В деня, в който се навършват три години от началото на руската инвазия в Украйна, на български език излиза сборникът със статии и коментари „Ние. Дневник на падението“ от популярния руски фантаст, дисидент и автор на антиутопичните поредици „Метро“ и „Граничен пост“ – Дмитрий Глуховски.
Обичаният от милиони читатели по света писател беше обявен за издирване и включен в списъка на Русия с чужди агенти през 2022 г. заради антивоенните си текстове и критиката към режима на Владимир Путин.
В „Ние. Дневник на падението“ Глуховски събира свои политически статии от последните близо 15 години, обогатени с допълнителен исторически контекст и изводи от съвременна гледна точка.
Подредени в хронологичен ред – от 2012 година, когато федералната служба Роскомнадзор започва да се става ключов инструмент на цензурата; през анексирането на Крим през 2014 г., та до нахлуването в Украйна през 2022 г. и всички ужаси след това – статиите на Глуховски съставят своеобразен бордови „дневник на падението“ и превръщането на Русия в държава, отричаща нормалността.
В мозаечно пано от смразяващи факти пред читателя се разгръща мрачната реалност на съвременна Русия, в която свободата и демокрацията изчезват, призраците от СССР се завръщат, а насилието става все по-често използвано оръжие от органите на реда.
„За нас няма друго бъдеще освен миналото“, пише Глуховски, търсейки отговорите на редица въпроси, най-централният от които е: „Какво се случи с Русия и как се стигна до тук?“
В „Ние. Дневник на падението“ писателят споделя своите възгледи за:
- култа към Сталин като кремълска религия;
- ролята на Православната църква като инструмент на държавата;
- войната, която от телевизионно шоу се превърна в реалност;
- деградацията на властта, разпада и деморализирането на гражданското общество;
- Алексей Навални като герой на опозицията.
Със смущаваща яснота тази дълбоко лична книга прави ценна „диагностика“ на Русия отвътре и отправя мрачно предупреждение към руското общество, което се е озовало в историческа задънена улица. А пътна карта за изход от нея може да предостави единствено истината.
Из „Ние. Дневник на падението“ от Дмитрий Глуховски
ВОЙНА ПРОТИВ РУСИЯ
„В началото на февруари взех шофьорска книжка – родителите ми бяха купили кола и ми бяха казали да се уча да шофирам. Днес се сбогувах с брат си. Не знам дали ще го видя вече. Путин ни освободи. Вече нямаме къща и дори кой знае защо, изгориха клетата ни кола.“
„Преди месец и половина се явих на кастинг за тази роля. Чудна роля, интересен филм. Само преди месец и половина си кроях планове за бъдещето, мечтаех си за нещо.“
Прелиствам фийда си в Инстаграм – мои приятели и познати, с които общувам. Тези два поста вървят един след друг. Първият е написан от момиче от Украйна, вторият – от моя позната от Москва.
Изгорени коли и бомбардирани училища, разделени семейства, милиони бежанци, избити мирни жители – войната против Украйна, разпалена от Путин, от ден на ден става все по-страшна и безчовечна, а претекстите, под които бе започната, изглеждат все по-нищожни и фалшиви.
И от ден на ден у мен се засилва усещането за чудовищна задънена улица, на която се озова Русия. Усещането за тресавище, в което тя затъва и от което няма да може да се измъкне още дълги години – а понякога ми се струва, че никога.
Сутринта на 24 февруари моят WhatsApp се претъпка със съобщения от приятели в Москва: „Мамка му! Той го направи!“, „Той обяви война!“. Ужас, непреодолима мъка и безнадеждност – във всяко съобщение. Спомням си, беше слънчев ден. Но когато излязох, ми се стори, че виждам света през черен филтър. Буквално. Всичко наистина сякаш бе почерняло, помръкнало. Сърцето ми блъскаше тежко. Аз пишех съобщения до мои приятели в Киев – питах ги как са, и на приятели в Москва.
Никой не можеше да повярва, че в наше време, в нашия век, между нашите народи е могла да започне истинска война.
Някои от моите киевски приятели, дори жени, бяха решили да останат в града и да го защитават докрай, макар по това време всички да мислеха, че украинската столица ще бъде завзета с щурм за няколко дни. Те нямаха намерение да се предават.
Всички, които бяха в Москва, трескаво се опитваха да разберат как могат завинаги да напуснат Русия. Бе дошъл краят на всички техни проекти, на всички мечти.
Бяха обгърнати от мрак и задуха.Някои се опитваха да протестират, да излизат на улиците, да призовават войната да спре – но бързо ги сковаваха усещането за безсилие и страхът. Единствените планове за бъдещето, които се опитваха да кроят сега, бяха планове за бягство от страната, за емиграция.
На 24 февруари Путин разпали война не само против Украйна. Той я води едновременно на два фронта и вторият фронт е домашният. Заради войната с Украйна Русия се оказва в изолация от западната цивилизация, от нейните технологии и култура, информация и пазари, наука и финанси.
Това е и война против всички онези в Русия, които искаха за нашата страна развитие, които желаеха тя да стане нормална държава в единен съвременен свят, които лелееха някакви мечти за бъдещето. Преди всичко – против младите.
Тях ги заключват в Путиново безвремие. В омагьосаното и прокълнато пространство на неговите засукани представи за златен век на руската история, сглобен от андроповска номенклатурщина, сталински лагерен ентусиазъм и николаевска черносотническа духовност.
И тази война е била планирана от Путин да бъде такава от самото начало. Путин е подготвял Русия за изолация, подготвял я е за откъсване от Запада, от световната цивилизация. Дълги години е плел пашкула, в който Русия е трябвало да се свие, за да потъне в сън за десетилетия, а може би и за векове. Особеният път, който Путин прокарва за нашата страна, я води назад – в черносотническото мракобесие, сляпото имперско верноподаничество, в постоянния ужас и истеричното идолопоклонничество на сталинизма. И ударите му са по онези, които разчитаха да живеят в съвременна, отворена и свободна страна, защото иска опората на брадати фундаменталисти, на некъпани философи почвеници, на озверели от миризмата на кръв имперци и на измамените нещастни старци, които си мислят, че ако Путин ги върне в Съветския съюз, ще им върне и тяхната сладостна младост.
Путин съзнателно разцепва жителите на Русия на две части, като съблазнява едните със званието „патриот“ и тормози другите с клеймото „предател“. Не му е достатъчна войната с целия свят, трябва му и гражданска война: инак може да не се удържи на власт, а нали именно желанието да я запази на всяка цена, беше причината за нападението над Украйна. Застаряващият, губещ легитимност владетел се опитва да си върне политическото либидо и същевременно да си гарантира място в историята с една малка победоносна война. Изгорени коли и разрушени домове, разделени семейства, хиляди убити мирни жители, милиони бежанци – мигар това е висока цена за постигането на великата цел?
И целта се постига. Обезумяла пропаганда, тотална информационна изолация и преследване на несъгласните му скалъпват подкрепата, която е търсил. Нацията, която се гордееше, че е победила фашизма, сама се свлича към фашизъм. А срещу онези, които се опитват да се съпротивляват на фашизма, ще насъскат отдавна очаквалите този час. Онези, които стръвно се стремят към миналото, с подкрепата на палки и щикове ще запушат устата на другите, които мечтаеха за бъдещето.Путин получава желаното: страна в анабиоза, която той може да управлява, докато се държи на краката си.
Да, тя ще бъде бедна и изостанала, но пък гражданите ѝ ще бъдат безгласни и покорни, а няма да могат да сравнят своя кратък и нещастен живот с живота на хората в другите страни, защото това омагьосано царство ще бъде солидно отсечено от целия свят. И това, че след неговата смърт такава страна неизбежно я чака разпадане, изглежда, вече не го безпокои. Путин ще спечели войната против Русия дори ако изгуби войната против Украйна.
А Украйна при всяко положение ще победи в тази война, дори да изгуби за известно време някакви земи, дори да плати с хиляди човешки жертви – защото с тази чудовищна цена ще плати билет за бъдещето
Публикувай коментар
