Европейските официални лица приветстваха „добрия прогрес“, след като разговорите в Женева подсказаха, че Доналд Тръмп ще обърне внимание на техните опасения относно принуждаването на Украйна да приеме неблагоприятна мирна сделка. „Въпреки че все още има работа за вършене, вече има солидна основа за напредък“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като похвали „добрия прогрес“, постигнат благодарение на „силното европейско присъствие“ на разговорите.
За водещите съветници от ЕС и Великобритания бе „действително прогрес“, че бяха поканени да участват в срещата на 23 ноември в Швейцария, след като бяха изключени от първоначалния 28-точков план на Америка, който те смятаха за толкова пристрастен, че би окуражил Русия да започне нови атаки. Но празненството беше краткотрайно. В понеделник вечерта Русия отхвърли актуализирания текст на сделката, който бе преработен с включването на Украйна и нейните съюзници по време на продължителните разговори с държавния секретар на САЩ Марко Рубио.
Рискът за Украйна сега е, че Владимир Путин ще върне американския президент към началната му позиция: 28-точково примирие, което предизвика паника сред служителите в Брюксел, защото би принудило Киев да предаде големи територии на Москва, да се откаже от надеждата за присъединяване към НАТО и да намали армията си от почти 1 милион войници до 600 000. Ако това се случи, президентът на Украйна Володимир Зеленски ще се изправи пред мрачен избор: или да приеме предложението, изготвено от Тръмп и Путин, или да рискува бъдещето на страната в надеждата някой ден да получи достатъчна помощ от европейските си приятели. Това пише в свой анализ Politico.
Същите тези приятели, които след почти четири години война няма да изпратят войски, оръжия или дори да конфискуват замразените руски активи от своите банки, за да помогнат на Украйна да закупи собствено снабдяване.
Нежелание да се бори
За някои републиканци в САЩ, европейците, които възразяват срещу сделката на Тръмп и компромисите, които тя ще изисква, заблуждават сами себе си. „Каква е алтернативата? Можете да говорите добре, да присъствате на всички дипломатически срещи и да изпращате най-добрите си хора в Женева, но единственият начин да победите Путин е чрез бой — а никой от тях не е готов на това“, каза Грег Суенсън, председател на Republicans Overseas във Великобритания, пред изданието. „Всичко е говорене. Звучи добре, когато говорите за демокрация и защита на Украйна, но те просто не са готови да го направят“, добави Суенсън.
Европейските политици и официални лица биха се съгласили, като посочат огромните суми пари и оръжия, които техните правителства са изпратили на Киев от началото на войната преди почти четири години, както и икономическите предизвикателства при намаляване на търговията с Русия, особено на внос на енергоресурси.
След като САЩ намалиха подкрепата си, Европа забележимо започна да запълва празнината. Но в действителност първоначалното предложение на Тръмп паникьоса официалните лица и дипломати в Брюксел и отвъд него, защото те знаеха, че Зеленски не може да разчита на Европа, за да поеме изцяло помощта за Украйна.
Преди месец лидерите на ЕС се появиха на среща в Брюксел с оптимизъм, предвиждайки, че ще постигнат историческо споразумение за използването на 140 милиарда евро от замразените руски активи като „репарационен заем“, който да осигури на Киев стабилна финансова основа за поне следващите две години. Но поради голяма дипломатическа и политическа грешка, планът се провали заради неочаквани възражения от Белгия.
Няма пробив при активите
Разговорите сега стават по-интензивни между служители на ЕК и правителствата на ЕС, особено на Белгия, но все още няма пробив, според множество официални лица, говорещи при условия на анонимност. Някои дипломати се надяват, че натискът от страна на Тръмп ще принуди Белгия и другите страни от ЕС с резерви относно плана за замразените активи да се присъединят. Една от идеите е използването на част от активите заедно с общи облигации на ЕС или потенциални директни финансови вноски от страните членки.
Но някои дипломати се опасяват, че цялата идея за „репарационен заем“ за Украйна от замразените активи може да се срине, ако окончателният мирен план съдържа препратка към тези средства. Първоначалният план предвиждаше използване на активите за инвестиционни проекти в Украйна, като половината от приходите щяха да отидат в САЩ, концепция, която европейците определиха като „скандална“. След като санкциите срещу Русия бъдат отменени, Euroclear — финансовата институция със седалище в Белгия, държаща замразените активи, може да се наложи да прехвърли парите обратно в Москва. Това може да принуди европейските данъкоплатци да покриват разходите – сценарий, който вероятно ще тежи на решенията на правителствата в ЕС в следващите седмици.
Поддържане на мира
По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър водеха усилия за събиране на подкрепа за международна мироопазваща сила от доброволни страни, които да формират „коалиция на желаещите“. Година по-рано Макрон дори предложи идеята за „войски на земята“ преди конфликтът да приключи. Сега, обаче, той вече не говори така.
Като знак колко труден би бил разговор за изпращане на френски войски в Украйна, наскоро новият главен генерал на страната Фабиен Мандон призова кметовете да подготвят гражданите за възможна война с Русия – изявление, което предизвика истинска буря и критики от големи политически партии. Мандон предупреди, че ако Франция „не е готова да загуби деца и да понесе икономически последствия, като приоритизира производството на отбранителна продукция, ще сме изложени на риск“. Президентът Макрон се опита да смекчи критиките, като заяви, че думите на главнокомандващия са извадени от контекст.
В Германия външният министър Йохан Вадефул заяви, че Берлин „вече дава специален принос за източния фланг“, разполагайки боеспособна бригада в Литва. „Целият Балтийски регион е ключова зона, върху която Бундесверът ще се съсредоточи. Смятам, че това е достатъчна и обхватна подкрепа за Украйна“, каза той.
Украинците биха искали по-дълбоко присъствие на територията си, но западните европейци се опасяват от големи загуби на човешки живот. „Поне Тръмп е честен за това. Можем да победим Русия. Мисля, че бързо бихме го направили, ако нямаше ядрено оръжие. Ще победим Русия, но много хора ще умрат“, категоричен е Грег Суенсън.
Публикувай коментар
