Докато САЩ обмислят разхлабването на някои от ограниченията върху използването от Украйна на доставени от Запада ракети с голям обсег, за да се даде възможност за насочване към летища и места за изстрелване на ракети по-дълбоко в Русия, Украйна остава в трудно положение.
В сегашния си вид Вашингтон не изглежда готов да свали напълно кадифените ръкавици и да позволи на Украйна да удря руските летища с американски ракети с голям обсег на действие – въпреки че може поне да оттегли ограниченията върху британските Storm Shadows, които използват американска технология, пише POLITICO.
„Бих искал да видя по-откровена позиция от администрацията на Байдън, която казва, че няма причина Украйна да не отвърне на удара“, каза бившият пратеник на САЩ в НАТО Кърт Волкър пред POLITICO. „Русия е тази, която атакува Украйна от всички тези съоръжения в Русия. Но не мисля, че ще видим Байдън да разреши използването на американски ракети за нанасяне на удари по руски летища, въпреки че на британците може да бъде позволено да продължат без възражението на САЩ“, добави той. „Но това няма да е достатъчно“, уточни Волкър.
Задава се тежка зима за Украйна
И ако това наистина е резултатът от тези продължили седмици интензивни преговори, енергийните служители на Украйна ще бъдат сред най-разтревожените. Те се опасяват, че предстоящата зима може да се окаже преломна точка за Украйна в енергийната война. И това е до голяма степен, защото руските командири адаптират тактиката си за въздушни удари, след като са се поучили от предишната си неуспешна бомбардировъчна кампания, за да сринат енергийната система на страната, както и неотдавнашните доставки на иранските балистични ракети с близък обсег Fath-360 за Русия ще им помогнат да го направят.
Украински официални лица очакват Русия да използва тези ракети, които имат ограничение на обхвата от 120 километра, за да допълнят своите „плъзгащи се бомби“ при насочване към логистични и комуникационни центрове и складове за боеприпаси в тила на фронтовите линии на Украйна. Това от своя страна ще освободи Русия да концентрира собствените си ракети с по-голям обсег върху гражданската инфраструктура – особено върху енергийната система в опит да я разбие.
На прицела са ключови подстанции, захранващи с електричество все още работещите атомни електроцентрали на Украйна в Ровно, Хмелницки и Южноукраинск в Южна Украйна. Извадете тези подстанции и реакторите трябва да бъдат спрени бързо, в противен случай това може да провокира „ядрен инцидент“, каза енергийният експерт Михайло Гончар пред POLITICO. И „това се стремят да направят руснаците – да ударят ключовите подстанции“.
В момента 55 процента от енергията на Украйна се генерира от нейните три работещи атомни електроцентрали – тази в Запорожие – най-голямата ядрена централа в Европа, превзета от Русия през 2022 г. и до голяма степен затворена. Руските удари с ракети и дронове са унищожили 9 гигавата от капацитета за производство на електроенергия в страната – това е половината от пиковото зимно потребление – с 80 процента от топлинното производство от въглищни и газови електроцентрали и една трета от водноелектрическия производствен капацитет, унищожен от бомбардировки.
Ако успее да парализира трите атомни електроцентрали, играта за Украйна в енергийната война приключва, намалявайки нейния капацитет за водене на бойни действия, сривайки икономиката и отслабвайки позицията й, ако мирните преговори изобщо започнат.
И според официални лица в Киев именно страхът това да се случи е един от факторите, каращи администрацията на Байдън да преразгледа ограниченията, включително за американските ATACMS и британските Storm Shadows. Вашингтон се надигна, когато руските въздушни удари започнаха да се насочват към главните подстанции, захранващи оперативна електроенергия към атомните електроцентрали в края на август. „Това концентрира мислите“, каза украински служител, който пожела анонимност, за да говори свободно.
Русия променя тактиката
Въз основа на проучване на Центъра за глобални изследвания на Гончар, което беше споделено с НАТО, руският удар на 26 август сигнализира за тази промяна в тактиката. Той беше масивен – един от най-мощните въздушни удари от началото на войната преди почти три години – и комбинираше използването на доставени от Иран дронове Shahed и произведени в Русия крилати и балистични ракети.
През този ден Русия изстреля 109 дрона в офанзива, организирана за ангажиране на украинската противовъздушна отбрана, докато стратегически руски бомбардировачи и изтребители МиГ-31К, летящи от летища в Русия, изстреляха 127 крилати и балистични ракети, насочени към електрозахранващите подстанции на атомните електроцентрали. Украинската противовъздушна отбрана успя да ги прехване, но въпреки това имаше 32 удара, причинили значителни щети.
„Ако не ни бъде дадена възможност да се насочим по-дълбоко в Русия и да достигнем руските летища, шансовете ни да преминем през тази зима не са толкова големи“, отбеляза мрачно Гончар. И Володимир Кудрицки, бивш главен изпълнителен директор на украинската национална електропреносна мрежа Ukrenegro, е съгласен с тази оценка. Говорейки пред POLITICO, той каза, че има три фактора, които ще се окажат критични за Украйна тази зима – времето, руските ракети и способността на Украйна да нанася удари по руските летища, за да блокира стратегическите бомбардировачи и изтребители. Най-големият му страх е, че това ще се превърне в повторение на края на 2022 г., когато той наистина се опасяваше, че няма да успеят да запазят светлините в страната.
От своя страна украинските официални лица се надяват, че перспективата за колапс на енергийната система в крайна сметка ще надделее над страховете на Вашингтон от ескалация, които толкова често са притеснявали западните съюзници, когато решават какво да доставят на Украйна, в какви количества и какво Киев може да направи с това, което му е дадено. Те се оплакваха, че Западът позволява на руските заплахи за отмъщение да оформят политиката му и да преследват управление на ескалацията, основано на страха.
„Защо живеем в страх от Путин?“
Разбира се, руският президент Владимир Путин предсказуемо засили реториката си миналата седмица, когато се появиха новини за възможно преразглеждане на ограниченията върху използването на доставени от Запада ракети с голям обсег в Русия, заявявайки, че това ще постави НАТО „във война“ с Русия и „значително промяна“ на характера на украинския конфликт. Това би означавало „нищо по-малко от прякото участие на страните от НАТО“, заплаши той.
Следвайки репликата му, други високопоставени руски служители хорово заговориха, като заместник-министърът на отбраната Александър Фомин предупреди, че Западът играе опасна игра, която може да доведе до пряк военен сблъсък между ядрените сили.
Но украински официални лица твърдят, че подобни смразяващи кръвта ядрени заплахи, които са най-явните след Студената война, са празни и че всеки път, когато нова оръжейна система е била доставена или използвана през границата в Русия, или е стреляна по цели в окупирани Крим и Донбас, те не са довели до нищо.
Междувременно западни служители твърдят, че нямат друг избор, освен да бъдат благоразумни и да приемат сериозно заплахите – че са длъжни да го направят, защото последствията могат да бъдат катастрофални, ако допуснат грешка в преценката си. И все пак, миналата седмица директорът на ЦРУ Уилям Бърнс посочи ядрените заплахи на Москва от 2022 г. като пример защо подобни изявления не винаги трябва да се приемат за чиста монета: „Путин е побойник. Той ще продължи да дрънка със саби… Не можем да си позволим да бъдем сплашени от това“, каза той на конференция в Лондон.
Въпреки това Бърнс подчерта, че никой не трябва да подценява риска от ескалация и призна, че агенцията му искрено се страхува, че Русия може да прибегне до тактически ядрени оръжия през 2022 г. И докато Байдън и британският премиер Киър Стармър отхвърлиха заплахите на Путин в петък, администрацията на САЩ все още изглежда в капан между две притеснения – от една страна страх от това как Москва може да отговори, ако доставени от Запада ракети започнат да удрят руски летища и провалят проекти за започване на мирни преговори, а от друга – тревога от перспективата Украйна да загуби.
Критиците на Байдън твърдят, че той е прекалено предпазлив. „Киев е ударен; Харков е ударен. Украйна трябва да има способността да се защитава, като се насочва към военни цели в Русия“, каза Доналд Бейкън, американски конгресмен и бивш генерал от военновъздушните сили на САЩ, пред POLITICO. Той изрази разочарование от появяващите се признаци, че Байдън може да се съгласи британските Storm Shadows да бъдат използвани за атаки срещу руски летища, но не и американски ATACMS, и обвини съветника по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан за предпазливостта.
„Времето не е приятел на Украйна. И така, трябва да му дадете способността да използва ресурси, за да се защити. Мисля, че руската ескалация ще бъде минимална, защото ако те ще ударят Полша или балтийските страни, мисля, че това отваря кутия с червеи за Русия, която тя не може да си позволи. Кой от кого трябва да живее в страх? Защо живеем в страх от Путин? Нека го оставим той да се страхува от нас“, добави той.
Волкер е съгласен. „Президентът има това възпитание от Студената война, мислене от 80-те години, което казва, че трябва да избягваме войната на всяка цена. Мисля, че той е възприел тази настройка… Също така мисля, че имате екип от хора около него, които са невероятно предпазливи и смятат, че не можем да си позволим да сме в конфликт с Русия, защото се нуждаем от Русия и по други въпроси“, каза той.
Публикувай коментар
