Преди около две години и половина дузина висши германски офицери се събраха в триъгълна военна база в Берлин, за да работят по таен план за война с Русия. Сега те се надпреварват да го приложат, се казва в коментар на „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГНЕС.
Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. сложи край на десетилетия на стабилност в Европа. Оттогава регионът се впусна в най-бързото военно натрупване от края на Втората световна война. Но изходът от една бъдеща война няма да зависи само от броя на войските и оръжията на бойното поле.
Той ще зависи и от успеха на монументалната логистична операция в сърцевината на Оперативния план „Германия“ – 1200-страничния класифициран документ, изготвен зад невзрачните стени на казармата „Юлиус Лебер“. Планът подробно описва как 800 000 германски, американски и други войски от НАТО ще бъдат прехвърлени на изток към фронтовата линия. Той очертава пристанищата, реките, железопътните линии и пътищата, по които ще пътуват, и как ще бъдат снабдявани и защитени по пътя. „Погледнете картата“, каза Тим Щухтей, директор на независимия Институт за общество и сигурност в Бранденбург. С Алпите, които образуват естествена бариера, войските на НАТО ще трябва да пресекат Германия в случай на сблъсък с Русия, добави той, „независимо от това къде може да започне“.
На по-високо ниво планът е най-ясното проявление досега на това, което неговите автори наричат „подход на цялото общество“ към войната. Това замъгляване на границата между гражданската и военната сфера бележи завръщане към мисленето от времето на Студената война, но актуализирано, за да отчете новите заплахи и препятствия – от остарялата инфраструктура на Германия до неадекватната законодателство и по-малката армия – които не са съществували по онова време.
Германски официални лица заявиха, че очакват Русия да бъде готова и склонна да атакува НАТО през 2029 г. Но поредица от шпионски инциденти, саботажни атаки и нарушения на въздушното пространство в Европа, много от които западните разузнавателни служби приписват на Москва, сочат, че тя може да се готви да нападне по-рано.
Анализаторите също смятат, че евентуално примирие в Украйна, за което САЩ настоява тази седмица, би могло да освободи време и ресурси за Русия да подготви ход срещу членовете на НАТО в Европа. Ако успеят да повишат устойчивостта на Европа, планиращите смятат, че не само ще гарантират победата, но и ще намалят вероятността от война. „Целта е да се предотврати война, като се даде ясно да се разбере на нашите врагове, че ако ни атакуват, няма да успеят“, каза висш военен офицер и един от първите автори на плана, известен във военните среди като OPLAN DEU.
Мащабът на промяната, която сега е необходима, беше демонстриран тази есен някъде в източната част на Германия. Там военният доставчик „Райнметал“ създаде полеви лагер за 500 войници, с общежития, 48 душ кабини, пет бензиностанции, полева кухня, наблюдение с дронове и въоръжени охранители, проверени за руско и китайско влияние. Лагерът беше построен за 14 дни и разглобен за седем. „Представете си, че строите малък град от нулата и го разглобявате само за няколко дни“, каза Марк Лемерман, директор по продажбите в логистичния бизнес на „Райнметал“.
„Райнметал“ наскоро подписа договор за 260 милиона евро за презареждане на германските и НАТО войски, като част от усилията на военните да включат повече частния сектор в плана.
Есенната операция разкри и някои недостатъци: земята не можеше да побере всички превозни средства, каза Лемерман, и се състоеше от несъседни парцели, което принуди „Райнметал“ да превозва войниците с автобуси. Предходната генерална репетиция подчерта необходимостта от нов светофар на определено място, за да се облекчи задръстването, когато военни конвои се придвижват из страната.
Тези уроци се включват непрекъснато в OPLAN и приложенията към него. Документът, съхраняван във военната „червена мрежа“ с въздушна изолация, вече е в своята втора версия. Някои от най-големите препятствия пред военните планиращи на Германия са нематериални: тромави правила за възлагане на обществени поръчки, тежки закони за защита на данните и други разпоредби, създадени в по-мирно време.
Изпълнението на плана изисква промяна в манталитета, изтриване на навици, натрупани от почти цяло поколение. „Трябва да се научим отново на това, което сме забравили“, заяви Нилс Шмид, заместник-министър на отбраната. „Трябва да извадим хората от пенсия, за да ни разкажат как сме го правили тогава.“
Тревожен инцидент
Участък от федералната магистрала А44 между селата Щайнхаузен и Бренкен в Западна Германия е метафора за това как Европа е понижила бдителността си през последните четири десетилетия на мир – и какво е необходимо, за да я повиши отново.
За разлика от други места по автомагистралата, средната лента на този 3,5-милен участък не е покрита с трева, а с твърд асфалт. Почивните зони са необичайно големи и със странна форма. Няма надлези или електропроводи.
Десетки такива участъци бяха построени по време на Студената война, за да се използват като аварийни писти за кацане. Под паркингите бяха заровени резервоари за керосин. Оградите можеха да се откачат и мобилна кула за контрол на въздушното движение да се инсталира за минути.
Така наречената инфраструктура с двойно предназначение беше норма в Германия по време на Студената война. Подобно на задължителната военна служба, която означаваше, че гражданският и военният живот бяха тясно свързани, магистралите, мостовете, жп гарите и пристанищата бяха проектирани да служат като военни активи, ако се наложи.
След това Студената война приключи, както и необходимостта от инфраструктура с двойно предназначение. Тунелите и мостовете, построени след това, често бяха твърде тесни или нестабилни, за да поемат конвои. През 2009 г. Берлин отмени изискванията за знаци, показващи военните превозни средства, които пътищата могат да поемат.
Дори инфраструктурата от времето на Студената война не винаги е използваема. Берлин оценява, че 20 % от магистралите и над една четвърт от магистралните мостове се нуждаят от ремонт поради хронично недофинансиране. Пристанищата на Германия в Северно и Балтийско море се нуждаят от ремонт на стойност 15 милиарда евро, включително 3 милиарда евро за модернизация с двойно предназначение, като укрепване на доковете, според федерацията на германските морски пристанища.
Такава неравномерност би ограничила свободата на движение на военните в случай на война. Тесните места на картата на мобилността на военните са сред най-строго пазените тайни на плана. „Това води до обходни пътища, закъснения и излага на риск човешки животи“, каза Яник Хартман, асоцииран сътрудник в колежа по отбрана на НАТО в Рим и експерт по военна мобилност.
Неотдавнашен, малко популяризиран, но значим инцидент подчертава проблема. В нощта на 25 февруари 2024 г. товарният кораб „Rapida“ под холандски флаг се блъсна в железопътен мост над река Хунте в северозападна Германия, прекъсвайки железопътния трафик.
Железопътният оператор „Дойче Бан“ построи временен мост, който беше открит два месеца по-късно, но през юли беше ударен от друг кораб, което отново прекъсна железопътния трафик за още един месец.
Въпреки че инцидентите бяха отразен само в местните новини, те предизвикаха паника в НАТО. Причината: мостът се намираше на единствената железопътна връзка, обслужваща пристанището Норденхам на Северно море, единственият терминал в Северна Европа, който по това време имаше лиценз да обработва всички доставки на муниции за Украйна.
И в двата случая служителите по сигурността не откриха признаци за нередности.
Въпреки това доставките на амуниции бяха блокирани в продължение на седмици и част от товара трябваше да бъде претоварен обратно на корабите. Според доклад на Министерството на отбраната пред Конгреса, висшето военно командване на САЩ в Европа беше принудено да премести пратките в полско пристанище.
„Много пристанища имат само една железопътна линия към вътрешността на страната“, каза Холгер Баник, главен изпълнителен директор на Niedersachsen Ports, която притежава няколко пристанища в Долна Саксония. „Това е слабост.“
В краткосрочен план подобряването на устойчивостта означава да се извлече максималното от съществуващите пътни и железопътни мрежи. В по-дългосрочен план Берлин планира да похарчи 166 милиарда евро до 2029 г. за инфраструктура, включително над 100 милиарда евро за дълго пренебрегваните железопътни линии, и да даде приоритет на инфраструктурата с двойно предназначение.
Нещата не вървят по план
Годините на усилия да се подготви Германия за война започнаха дни след пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., когато германският канцлер Олаф Шолц обяви фонд за превъоръжаване в размер на 100 милиарда евро, приветствайки решението като zeitenwende, или „епохална промяна“.
По-късно същата година германската армия, известна като Бундесвер, създаде Териториално командване, което да ръководи всички операции на територията на страната, и възложи на неговия командир, генерал-лейтенант Андре Бодеман, ветеран от Косово и Афганистан, да изготви OPLAN.
В случай на война с Русия Германия вече няма да бъде държава на фронтовата линия, а база за операции. Освен с влошената инфраструктура, тя ще трябва да се справя и с намалената армия и нови заплахи като дроновете.
„Бежанци и подкрепления ще се вливат от противоположни посоки. Потоците ще трябва да бъдат канализирани, което Бундесверът не може да направи сам, особено докато воюва“, каза Клаудия Майор, ръководител на трансатлантическите инициативи за сигурност в Германския фонд „Маршал“ на САЩ. Това означава, че военните ще трябва да се обединят с частния сектор и гражданските организации в мащаб, какъвто не са правили досега.
До март миналата година, въз основа на обратната връзка от разширяващия се кръг от министерства, правителствени агенции и местни власти, екипът на Бодеман беше завършил първата версия на плана. Дойде времето да го приложим на практика.
Докато новото правителство на Мерц обявяваше план за разходи за отбрана в размер на 500 милиарда евро и връщане към наборната военна служба през тази година, Бундесверът работеше в тайна, информираше болниците, полицията и агенциите за помощ при бедствия, сключваше споразумения с федералните провинции и оператора на автомагистралите и изготвяше транзитни маршрути за военни конвои.
В края на септември в северния град-държава Хамбург се проведе военно учение, наречено „Red Storm Bravo“, за да се отработи сътрудничеството между Бундесвера и полицията, пожарната и службите за гражданска защита.
Сценарият беше миниатюрен OPLAN в действие: 500 войници от НАТО щяха да се приземят в пристанището, за да сформират конвой от 65 превозни средства, който да се отправи на изток през града. Те трябваше да отблъскват опитите за блокиране на пристанището, атаките с дронове и протестите.
Слизайки на брега при залез слънце, сред аромата на презрели банани, идващ от близък склад за плодове, камуфлираните войници се събраха мълчаливо на кея, а хеликоптери кръжаха над главите им. Малко преди полунощ конвоят тръгна към града. Конвоят винаги се движи като блок: след като пресече кръстовище, той не спира, независимо от цвета на светофара. Никое гражданско превозно средство не трябва да може да се вмъкне в него.
Но докато колоната преминаваше през контролния пункт, офицерите отстрани се разгневиха от големите разстояния между превозните средства. По-късно, черен дрон, бръмчащ над главите им, предизвика кратка суматоха, преди някой да потвърди по радиото, че е на Бундесвера. След това протестиращи изскочиха от храстите и се залепиха за асфалта пред превозните средства. Инцидентът беше част от учението, а демонстрантите бяха резервисти.
На войниците не беше позволено да се намесват. Полицията, на която беше позволено, се оказа, че няма необходимите разтворители, за да отлепи имитиращите протестиращи. Отне две часа, за да се рестартират превозните средства. Дотогава беше ранна сутрин и конвоят беше изминал едва 6 мили.
Нарастващ саботаж
Недостатъците на законодателството в мирно време също затрудняват Германия да се защити от саботаж – една от най-големите заплахи пред OPLAN. Такива саботажи вече се случват. Десетки атаки, от палежи до вандализирани кабели, са били насочени към железопътната система през последните години. През октомври съд в Мюнхен осъди на затвор мъж за планиране на саботаж на военни съоръжения и железопътна инфраструктура от името на Русия. Тази седмица Полша съобщи, че Русия стои зад експлозия, която е повредила железопътни релси в източната част на страната.
Германските вътрешни разузнавателни служби заявиха, че само през миналата година са проверили почти 10 000 служители на оператори на критична инфраструктура. „Ако Германия ще бъде центърът на НАТО, то като враг бих искал да се насоча към това: да блокирам пристанищата, да прекъсна електрозахранването, да прекъсна железопътния транспорт“, заяви Пол Стробел, ръководител на отдела за връзки с обществеността на Quantum Systems, производител на дронове за наблюдение, подкрепян от Питър Тийл, който води преговори с Бундесвера за осигуряване на конвойна и инфраструктурна защита за OPLAN.
Quantum Systems, един от най-големите и успешни стартиращи компании в областта на отбраната в Германия, е доставил стотици дронове в Молдова и Румъния, а хиляди от тях летят всеки ден в Украйна, каза Стробел. Досега обаче е продал само 14 на Бундесвера. Един от основните виновници: остаряло законодателство. Дроновете, продадени на германската армия, не могат да летят над населени райони. Законът изисква също така да имат позиционни светлини. „Това има смисъл при гражданско използване, но противоречи на целта във военна среда“, каза Стробел.
Бундесверът е оптимистична относно напредъка си. „Като се има предвид, че започнахме от нулата в началото на 2023 г., сме много доволни от това, което сме постигнали до днес“, каза офицерът и съавтор на OPLAN. „Това е много сложен продукт.“
Все пак, както показаха последните стрес тестове, все още има какво да се направи, за да се приведат планът и реалността в съответствие. Най-голямата несигурност, пред която са изправени планиращите, е колко време имат на разположение.
Предвид рязкото увеличение на саботажите, кибератаките и нарушенията на въздушното пространство, разликата между мир и война изглежда все по-неясна. „Заплахите са реални“, заяви канцлерът Фридрих Мерц пред бизнес лидери през септември. „Не сме във война, но вече не живеем в мирни времена.“
Публикувай коментар
