Бунтът в защита на Доган този път не се получи. Три дни подред двеста-триста привърженици на почетния председател блокират входа на сарая в „Бояна“, без той да присъства там. В първия ден агитката се опита да щурмува „двореца“, във втория беше изтласкана от полицията толкова далеч, че дори не успя да припари до улицата, на която се намира сградата. На третия е същото. Това пише в анализ за „Епицентър“ Валерия Велева.
На „Росенец“ е спокойно – там част от малко повече от дузината „протестиращи“ обявиха, че са дошли на плаж и да си похортуват, други – да се видят, ей тъй просто.
Иначе мотото е – „да защитим нашия лидер“.
Поводът е битов – доскорошният бизнеспартньор на Доган Данаил Папазов разваля отношенията си с него и го вади от всички фирми, които са управлявали заедно в продължение на години. Накрая го оставя на улицата като крал Лир, както написа Валери Найденов. Казусът се събира сполучливо в надписа на един плакатите на протеста вчера в „Бояна“: „Вземете ни къщите, върнете ни Ахмед“. С тази разлика, че никой не е взел Ахмед, той все още си е в сарая.
Водачите на протеста – Тимур Халилов, Джейхан Ибрямов, Илхан Кючюк и Джевдет Чакъров бяха тотално объркани в действията си – в първия ден настояваха да влязат в сградата, за да видят какво правят някакви си хора вътре. Във втория ден обявиха, че в сарая се съхранявал архивът на партията, щото там били назначавани кметове и министри. После се отказаха да влизат вътре, поискаха само да постоят в свободното пространство пред сградата.
Накрая обявиха, че тръгват на поход за демокрация и сложиха отпред плаката „ДПС без Пеевски“. Походът бе само за пред тв камерите, разходиха го нагоре-надолу по улицата и толкоз. После качиха симпатизантите на автобусите и ги върнаха по родните им места. Илхан Кючюк раздаде букети на полицайките, които бяха строени на първа линия пред протеста, а част от симпатизантите на Доган извиха кръшно хоро за финал на мероприятието.
А какво беше преди четири години – близо 8000 активисти на ДПС, пак докарани с автобуси, стояха часове наред в адския пек в храстите пред „Росенец“, за да бранят Доган от надвисналата опасност – акустиралият с гумена лодка на плажа баш демократ Христо Иванов тръгна на поход срещу „превзетата държава“ и първата му спирка бе морският сарай на Доган. Тогава ДПС показа мощ, защото се изправи срещу идеологически противник. Доган се появи, вдъхна кураж на хората си… Цялата държава се разтресе.
Сега бунтът е една улична пряка, ДПС e в разлом, Доган го няма, няма партньори, няма и съратници.
Колкото е шумно пред тв камерите, които отразяват „протеста в защита на Доган“, толкова е пусто около самия Доган.
Нито една политическа сила не излезе с позиция в защита на Доган.
Нито един политически лидер не застана до него.
Никой не се втурна да брани правата му (лични и лидерски), никой не споменава заслугите му за демокрацията.
Точно обратното – изтъкват се „клиентелата“, „порциите“, „обръчите от фирми“, „мафиотския модел“ и „политическия феодализъм“, който той наложи в ДПС, и който сега се обръща срещу него.
Валери Найденов го нарече „некадърен бизнесмен“, Калина Андролова – „деградирал до неспособност да води партията“, Христо Кирчев го посъветва час по-скоро да се отдръпне от върха на ДПС, за да си спести разочарования и предателства...
Общата оценка е, че Доган вече не онзи Доган, когото познаваме от преди 10-15 години. От архитект на етническия мир, Доган се превърна във властелин на порциите и архитект на партийната олигархия.
И ДПС вече не е същото
Бизнесът изяде каузата.
Започва сгромолясване на управленската пирамида.
Това е най-тъжната констатация за Движението, родено в зората на прехода заради каузата – за правата и свободите на българските граждани и от мъката на българските турци заради т.нар. възродителен процес.
Когато няма идея, няма как да се вдигне бунт. Да докараш бедните от селата, за да бранят сарая на лидера, не е кауза. В това няма градивна емоция, няма стимул. Как ще се ентусиазират избиратели, които цял живот работят по нивите с глави надолу, а горе живеят като султани?
„Бунтът“ е предвождан от неколцина, част от клиентелата, които бранейки Доган, всъщност бранят себе си и бизнесите си. В тях няма ореол, няма политическа харизма. Единственото, което направиха за Доган е, че Джевдет Чакъров му осигури с фалшив сигнал охрана от НСО.
Няма ги истинските авторитети на партията. Отдавна не чуваме гласовете на Филиз Хюсменова, на Нигяр Джафер, на братята Казак, на интелигентната част от ДПС – лекари, учени, тези, които вложиха душата и сърцето си за утвърждаването на ДПС като структуроопределяща партия в съвременната българска политика. Карадайъ ги изгони, Доган ги забрави.
Няма ги старите съратници на Доган, които в годините за добро и лошо бяха около него – Гюнер Тахир, Касим Дал, Осман Октай, Местан, Ходжа … Няма ги онези, с които положи жалоните на ДПС. Прогони ги всичките един по един – така, както сега гонят него. Безцеремонно!
Няма ги и областните лидери на ДПС, няма ги известните кметове. Нито един от тях не се появи нито в София, нито на „Росенец“, за да засвидетелства загриженост за лидера, който на всичкото отгоре се оказа и бездомник. Никой! Мълчание! Не валят протестни деклараци.
Даже и Мустафа Карадайъ го няма!
Според сайта 24rodopi.com „не 10, а 22 са областните председатели, които подкрепят Делян Пеевски“, и които Доган се канел да освободи. Ако наистина е така, това означава, че Доган фактически е останал без партия.
Политолози, социолози и анализатори всеки ден коментират, че силата е в Делян Пеевски, че той показва енергия и размах, че Доган може да разчита на емоцията на етноса, но Пеевски държи важните структури.
Доган е напуснат и от мастите бизнесмени в държавата. „Обръчите от фирми“, с които той се гордееше, изтъняха. А предстои и осветяването на схеми, с които ДПС бе превърнато от партия с кауза в корпоративна формация. Тепърва ще разбираме как са плащани сараите, как е „разкешвано за горе“…
Омертата е вдигната.
Румен Гайтайнски е в затвора, Николай Вълканов публично запазва дистанцирано мълчание, което означава, че е минал в другия лагер, влиятелните варненски икономически групировки също са се ориентирали „правилно“.
Даже и турските медии не проявяват интерес към случващото се с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Въпреки напрежението вчера и днес пред имота в столичния квартал „Бояна“, кореспондентите на четирите турски агенции у нас не публикуваха даже кратки дописки от София. Партиите в Анкара не заемат страна в спора в ДПС.
Мълчи и Европа. Мълчат посолствата в София. Никой не иска да се афишира с почетния председател на ДПС.
Очакванията, че Доган ще се върне в оперативната политика и активно ще участва в предизборната кампания сякаш няма да се сбъднат. Ако той реши да направи рейдове в страната, може да се допусне консолидиране на етническия вот, но при създалата се ситуация, едва ли трябва да очакваме това. Няма да застане и начело на протеста, организиран за 4-и септември пред парламента, ако ведомствената комисия свали охраната му от НСО.
Ако Доган искаше да лидира, трябваше да излезе, да говори, да защити личното си право като демократ и да поведе партията си. Беше длъжен да го направи, заради всички, които го защитиха. Заради онези млади, които видах на протеста и които вероятно все още имат надежда в него. В критична ситуация лидерът върви напред. Не стои на маса и не се тупа в гърдите, че е над закона и над устава. Той не го направи.
Тръпката да се изправиш пред множеството, да го надъхаш с идеи, с емоция, май угасна. И ми е тъжно да го констатирам, заради стотиците редове, които съм изписала за него като голям политик и държавник.
Приказката в ДПС сякаш свърши.
Публикувай коментар
