когато отношенията между двете страни бяха развалени.
Този път, обаче, нещата бяха различни, пише в свой анализ BBC.
Рябков прочете официалната позиция на Москва от лист хартия и се противопостави на опитите на Нюланд да започне дискусия. Според двама души, които са обсъждали инцидента с нея, тя е останала шокирана. Нюланд описва Рябков и един от колегите му като „роботи с документи“, казват те.
А извън залата за преговори руските дипломати използваха все по-недипломатичен език.
„Ние плюем на западните санкции.
„Оставете ме да говоря. Иначе наистина ще чуете на какво са способни руските ракети „Град“.
„Глупаци“, предшествано от ругатня.
Това са всички цитати от хора, заемащи ръководни позиции в руското Министерство на външните работи през последните години.
Как стигнахме до тук?
Нова Студена война
Може да е трудно да си представим сега, но самият Владимир Путин каза пред BBC през 2000 г., че „Русия е готова да си сътрудничи с НАТО… чак до присъединяването към алианса“. „Не мога да си представя страната си изолирана от Европа“, добави тогава той.
Тогава, в началото на своето президентство, Путин беше нетърпелив да изгради връзки със Запада, каза бивш високопоставен служител на Кремъл пред BBC. Руските дипломати бяха ключова част от екипа на Путин, помагаха за разрешаването на териториални спорове с Китай и Норвегия, водеха преговори за по-задълбочено сътрудничество с европейските страни и осигуряваха мирен преход след революция в Грузия.
Но тъй като Путин ставаше все по-влиятелен и опитен, той ставаше все по-убеден, че разполага с всички отговори и че дипломатите са ненужни, казва Александър Габуев, директор на Евразийския център Карнеги Русия, който живее в изгнание в Берлин.
Първият сигнал, че започва нова Студена война, дойде през 2007 г. с речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността. В 30-минутна тирада той обвини западните страни, че се опитват да изградят еднополюсен свят. Руските дипломати последваха примера му. Година по-късно, когато Русия нахлу в Грузия, стана ясно, че външният министър на Москва Сергей Лавров ругаел британския си колега Дейвид Милибанд, питайки го: „Кой си ти, че да ми четеш лекции?“
ОЩЕ: Украйна получила разрешение от Запада за удари по Крим, Медведев отново плаши с Апокалипсис
Западните служители все още смятаха, че си струва да се опитат да работят с Русия. През 2009 г. Лавров и тогавашният държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън натиснаха гигантски червен „бутон за нулиране“ в отношенията и изглеждаше, че двете страни изграждат сътрудничество – особено по въпросите на сигурността.
Но скоро за американските служители стана ясно, че руските им колеги просто повтарят нарастващите антизападни възгледи на Путин, казва Бен Роудс, заместник-съветник по националната сигурност на бившия президент на САЩ Барак Обама. Роудс си спомня как президентът Обама закусва с Путин през 2009 г., придружен от фолклорен оркестър. Той казва, че руският президент е бил по-заинтересован да представи своята гледна точка за света, отколкото да обсъжда сътрудничеството и че обвинил предшественика на Обама, Джордж Буш, че е предал Русия.
Докато Арабската пролет, намесата на САЩ в Либия и руските улични протести се развиха през 2011 и 2012 г., Путин реши, че дипломацията няма да го доведе никъде, казва Роудс. „По някои въпроси – по-специално Украйна – нямах усещането, че дипломатите изобщо имат голямо влияние“, казва още той.
ОЩЕ: Как светът се размина на косъм с Третата световна война преди година? (ВИДЕО)
Като пример, когато Лавров беше назначен преди почти 20 години, той имаше „международна перспектива и собствена позиция“, каза бивш високопоставен служител на Кремъл пред BBC. Кремъл се консултираше с него, дори когато знаеше, че той може да има различно мнение от Путин, казва Габуев. Но когато войските бяха изпратени в Украйна през 2022 г., Лавров разбра само няколко часа преди началото на войната, според доклад на Financial Times.
Андрей Келин, посланикът на Москва в Обединеното кралство, отхвърля идеята, че руските дипломати са загубили влиянието си. През цялата си дипломатическа кариера той работи върху отношенията със западните страни. В интервю за BBC той отказа да признае, че Москва или отделни дипломати носят каквато и да е отговорност за срива на отношенията със Запада. „Не ние сме тези, които унищожават“, каза той. „Имаме проблеми с режима в Киев. Не можем да направим нищо по въпроса“, каза той и допълни, че войната в Украйна е „продължение на дипломацията с други средства“.
Дипломацията като спектакъл
Тъй като външнополитическите служители ставаха все по-малко влиятелни, те отново насочиха вниманието си към Русия. Мария Захарова, която стана говорител на министерството през 2015 г., е символ на тази нова глава. „Преди нея дипломатите се държаха като дипломати, говореха с изискани изрази“, казва бившият служител на външното министерство Борис Бондарев, който подаде оставка в знак на протест срещу войната.
Но с пристигането на Захарова брифингите на външното министерство се превърнаха в спектакъл. Тя често крещеше на репортери, които й задаваха трудни въпроси и отговаряше на критиките с обиди. Нейните дипломатически колеги вървяха по същия начин. Бондарев, който е работил за мисията на Москва в ООН в Женева, си спомня една среща, на която Русия блокира всички предложени инициативи, което накара колеги от Швейцария да се оплачат.
„Казахме им: „Е, какъв е проблемът? Ние сме велика сила, а вие сте просто Швейцария! „Това е руската дипломация за вас“, казва той. Този подход имаше за цел да впечатли руснаците у дома, смята Габуев, който е външнополитически анализатор.
Но още по-важна целева аудитория за дипломатите са собствените им шефове, смята Бондарев. Официалните телеграми, изпратени до Москва след чуждестранни срещи, са фокусирани върху това колко страстно са защитавали дипломатите интересите на страната, обяснява той.
Типичното послание според него би било нещо от сорта на: „Наистина ги затруднихме! Героично защитавахме руските интереси, а западняците не можаха да направят нищо и отстъпиха!“ Ако всеки пише за „поставяне на западняците на мястото им“, а вие напишете, че сте „постигнали консенсус“, ще бъдете гледани с пренебрежение, казва той.
ОЩЕ: Разкрития на Telegraph: Китай доставя на Русия хеликоптери, дронове и материали за оръжия
Бондарев си спомня за среща на Рябков с представители на САЩ през януари 2022 г., в Женева. Първият заместник-държавен секретар на САЩ Уенди Шърман се надявала да предотврати нахлуването в Украйна чрез 11-часови преговори. „Беше ужасно“, казва Бондарев. „Американците казаха: „Да преговаряме“. И вместо това Рябков започва да крещи: „Нуждаем се от Украйна! Няма да ходим никъде без Украйна! Вземете всичките си неща и се върнете към границите на НАТО от 1997 г.!“ Шърман е желязна лейди, но мисля, че дори тя бе изумена. „Рябков винаги е бил много учтив и много приятен за общуване. А сега удря с юмрук по масата и говори глупости“, допълва Бондарев.
Трябва да се отбележи, че през последните години дипломатическият тон се промени и в други страни, макар и в по-малък мащаб. Няколко години по-рано представителят на Япония по правата на човека в ООН Хидеаки Уеда настоя чуждестранните колеги да „мълчат“ на среща. Гавин Уилямсън използва същите думи срещу Русия, когато беше министър на отбраната на Обединеното кралство.
САЩ не могат да щракнат с пръсти и да сложат край на тази война
След година и половина война има ли надежда, че дипломацията може да помогне за прекратяването на битките?
Повечето от хората, с които BBC разговаря, смятат, че е много малко вероятно. Обикновено 95% от работата на дипломатите е „неофициални срещи и пиене на кафе“, обяснява Бондарев. Такива контакти са силно намалели, казва той – вече няма какво толкова да се говори. На посланик Келин е забранено да влиза в британския парламент. В един момент, казва той, руското посолство в Лондон почти останало без газ и електричество, а застрахователните компании отказали да застраховат колите на мисията.
Рано или късно диалогът ще трябва да се случи, казва анализаторът на RAND Самуел Чарап. Единствената алтернатива на преговорите е „абсолютната победа“ и е малко вероятно Киев или Москва да постигнат това на бойното поле, твърди той. Но той не очаква преговорите да се проведат скоро. „Путин се промени доста драстично в хода на мандата си на власт“, казва той. „И честно казано, не знам дали той ще е готов да се ангажира с установяване на преговори“, допълва той.
ОЩЕ: Американското разузнаване: Киев няма да постигне основната цел на контраофанзивата
Украинските власти се оплакват, че Русия отново предлага ултиматуми вместо компромиси, като например искане Украйна да приеме анексирането на окупираните територии. Киев няма намерение да преговаря при такива условия, а западните му съюзници публично подкрепят това решение.
Русия изглежда е решена да разчита на своята военна машина, разузнавателни служби и геоикономическа мощ за влияние, вместо на дипломация. При тези отчайващи обстоятелства, защо руските дипломати просто не гласуват с краката си и не се оттеглят изцяло от външната служба? „Това е проблем за всички, които са останали на позициите си от 10 до 20 години“, каза бившият служител на Кремъл пред BBC. „Няма друг живот за теб. Това е ужасяващо“, добавя Бондарев.
Бившият дипломат може да разбере това. „Ако не беше войната, вероятно щях да остана и да я търпя“, казва той. „Работата не е толкова лоша. Седиш, потърпиш малко и вечерта излизаш“, казва още Бондарев.
Публикувай коментар
