Надписите във влака ясно описват целта му: „Евакуация“. С прегръдки и сълзливи сбогувания семействата качват деца и възрастни хора на вагоните на централната жп гара в източния украински град Покровск. Те стоят и махат през прозорците, докато си тръгват.
С руската армия на прага си, Покровск е град, който осъзнава реалността. Полицията обикаля наоколо с високоговорители, които издават инструкции да напуснат веднага. Общинските служители извозват библиотечни книги, чинове за начални училища и статуи от паркове и площади. До късния следобед, с полицейски час в сила, улиците са зловещо пусти, с изключение на военни превозни средства, които бързат наоколо. Тази апокалиптична картина, описваща ужасяваща реалност на руската агресия, рисува кореспондентът на The New York Times Андрю Крамър в репортаж за изданието.
Рискованият ход в Курск
Изненадващото нападение на украинската армия срещу Русия миналия месец е един от най-смелите ходове на Киев от началото на войната, донасяйки бързи победи в земя и пленени затворници. Но на стотици километри, в Украйна, масовата евакуация на Покровск е доказателство за рисковете на операцията.
Украйна смяташе, че нейното нахлуване през границата ще принуди Русия да отклони войски, за да се защитава там. Вместо това Москва продължи безмилостното си настъпление в Източна Украйна, а Покровск – ключов логистичен и транзитен център, е на пътя на унищожението. „Събитията не се развиха по план“, признава Микита Похорелий, 19-годишен, който се евакуира с майка си и сестра си.
Дори президентът Володимир Зеленски и неговият върховен главнокомандващ признаха, че офанзивата в Русия, започнала на 6 август, не е постигнала целта да принуди Москва да предислоцира сили от района на Донбас в Украйна. Сега е твърде късно да се гарантира, че Покровск ще бъде защитен от артилерийска бомбардировка, казва военният администратор на града.
В ожесточените боеве в полета и села наблизо украинската армия се оттегля на места с огромни темпове, казват войници, които се бият в района. Руснаците вече са на по-малко от 10 километра извън Покровск. Президентът на Русия Владимир Путин „все още мисли как да запази окупираните територии и не мисли как да защити своя народ“, коментира наскоро Зеленски отговора на Москва на нахлуването на Украйна в Курск.
Украинският военен командир, генерал Александър Сирски, каза, че Русия е пренасочила 30 000 войници за защита срещу операцията в Курск, но те не са от офанзивата в Донбас – района на въглищни мини и слънчогледови полета, който е основна руска цел.
Руските сили от април са преминали през пет отбранителни линии източно от Покровск, каза Сергей Добряк, военен администратор на града. С оставащи само още две линии, нахлуването в Русия и потенциалното отклоняване на руската армия, което то целеше, бяха на практика последната надежда на Киев да спре настъплението им.
Рисковете пред Покровск
Градът засега не е изложен на риск от непосредствено превземане, казва той, но властите очакват продължителен артилерийски обстрел, който вероятно ще го остави в руини. Това беше съдбата на други украински градове като Бахмут и Авдеевка, които Русия превърна в развалини, преди да принуди Украйна да се оттегли. „Ще докарат артилерията наблизо и ще унищожат града“, казва Добряк. „Това ще се случи“, предупреждава той.
С тази перспектива населението на града е спаднало от около 62 000 жители в началото на август до 36 000 днес. Навсякъде има признаци на бягащи хора. Момиче чака с котките си, преди да се качи на влак в Покровск в сряда. Полицията използва високоговорители, за да каже на жителите да напуснат, докато руската армия напредва. Една майка гледа разплакана как дъщеря й се сбогува емоционално със съпруга си, който остава, за да продължи да работи във въглищната мина.
Тъжната реалност в града
Хранителните магазини са затворени. Тротоарите са отрупани с рамки за легла, телевизори с плосък екран и найлонови торби, пълни с дрехи. Вече е в сила полицейски час, с изключение на четири часа късно сутрин и следобед. „Врагът е близо и се приближава“, казва Игор Копиця, собственик на канцеларски магазин, който се опитваше да разтовари последните си тетрадки, химикалки и раници преди началото на бомбардировката. Запитан за хода на военните, които с атаката в Русия опитаха да забавят настъплението към неговия град, той го окачестви като достоен опит. „Те се надяваха, че ще проработи, но не стана“, каза той. 20-годишният Володимир Поросюк се евакуира с 88-годишната си баба Зоя Поросюк. „Когато ги изтласкаме, ще се върнем“, казва той. „Ако има нещо, към което да се връщам“, добавя горчиво младият мъж.
В училище, преустроено за регистриране на вътрешно разселени лица, доброволци с групата за помощ „Светлината на Донбас“ раздаваха плюшени патета на децата, докато се качваха в автобусите, за да направят пътуването им по-леко. „Хората осъзнават, че ще трябва да напуснат завинаги“, казва доброволката Альона Фьодорова. „Болезнено е да видиш това“, допълва тъжно тя.
71-годишната Нина Мащихина, която се мести да живее при дъщеря си в Западна Украйна, казва, че армията е направила всичко възможно, дори градът да не бъде спасен. „Благодаря им. Те са добри момчета“, каза тя. „Вярвам в тях. Вярвам в нашата победа”, категорична е тя.
Но други жители се питат защо важни в този момент войски са изпратени в Русия, след като биха послужили по-добре, защитавайки града си в окопите точно на изток от Покровск. „Те трябваше да се защитават тук“, каза 39-годишната Ирина Секретева, която се евакуираше с 15-годишния си син Богдан. „Сега те ще се оттеглят. От това се страхуваме. Такова е мнението в града”, признава тя.
Табела, поставена от местната администрация в Покровск, дава телефонен номер, на който жителите да се обадят за помощ при евакуация. На входа на Юбилейния парк общински работници демонтираха статуя на Микола Леонтович, местен музикант, който преди век е композирал в Покровск една от най-разпознаваемите коледни песни в Украйна „Carol of the Bells“. На кратко разстояние с кола извън града командир на украинска артилерия гледа видео, излъчвано от разузнавателни дронове. На него се вижда как руски войници се прокрадват през задните дворове в село Михайловка, обвити в дим от пожари.
Руската армия разчита предимно на пехотни части. Войниците се втурват напред и се крият в дървета или изоставени къщи близо до украинските позиции, след което атакуват. Украинската армия съобщи за 58 тежки сражения край Покровск само в четвъртък.
Наблизо в поле, потни, покрити с прах войници от 15-та бригада на украинската национална гвардия, стрелящи с гаубица, казват, че се прицелват в руска позиция близо до въглищна мина, която само пет дни по-рано е била украинска крепост. „Просто нямаме хора“, казва командирът, който поиска да бъде идентифициран с прякора си Докер, в съответствие с украинския военен протокол.
„Заминаваме завинаги“
Бавният отговор на Русия на нахлуването в Курск може да отразява дезорганизацията в нейната армия, казва Йохан Норберг, военен анализатор в Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната, или като алтернатива може да бъде стратегически компромис – завземане на повече територия в Украйна, като остави собствената си област слабо охранявана.
„Те имаха инерция в Донбас, така че защо да не продължат?“, пита той за възможните руски планове. „Русия може лесно да търгува с територия за време“, казва той. Нахлуването донесе негативи за Путин в страната и чужбина, като сигнализира за неспособност да се защити границата“, казва той.
Това обаче не забави настъплението в Донбас – тъжна равносметка за тези, които сега напускат Покровск. 37-годишната Виталия Трусова, икономист в националната железопътна компания, седнала на стол на тротоара, прегърнала дъщеря си, гледайки как съдържанието на дома й е натоварено на камион, е песимистично настроена. „Заминаваме завинаги. Ние и децата ще изградим нов живот някъде на тихо място“, категорична е тя.
Публикувай коментар
