Сред пантеона от бележити личности в българската история като категоричен обединител на българската нация блести името Васил Левски – човека, олицетворение на волята за свобода и демокрация.
В навечерието на годишнината от смъртта му се появява луксозното приносно издание „Васил Левски: най-добрият ни българин“ от изтъкнатия историк, публицист и телевизионен водещ проф. Пламен Павлов, което разкрива 15 истории за българския Апостол на свободата, за неговите съмишленици, за идеите му и наследството, което оставя.
Включените в книгата студии и статии, надхвърлят биографичния разказ в своята конкретика и търсят отговор на спорни през десетилетията въпроси, които все още будят полемики сред историците: коя е рождената дата на Васил Левски; какви са събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи.
Книгата представя множество аспекти от живота и делото на Апостола на свободата, акцентирайки на неговата роля като основоположник на Вътрешната революционна организация, която обединява различни социални слоеве на българското общество. Авторът разглежда Левски не само като революционер, но и като духовен водач, чиито идеи за свобода и равенство и до днес вдъхновяват българите.
Чрез своя разказ и на достъпен език, подходящ както за специалисти, така и за любители, проф. Павлов разкрива малко известни факти за епохата на Възраждането и рисува пъстър гоблен на едно бурно време.
Опирайки своя текст на открития, достигнати благодарение на новите изследвания и исторически документи, уважаваният учен създава цялостна панорама на периода, разглеждайки личността на Левски и неговото влияние върху българската история. Чрез обширните си проучвания той подлага на критика стереотипи и митове около българската революционна дейност и показва как образът на Левски съчетава вярата на християнския монах с модерните демократични идеи.
Уважителна към делото на Апостола и информативна, „Васил Левски: най-добрият ни българин“ е впечатляващ летопис, посветен на красивата мечта за България като „ …храм на правата свобода…“ Мечта, която определя съдбата на един смел и честен българин, решен да спечели за цял народ, но ако губи, да загуби само мене си…
„По уникален начин Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В монархическа Европа на XIX в. Левски се бори за „демократска република“, за справедливи и „свети закони“. В неговата мисъл са споени библейската мъдрост и убедеността в креативната сила на човека: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме… Левски заявява, че българският народ … се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Българският Апостол на свободата е личност със световни измерения и това се признава от всички, докосвали се до неговия живот, дейност и идеи.“
Пламен Павлов
Из „Васил Левски. Най-добрият ни българин“ от проф. Пламен Павлов
РАКОВСКИ И ЛЕВСКИ
От древни времена един от оригиналните начини за представяне на великите личности е историко-литературният жанр на т.нар. сравнителни животописи (биографии), създаден от големия античен историк Плутарх (46 – 119). И днес на книжния пазар можем да открием такива творби, разглеждащи в паралел крале и императори, писатели и музиканти, диктатори от рода на Сталин и Хитлер, и т.н. В нашия случай сме далеч от мисълта да представяме именно по такъв начин ярките личности на Георги Стойков Раковски (1821 – 1867) и Васил Левски (1840 – 1873), двамата най-емблематични водачи на българската национална революция. Още по-малко да поставяме елементарни въпроси от рода на кой е по-велик.
В обществените представи, формирани от историчес-ката наука, школските учебници, художествената литература и особено от публицистиката при техните особености и лъкатушения, Раковски определено е губещ за сметка на Левски – ако не в чисто научен, със сигурност в обществен план. Това не означава, че трябва да възприемем диаметрално противоположния подход – обективната оценка, по-скоро преоценка, на личността на Раковски и неговите дела, за да бъде постигната висота за сметка на Левски… Внимателният прочит на събитията и осмислянето на процесите в развитието на българската национална революция показват, че и двамата нейни най-изтъкнати водачи имат своята неповторима, ако използваме езика на църквата, неразделима и неспоима историческа роля.
Нека започнем с няколко думи за Раковски. Това не е лесна задача, но подобно въведение не е излишно. Не може да не отбележим, че Раковски – както никой друг от своите съвременници, съчетава качествата на интелектуалец, харизматичен водач, организатор, политик, идеолог. Роден в будния възрожденски Котел, получил солидно образование във „Великата гръцка школа“ в Цариград, той издава вестници, изследва българската история, език, етнография и фолклор, създава революционна поезия. Разбира се, литературните слабости на поемата „Горски пътник“ (1857 г.) са добре известни, но нека припомним нейното феноменално въздействие както върху зараждащата се интелигенция, така и дори спрямо суровите, но вече политически хайдути! Патриотичната страст пронизва трудовете на Раковски, да не говорим за уникалната му кореспонденция със стотици тогавашни българи, както и с видни личности от други държави. В целия драматичен, меко казано, живот на патриарха на националната революция публицистиката, поезията и научните търсения по невероятен начин преливат в радикални политически замисли и действия. За Раковски пътят към свободата е път на … открита борба с турското правителство чрез пресата и сабята..
Революционният дебют на бъдещия капитан Раковски (така го наричат най-често във времето на Първата българска легия в Белград през 1861 – 1862 г.) е т.нар. Втори браилски бунт през есента и зимата на 1841 – 1842 г. Едва 21-годишният Георги Македон (името, с което се подвизава в Браила като учител по гръцки и френски), създал преди това в Атина „Македонско дружество“ за освобождението на България (!), се нагърбва с тази днес почти напълно забравена, но дръзка революционна акция. Замисълът е мащабен, като включва набирането на около 6 хиляди въоръжени българи и гърци от Влашко, Молдова и Бесарабия, тогава в пределите на Русия, с които да се навлезе в българските земи и да се предизвика масово въстание. Противодействието на властите в двете княжества, както и на Русия, проваля смелия план. Въпреки това Раковски не се отказва да премине Дунав и да стъпи на българска земя в Добруджа със събралите се в Браила повече от двеста бунтовници! Румънският историк от български произход Константин Велики (Великов) изясни водещата роля на даскал Георги, който заедно с гръцките капитани Спиро и Ставри организира закупуване на оръжие от Одеса чрез влиятелния и богат български търговец Георги Карловски Казака. Както ще видим, по-късно той е тясно свързан и с Васил Левски. Пряко отношение към Браилските бунтове има и Петър Ганчев, българин на руска служба в дунавското пристанище Рени.
Раковски сам разпределя оръжието, а при избухването на бунта (10 февруари 1842 г.) участва в започналата престрелка, при която загива един влашки офицер. Арес-туван, Георги Македон е отведен в Букурещ и осъден на смърт! Спасява го гръцкият му паспорт, заради който е предаден на гръцките власти, с чиято помощ намира убежище в Марсилия в далечна Франция. При завръщането си, след много перипетии и три години и половина в цариг-радските зандани (1845 – 1848), неуморимият Раковски се заема с бизнес! Със своята енергия и предприемачески дух е напът да се превърне в олигарх и от днешна гледна точка – милионер! Спечелил авторитет като адвокат в турската столица, Раковски влиза в партньорски отношения с богатия цариградски първенец Мустафа бей Екмекчи и вече е чорбаджи Георги! През 1849 г. поема събирането на държавните вземания от прочутия Узунджовски панаир, от пазара в Пловдив и т.н. Дори и тук можем да забележим отношението на Раковски към военната по тип организация, както отбелязва Филип Симидов, … почнал да си приготвя хора за работата и, като събрал 60 души юначни, верни и послушни момци, накупил им коне и оръжие с парите, които теглил от турчина, ортака си, взел нужните документи и заминал за панаира… Той влязъл в Узунджовския панаир със своята кавалерийска свита с всичкия салтанат…
Както е известно, след избухването през 1853 г. на Кримската война, Раковски се хвърля в поредната си благородна, на практика самоубийствена, афера! Постъпвайки на високата позиция като преводач в щаба на османската армия, заедно със своя приятел Стефан Берон и други верни българи, изгражда разузнавателна мрежа, която да осведомява руското командване за действията на противника. Организацията буди основателни страхове сред турското командване – показателно е, че Юмер паша осъжда на смърт в Шумен с обвинение в шпионаж дванадесет души от шпионската мрежа на Раковски. Разкрит, в интерес на истината по случайност, Раковски е арестуван и осъден на смърт. Подобно на герой от приключенските романи и филмите от жанра екшън, той не само успява да избяга, но и организира малка чета в самата турска столица. Очевидно се ползва с тайната парична и логистична подкрепа на богати съмишленици от многохилядната българска колония в Цариград. На практика не става дума за типична хайдушка дружина, а за военно-разузнавателна единица, начело на която Раковски от юни до септември обикаля Източна Стара планина и търси връзка с руското командване в Силистра…
Публикувай коментар
