Историята на пътищата Камино като обединяваща точка на народи и пилигрими през вековете, където колективната европейска идентичност се усеща най-силно, оживя по време на премиерата на приносното издание „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ от доц. Кирил Карталов.
На 11 март 2025 г. малко след 18:30 ч. столичната галерия „Арт клуб Дипломат“ се препълни с над 200 посетители, дошли да преживеят чудото на Сантяго де Компостела през очите на доктора по науките към БАН, преподавател в Миланския университет и член-кореспондент на Папския комитет за исторически науки.
Заедно с него на сцената се качи и изпълнителният директор на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. Двамата влязоха в пространен разговор за изданието „Цветята на нациите“, по което доц. Карталов работи общо пет години, опирайки се на архивни документи и собствените си впечатления от изминаването на 14-те маршрута на испанска територия.
Посетителите на премиерата имаха възможността да се докоснат до оригиналното издание на книгата, която излиза в луксозен над 5-килограмов том на италиански език.
„Когато човек реши да се откаже от временното си удобство и да тръгне по един такъв път, преди всичко трябва да бъде подготвен за това, което го очаква“, сподели Кирил Карталов, посочвайки, че единственият начин да усетиш истинското значение на пътя е да го изминеш пеша. „Подготовката идва от осмислянето на мястото, до което води Камино, а това са мощите на св. Яков – един от големите апостоли“, допълни той и сподели, че „Цветята на нациите“ може да служи като подготовка на всеки, който има интерес да поеме по пътя.
Важното „послание за мир“, което пилигримите носят, докато вървят по Камино, подчерта и модераторът Кирил Вълчев, който също е изминал част от поклонническите маршрути. „Камино събира в едно всичко, което хората знаят от живота“, сподели той.
Влизайки в разговор с публиката, доц. Карталов засегна множество въпроси, като например: Кое би било българското Камино? Може ли пътят по стъпките на св. Иван Рилски да придобие същата стойност с времето? Кои популярни личности от историята са изминавали маршрутите? Какви са различните причини, поради които човек може да поеме по Камино? Как се е променил пътя, след като в днешни дни е толкова комерсиално популярна дестинация?
Вечерта завърши с дълга опашка за автографи и не един вдъхновен пътешественик, готов да стегне раницата си и да поеме по пътя към Сантяго де Компостела и към себе си.
Несравнима по мащаб и изключителна като постижение за българската и световната медиавистика, „Цветята на нациите“ е абсолютен шедьовър в сферата си.
Отличавайки се от всички пътеводители за пътя Камино на пазара и съществуващата на български литература по темата, „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ представя пилигримството като дълбоко лично преживяваване, като път към мира и себепознанието и чисто общочовешки порив към истината.
Из „Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ от Кирил Карталов
- Камино де Сантяго между упадък и възраждане
Между XIV и XV в. се наблюдава известно отслабване на изначалния дух на пилигримството, причинено от катаклизми, като Черната чума, известна и като Черната смърт, и също от много бройните войни на европейския континент. За това отслабване допринася и появата на пилигримски пътувания, наложени от решения на гражданските съдилища, както и зародилият се обичай да се наемат наемни пилигрими, които да заместят личното пилигримство срещу заплащане.838 Макар пътуването до Компостела все още да е било популярно в Тулуза (традиционно свързана с един от Яковите поклоннически маршрути и традиционно посещавана от поклонници векове наред), уви, в някои територии на Европа поради утвърждаването на други религиозни дестинации или култове пилигримството до Компостела запада. Отнася се например за скандинавските земи, където най-голяма популярност Яковият пилигримски поход има през XIII в., а през следващото столетие пилигримство се практикува много по-слабо; през XV в. има известно възраждане, но по всичко личи, това се е дължало на пилигримствата до св. Бриджит, св. Канут и св. Олав.
През 1492 г. се случват три събития, които оказват значително влияние върху Камино де Сантяго.
Първото събитие е резултат от усилията на католическите крале Исабел и Фернандо да завладеят Гранада, което слага край на осемвековна, кръвопролитна борба с исляма на територията на Иберийския полуостров. Участниците в събитието видели инсигниите на св. Яков на кулата Вела, пред Алхамбра. За да отпразнуват победата, Исабел и Фернандо нареждат да се построи Hospital de los Reyes Católicos [Хостел на католическите крале] в Сантяго, който се използва до 1954 г. за настаняване на поклонници.
Второто епохално събитие също се дължи на двамата испански монарси и то е откриването на Новия свят от Христофор Колумб, следователно откриването на огромни и непознати хоризонти: нови земи за изследване, експлоатация и преобразования, които насочват вниманието и финансите, най-вече на кралете и папството, извън пределите на Испания, в чужбина.841 Край на света вече не е нос Финистере, който губи част от очарованието си като предел за човека от онова време. Откритието на Колумб мотивира разпространението на култа към св. Яков отвъд океана и Светецът се явява покровител на колонизацията и покръстването на Новия свят, с нов облик – на mataindios [съкрушител на индианци], както се вижда в иконографските изображения.
Третото събитие, което подкопава не само Компостелското пилигримство, но и самите основи на Католическата църква, е възхо дът на протестантството. Пример за това е отривистото обвинение, произнесено от немския монах Мартин Лутер (1483–1586) на 25 юли 1522 г. срещу пилигримството до Сантяго, където според него няма сигурни доказателства за съществуването на гроба на Апостола. Той е враждебно настроен, и се провъзгласява за такъв, към дългото пътуване, което оприличава на идолопоклонничество, и докато съчинява панегирик на светеца, решително осъжда тази форма на поклонение.
Няколко фактора от XVI в. допринасят за прогресивното идеологическо и материално осиротяване на Камино де Сантяго.
Испанската инквизиция, чиито репресивни методи карат много вярващи да се въздържат от посещение на светите места, се явява като най-голямата, по всяка вероятност, пречка за пилигримството. Към това трябва да се прибавят напрежението между Франция и Хабсбургския двор, което през първата половина на XVI в. довежда до няколко въоръжени сблъсъка с епицентър Бургундия и Пиренеите, а оттам минават два от най-използваните от пилигримите маршрути, четиресетгодишната вътрешна война между религиозните изповедания, разтърсила Франция през втората половина на века. Нещо повече, южната част на страната (Лангедок, Гаскония, Беарн, Наварското кралство и графство Фоа) се оказва почти изцяло и категорично в ръцете на протестантите; следователно двата най-важни прохода на Пиренеите били достижими само през територията на хугенотите. Сраженията в Нидерландия (т.нар. Осемдесетгодишна война) и възобновяването на военните действия между Франция и Испания също затрудняват битието на пилигримите по пътя към Компостела, и то до средата на XVII в.
Що се отнася до социалната реалност, периодът е свидетел на постепенното обедняване на големи групи от европейското население. Милионите клетници обитатели на градовете и селата, безбройните престъпления срещу собствеността, необузданото насилие и разбойничеството тласнали властите към драстична намеса. Едно от следствията от тази намеса е бюрократизацията на пилигримството. Чувството на недоверие и атмосферата на подозрителност се разпространяват сред всички слоеве на населението и превръщат самото поклонничество в извънредно опасна практика, над която по-бедните слоеве от населението поемат пълен контрол. Върху тази маса от лишени от собственост хора и бродяги активните по Камино де Сантяго милосърдни организации оказват почти магиче ско влияние, като им предлагат, ако не друго, то поне шанс за оцеляване.
Но въпреки многобройните признаци на морален и материален упадък, кризата в пилигримството все още не е достигнала своя апогей. Съществуващите Якови братства във Фландрия, Франция и католическите области на Швейцария и Германия поддържат жив култа към Светеца и дават известен тласък на практиката peregrinatio. Между 1628 и 1632 г. например повече от двеста и осемдесет пилигрими, пътуващи към Компостела, получават от френското братство в Мобож passade, или парична сума, с която да си платят храна и подслон.844 Ирландски бежанци потърсили убежище в Компостела заради безмилостния режим на Кромуел; те са потвърждение на това колко силна все пак е била вярата в Апостола в католическа Европа. Не на последно място, немалко свидетелства на пилигрими доказват жизнеността на Яковото пилигримство по времето, когато е написан споменатият вече ръкопис Historia General y Descripcion del Reino de Galicia, приписван на братята Хуан и Педро Фернандес де Боан; пример е това на полския благородник Якуб Собиески де Янина, който през 1611 г. на пристигане в Сантяго де Компостела заявява, че
стичат се пилигрими от цял свят, и лете, и зиме.
Около средата на XVII в., с края на много от кръвопролитните сблъсъци на европейския континент, следователно с възстановяване на безопасността по пътищата, старата пилигримска традиция също показва ясни признаци на възраждане. Позовавайки се на паметта за peregrinatio religiosa от Средновековието, пилигримството до Сантяго де Компостела, макар по-скромно по мащаб, печели „неподправеност и дълбочина в замяна на повърхностните щети“.846 През 1717 г. вярващите, които се стичат на гроба на св. Яков, са толкова много, че няма достатъчно изповедници за многобройните просби за изповед. И фактът е, че в предходния на Френската революция век пилигримството до Сантяго преживява своя втора младост.
Броят на пилигримите остава сравнително висок до средата на XVIII в. приблизително, ако се съди по разходите за обществено подпомагане на нуждаещи се пилигрими, направени от град Компостела между 1603 и 1777 г.848 След средата на века се забелязва спад на поклонническите посещения, което вероятно се дължи на поредно разклащане на европейското политическо равновесие: и Войната за полското наследство (1733–1735), и Войната за наследяване на австрийския престол (1740–1748) не ще да са били стимул за потенциални поклонници, не е била стимул и Седемгодишната война (1756–1763). Но дори в периода между 1761 и 1777 г., т.е. след края на гореспоменатите войни, се отчитат пилигрими от Италия, Португалия, Англия, Полша– Литва, Унгария и Ливан.
В навечерието на Френската революция пилигримството до Сантяго де Компостела не представлява вече грандиозно събитие, но има своя стабилен, нестихващ европейски отзвук. Революцията и коалиционните войни сериозно подкопават неговата тежест като типично европейска проява на вяра и силно ограничават сферата му на влияние. След 1815 г. в Европа peregrinatio не се възражда, главно защото основните пазители и популяризатори на Яковата традиция, братствата, са обладани от революционните и военните сътресения. Тече и процес на секуларизация, който намалява броя на манастирите в християнска Западна Европа, общежитията и болниците губят до голяма степен институционалното си значение и смисъл на благочестиво деяние, за да придобият основно географско значение, свързано с търговията. Намалява числеността на пилигримите, тъй като липсва силният стимул на пилигримството, peregrinatio, като индивидуално и същевременно общностно преживяване. Католицизмът извън Иберийския полуостров губи интерес към Компостела, с единственото изключение на Франция, където през XIX в. има все още сведения за ограничен брой пилигрими и братства. През XIX в. се стигнало дотам Сантяго де Компостела да се откаже от своята роля на притегателен център за европейското християнство поради материалните и духовните сътресения от Френската революция Но самият Иберийски полуостров остава практически незасегнат. Броят на испанските и португалските пилигрими се запазва повече или по-малко постоянен от самото начало на пилигримството, с изключение на неизбежен спад по време на Наполеоновите войни и на предизвиканите от тях вътрешни размирици; след това отново се покачва и остава за дълго стабилен. В Испания започва да се разпространява късото по разстояние пилигримство, характерно за епохата на барока, за което немскоговорящите страни въвеждат понятието „изселване, или изход, в територията“, за да го разграничат от традиционното пилигримство на дълги разстояния и задълго.
Когато стихва огънят на испанската Reconquista и Conquista, намалява значението на св. Яков във „външните работи“ – значението на той е помогнал на испанците да спечелят тридесетина битки, поне в Европа, Африка, Мексико и Южна Америка, и че се е сражавал редом с португалците при завладяването на Гоа (1510 г.), то по-късно, когато Испания се отказва от своя стремеж за световно господство, фигурата на miles Christi – воин на Христа или апостол воин – започва да избледнява. Нещо повече, самите хора променят отношението си към Светеца и култът към него бил вместен в по-широкия контекст на култа към Дева Мария, по-специално Virgen del Pilar, чието начало е в края на XIII в.
Но пилигримството до Компостела оцелява и това в голяма степен се дължи на социалната инфраструктура, която изглеждала разрушена по време на Революцията, но в действителност продължила да подсигурява удобството и уюта на много пилигрими на испанска земя до началото на XIX в. Решаващо за бъдещето на град Сантяго де Компостела е откриването на скелета на Апостола, за което последни вести е имало през 1589 г. – годината, в която мощите на Светеца са скрити от страх от мореплавателя сър Франсис Дрейк; скелетът на св. Яков е намерен два века по-късно, през 1879 г.
От този момент развоят на средновековното пилигримство до гроба на Апостола протича успоредно с политическата ситуация: политическите фигури на деня „преоткриват“ св. Яков и се обръщат към него за възможни политически дивиденти. Всъщност никога от Средновековието насам образът на Светеца не е бил въвличан в национално-политически реалности до такава степен и толкова умело, както при 40-годишното управление на Франко. От Указ № 325 от 21 юли 1937 г., с който Сантяго отново е „назначен“ за светец покровител на Испания, до връчването на ofrendas de la nación [приношение на нацията] от самия Франко по случай Светите години на Компостела не е пропусната нито една възможност да се покаже на международната общественост, че испанската политика се корени в най-дълбоки общоевропейски традиции.
Но пилигримството, това масово европейско явление, каквото е било някога, се оказва, освен в редки случаи, ограничено до испанската реалност. През Светата година 1971 например по повод посещението на държавния глава пресата определя хилядите пилигрими, които го посрещат, като „procedentes de diversas provincias insulares, peninsulares y africans“ [идващи от различни провинции на острова, полуострова и Африка], без дори да споменава дошлите вярващи от източната част на Пиренеите. В годините непосредствено след Втората световна война поелият към гроба на св. Яков пилигрим (в християнско-средновековния смисъл на думата) попада на затворен, отрязан път. Национализмът, войните и международните кризи, разделянето на Европа на идеологически противоположни блокове, нарастващата секуларизация на обществото и изолацията на Испания от Франко са само някои от многото фактори, допринесли за упадъка на Яковото пилигримство.
С приключване на войната, и по-точно със Светата година 1954, благодарение на неспирното усилие от страна на надарения с превъзходни духовни и организационни качества архиепископ на Компостела Кирога Паласиос (1900–1971)858, пилигримството, или peregrinatio, към Сантяго поема към своето голямо възраждане. Сред първите, които допринасят за това възраждане, е свещеникът Елиас Валиня (1929–1989),859 ктитор в селцето О Себрейро, който заслужава специално внимание. Посветил на Камино важни исторически и духовни изследвания, той е запомнен като човека, измислил и въвел прочутата flecha amarilla, или жълта стрелка, с която е обозначавал върху стени, крайпътни стълбове, знаци, дървета, по пътища, пътеки, алеи, поля и градове маршрута към Компостела.
През 50-те и 60-те години на ХХ в. възникват стотици културни и религиозни сдружения за популяризиране и преоткриване на маршрута пеша или с велосипед. Но едва от средата на 60-те години на ХХ в. може отново да се говори за европейско измерение на пилигримството до гроба на св. Яков. Стари постройки заживяват нов живот, някогашните хостели, общежития и болници, както в Ронсесвалс, така и в Сан Хуан де Ортега, в Самос и в Компостела, са отново отворени, а на основните етапи от пътуването са създадени refugios – подслони. Оформя се нова социална инфраструктура, подобна на първоначалната и също толкова важна. Различните видове транспортни средства също значително улеснили пътуването и коренно променили начина на пилигримство.
Публикувай коментар
