Резултати от XI поетичен конкурс за любовна лирика „Наздравица за любовта“, организиран от община Асеновград.
Първа награда – не се присъжда!
Втора награда – Ангел Дюлгеров, на 63 г. от Перник за стихотворението „Любовен сонет“.
„ЛЮБОВЕН СОНЕТ“
По хълмовете светлина пълзи
и багри с блясък нежното ѝ тяло,
а слънцето като зърно узряло
се спуска над смълчаните лози.
По дланите ѝ лепне гроздов сок.
Към бъчвите ще тръгне тъмно вино –
в кръвта подобно пламък да премине
с изящество на древен гръцки бог.
Преди да звъннат тръпнещите чаши,
тя ще се вгледа в мъжките очи
и в техните желания суетни.
Нима от дързостта им ще се плаши,
щом в тях наздравицата зазвучи
със мисли и слова хилядолетни?
Втора награда – Милена Белчева, на 47 г. от Варна за стихотворението „Очакване с вълшебен послевкус“:
„ОЧАКВАНЕ С ВЪЛШЕБЕН ПОСЛЕВКУС“
Очакване с вълшебен послевкус.
Букет от съвършенство – разпилян
в зениците, в нощта и тишината.
Настръхвам от невидимата длан
и ме облива нежност непозната.
Ще можем ли оттук да продължим,
тревогите да скрием в меки рими?
Дихание на златен херувим
до устните усещам.
И сладни ми.
Сладни като къпини и мавруд,
из вените блаженство се разлива.
На зимата в притихналия скут,
ще чуем ли въздишката щастлива?
Проблясва звън. Наздравици валят.
Светът празнува – спомени, копнежи…
Но ти, сега и тук, уханен цвят,
бъди до мен! И вярвай в мен, понеже
сърцето е непогрешим компас.
По-истинско признание не зная.
До утрото остана само час…
Да тръгнем към градините на Рая
Трета награда – Румяна Шишкова, на 62 г. от Стара Загора за стихотворението „За любовта“.
„ЗА ЛЮБОВТА“
Има само любов – тържеството на разум!
Приютила възторг, тя от зло не се пази,
а събаря стени и реките събужда…
В нея всичко кълни – и познато, и чуждо.
Не обсъжда мига, а го следва до спазъм.
Преобръща света, но намира онази
неочаквана длан, дето кротко над нея
ще я пази от пек или вятър повеял.
Като атомен взрив разпилява лъжите,
на които краката не спират да скитат.
И замръзнал от студ в най-голямата жега,
проумява човекът – доброта е потребна.
Всяка дребна игра, имитираща нея,
позасища глада, но в умора пилее
най-красивите звук, поглед, жест или дума
в сурогатните „тук и сега“ на безумие.
Има само любов. И копнеж по живота –
безразсъден и див, разбиращ и кротък.
Този свят, непознат и прекрасен, пулсира
със сърце във очите и с пръсти във лира.
Най – успешно представил се асеновградски поет – Силвия Четрокова, на 41 г. за стихотворението „Увити в прегръдка“.
„УВИТИ В ПРЕГРЪДКА“
Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови.
Огнището светна в очите му – с цвят на мискет.
А там отрази се и баба ми – плачеща сова.
На рамото кацнал е нейният тих силует.
Все тъжно си пееше дядо, да вържат асмите.
А в рожбата свидна да звънне родопско сърце.
Но всичките песни и руйното вино изпито,
не струваха нищо, без нежните женски ръце.
Не струваха думи – целувки откъснати с вопъл.
Не значеха нищо лозята му – твърда земя,
която под пръстите бабини дишаше топла,
а в нея въздигна се мъж и през сълзи се смя.
Лозите сега се преплитат на двора и стенат…
Увити в единство, прегръщат се – пласт, върху пласт.
Поглеждам нагоре и вярвам – не ви е студено,
в живота щом хлад не премина веднъж между вас.
Две поощрителни награди за автори до 29 години:
1. Георги Боев, на 25 г. от Хасково за стихотворението „Любов до края“.
„ЛЮБОВ ДО КРАЯ“
Историята ни се теб започна като на шега,
ще излъжа ако кажа, че не бе така.
Съмнявахме се, чудихме се –
„нищо няма да излезе” – казвахме си всеки ден,
но не спирахме,
продължихме упорито и напред.
Приятели, роднини и познати –
хулиха ни, като че бяхме не човеци, а глупаци.
„Спрете, ще се разрушите” казваха ни те навред,
но не чувах.
Исках, искам и ще искам теб!
2. Ивайло Думанов, на 19 г. от с. Маслиново, обл. Хасково за стихотворението „Част от мен“.
„ЧАСТ ОТ МЕН“
Част от мен си ти незаменима.
Парче душа си ти неповторима.
Със спомени и мигове живееш ти в мен,
в безгрижни и щастливи дни,
прекарвам времето си с теб.
С теб делим не само радостта,
но и тежестта на всяка пустота.
Когато падна, ти си моята ръка,
когато бягам, ти си вятър в тишина.
Част от мен — в свят, в който всичко избледнява,
но ти оставяш ярка светлина в мрака.
И така огряваш моята душа,
подпалваш крехката искра,
която свети ярко през нощта.
Делим безкрая, дори и в мрак,
знаем, че в себе си носим общ знак.
И там, където думите не стигат,
ти живееш — в сърцето ми, в миговете, в дните.
ЖУРИ:
Йордан Велчев – писател, поет, историк, изследовател. Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. “Военно-исторически сборник” при Военно издателство – София. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми. Издал е книгите: “Римски стадион”, “Старият Пловдив” , “Нощна азбука” , “Анонимни жития” , отличена с литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” , “Милиони малки убийства” , “Сияе” , получила годишната награда на Сдружението на български писатели. Автор е на фундаменталните изследвания: „Градът или Между Изтока и Запада ХІV–ХVІІ век” и на „Балканският човек ХІV – ХVІІ век”. Два пъти е носител на наградата „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура и два пъти печели награда „Пловдив“ за литература.
Ники Комедвенска – родена е през 1971 г. в Сливен, където живее. Завършва ПМГ „Добри Чинтулов” – Сливен, и българска филология във Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град. Издадени книги: „Свят за лудите” (стихове), „Педя душа” (стихове), „Кабинети за ближни” (стихове), „Целият скапан свят (разкази) , „За чудо и приказ“, „Три молитви“. Носителка е на няколко литературни награди за поезия, между които: наградата на вестник „Ретро“, националната награда „Дамян Дамянов”, наградата на СБП „Божидар Божилов“ и др. Член е на СБП.
Публикувай коментар
