Трогателната книга „Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим вдъхновява коледен български филм (ОТКЪС)

Трогателната книга „Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим вдъхновява коледен български филм (ОТКЪС)

Тази година коленият сезон ще бъде още по-уютен, защото от 22 ноември по кината тръгва новият български пълнометражен филм „Заведи ме вкъщи“, вдъхновен от едноименната творба на обичания писател Михаил Вешим.

10 години след като книгата се появи в книжарниците, трогателната история на десетгодишния Ян – момче от дом за деца без родители, което попада под светлината на прожекторите за един ден – вече блести и на големия екран в адаптация на режисьора Мартин Геновски и по сценарий на самия Михаил Вешим.

В главната роля на Ян влиза 12-годишният Алекс Маринов, а Асен Блатечки му партнира в ролята на Бати Злати. Още популярни имена в актьорския състав са обичани български актьори като Койна Русева, Китодар Тодоров, Антон Радичев и Петър Калчев.

Филмът вече зарадва първите си зрители по време на фестивалите „Синелибри“ и „Златна роза“, както и на официалната предпремиера, състояла се на 19 ноември. А по време на празниците „Заведи ме вкъщи“ ще се излъчи и в ефира на Българска национална телевизия.

Трогателната книга „Заведи ме вкъщи“ на Михаил Вешим вдъхновява коледен български филм (ОТКЪС)

Мъглива декемврийска сутрин в софийски квартал с име на фабрика за захар ни среща с децата от дома „Щастие“, за които е настъпило нечувано вълнение: популярният телевизионен водещ на „Голдън шоу“ Бати Злати и целият му екип ще ги посетят!

Голямата изненада е, че едно от децата ще има възможността да се включи в ефира на предаването точно на Бъдни вечер. А Бати Злати си избира луничавото хлапе Християн, по прякор Ян.

Завлечен във вихрушка от реклами, награди, музика и бляскав телевизионен живот, Ян надниква зад екрана на любимото шоу на хиляди български зрители… Но картинката, която прозира в действителност, далеч не е толкова щастлива.

Ян разбира, че и най-популярните могат да имат тъжен живот. И си задава въпроса: „Защо ли хората гледат звездите по телевизията, а не вдигат глави към небето?“ 

Нежен и докосващ, „Заведи ме вкъщи“ е разказ за малки и големи, който изобличава света около нас в цялата му студенина и неискреност, но никога не оставя пламъчетата на надеждата и добрината да угаснат. Точно обратното – те продължават да горят в сърцата на читателите и зрителите, топлейки ги по пътя към дома.

 

Из „Заведи ме вкъщи“ от Михаил Вешим

 

– Готови! – чу се по високоговорител. – Начало на Голдън шоуто – след пет минути!

Гласът идваше някъде отвисоко – от безкрайния таван на студиото, където висяха десетки прожектори. Или направо от небето.

Една нежна ръка докосна Ян по лакътя – момиче в блестящо трико стоеше до него. Беше с гримирано лице, голи крака и високи ботуши. На главата си имаше бляскава диадема, а на гърба – две бели крила.

Момчето се стресна, сякаш видя до себе си ангел. Но веднага се досети, че е балерина. С балетен танц се откриваше всеки път Голдън шоуто.

– Аз ще те водя – тихо каза в ухото му балерината. – Когато ни дадат знак…

– Три минути до началото! – обяви отново говорителят от небесата.

– Кой говори? – попита Ян.

– Тихо! – прошепна балерината. – Това е режисьорът!

– Страшен ли е? – попита Ян.

– Не толкова – отвърна момичето. – Злати е по-страшен! Той глобява и уволнява!

Ян усети краката си да треперят.

– Притеснявам се! – каза.

– И аз! – стисна ръката му момичето. – Всеки път в началото на шоуто… Казва се сценична треска.

– А Джиджи? – попита Ян за маймунката, която преди участваше в шоуто, но от известно време не бе се мяркала на екрана. – Къде е Джиджи?

Балерината не можа да отговори, защото светна червената лампа “Ефир”.

– Начало! – изгърмя гласът на режисьорът и след него гръмна звукът на бенда – мелодията, с която винаги започва предаването.

След червената лампа светнаха и прожекторите. Светът около Ян се завъртя – пъстра въртележка от светлини и звуци. Триката на балерините хвърляха сребърни искри по подиума, момичетата се носеха леко на ангелските крила, около тях лъщяха инструментите на бенда, а в средата – по вита стълба, на бегом се спусна Бати Злати – този път не в керемидено сако, а в празничен костюм от злато.

Операторите завъртяха към него обективите на камерите, за да го заснемат в целия му блясък.

– Добър вечер, Бъдни вечер! – извика шоуменът в микрофона, оркестърът снижи звук и тихо подхвана коледна мелодия…

– Тиха нощ, свята нощ! – запя Бати Злати с най-нежен глас.

Глас, нямащ нищо общо с оня, който допреди малко се караше, заплашваше, уволняваше:

– Тиха нощ… свята нощ! – почти шепнеше Бати Злати в микрофона, а балерините ангели се въртяха в кръг, по-изящни от фигурката емблема на лимузината ролс-ройс.

Песента сякаш извърши вълшебство – тя успокои тревогите на Ян, краката му спряха да треперят.

И когато по даден знак неговата балерина го стисна за ръка и го поведе под светлината на прожекторите към диванчето за гости, той бе съвсем спокоен.

– Драги зрители! Искам да ви представя тазвечерния ми гост – моя нов приятел – Християн!

Това обяви Бати Злати, а оркестърът свиреше игрива мелодия, докато малкото момче заемаше мястото, отредено на важния гост в шоуто.

– Той не е обикновено момче, а дете в неравностойно положение – продължи Бати Злати. – Но днес е голям християнски празник, затова избрах момче с име Християн, за да го заведа вкъщи! „Заведи ме вкъщи!” е една нова инициатива на нашето шоу, подкрепена от строителната фирма „Семеен дом”!

Тук шоуменът неочаквано млъкна и из студиото се понесе глас от високоговорител:

– С нея мечтите се превръщат в дом! Дом… Дом… – сякаш удари камбанен звън.

Щом отмина минутката за реклама, Бати Злати продължи:

– Драги зрители, нека отворим сърцата си за благотворителност! Призовавам всеки от вас да заведе по едно дете без родители вкъщи! А който няма възможност, нека да изпрати есемес, с който да дари левче на децата в неравностойно положение! Нека днес, на Българската Коледа, да няма деца с тъжни лица!

Бендът пак засвири, а балерините – всяка в ръка с мобилен телефон – затанцуваха, сякаш пращат есемеси.

– Добре дошъл, Християн! – поздрави го Бати Злати. – Харесва ли ти шоуто?

И преди Ян да каже, той сам си отговори:

– Това е най-гледаното шоу в ефира… Милиони сега те виждат. Гледат те и децата от твоя Дом „Щастие”… Какво би им казал на всички тях?

– Весела Коледа! – каза кратко Ян.

– Чудесно пожелание! – възкликна Бати Злати. – А сега моите сценаристи са написали друг въпрос: Какъв искаш да станеш, като пораснеш?

За този въпрос Ян нямаше отговор. Но веднага се сети:

– Искам да стана като Пипи – каза той и помисли за книгата, която бе оставил преди ефира. Ако беше при него, щеше да покаже самата Пипи на зрителите. После добави: – Силен като нея. И независим…

– Страхотно… Ама аз те питах за професия… Какво искаш да работиш – искаш ли например да си полицай или шофьор?…

–  Не – отвърна Ян. – Днес срещнах един полицай, който не глоби нарушител, и един шофьор, който не си обича работата – иска да хвърли ключовете… Не ми се ще да съм като тях…

– Добре, ти имаш време да си избереш професия! – каза Бати Злати, за миг се замисли, а после погледна към бюрото си, където имаше някакви листа, сякаш за да се подсети: – Сега следва изненада… Ще те изненадам с нещо златно… Уважаеми зрители, представям ви „Голди” – вафлата на нашето шоу! Не просто вафла, а истинско съкровище! Тази вечер е официалната ѝ промоция!

Балерината ангел изпърха до диванчето и подаде по една вафла на Ян и на водещия Бати Злати.

– „Голди” е изработена от хрупкави вафлени корички, окъпани във фин шоколад и завити в златен станиол – говореше шоуменът, докато развиваше станиола. – Има безкомпромисен вкус – като вкуса на шоуто ни!

В това време балерините подтичваха, развяваха ангелски криле и раздаваха вафли на музикантите от бенда, на операторите и осветителите. Самите момичета ангели също взеха по една вафла в ръка.

– Мм! – млясна Бати Злати, като отхапа. – Хрус-хрус, страхотен вкус!

Оркестърът изсвири кратка мелодия, а балерините изпяха с ангелски гласове:

– Вкус-вкус, страхотен хрус!

После всички – музиканти, балерини, та даже и операторите и осветителите – захапаха вафлите си и Ян видя по лицата им да се изписва наслада.

„Колко умело се преструват възрастните! – помисли си момчето. – И никой не казва честно, че вафлата не струва…“

Публикувай коментар

Публикувай Коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *