<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>вещици &#8211; News Life</title>
	<atom:link href="https://newslife.bg/tag/vesthiczi/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://newslife.bg</link>
	<description>Актуални Новини</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 07:30:21 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	

<image>
	<url>https://newslife.bg/wp-content/uploads/2023/07/cropped-favicon-32x32.png</url>
	<title>вещици &#8211; News Life</title>
	<link>https://newslife.bg</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>Мартин Колев ни връща обратно в света на &#8222;Софийски магьосници&#8220; с &#8222;Веща&#8220; (ОТКЪС)</title>
		<link>https://newslife.bg/martin-kolev-ni-vrastha-obratno-v-sveta-na-sofijski-magosniczi-s-vestha-otkas/</link>
					<comments>https://newslife.bg/martin-kolev-ni-vrastha-obratno-v-sveta-na-sofijski-magosniczi-s-vestha-otkas/#respond</comments>
		
		<dc:creator><![CDATA[News Life]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 19 Nov 2026 07:30:21 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Лайфстайл]]></category>
		<category><![CDATA[вещици]]></category>
		<category><![CDATA[Издателство Сиела]]></category>
		<category><![CDATA[книга]]></category>
		<category><![CDATA[Мартин Колев]]></category>
		<category><![CDATA[фентъзи]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://newslife.bg/?p=98487</guid>

					<description><![CDATA[<p>С бестселъровата си поредица „Софийски магьосници“ писателят Мартин Колев доказа, че завладяващото градско фентъзи може успешно да вирее и на родна почва и поведе хилядите си верни почитатели на вълнуващо приключение из софийските потайности. Четири книги и почти десет години след като историята за първи път запя своята песен, е време да се пренесем в &#8230;</p>
<p>Материалът <a rel="nofollow" href="https://newslife.bg/martin-kolev-ni-vrastha-obratno-v-sveta-na-sofijski-magosniczi-s-vestha-otkas/">Мартин Колев ни връща обратно в света на &#8222;Софийски магьосници&#8220; с &#8222;Веща&#8220; (ОТКЪС)</a> е публикуван за пръв път на <a rel="nofollow" href="https://newslife.bg">News Life</a>.</p>
]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>С бестселъровата си поредица „Софийски магьосници“ писателят <a href="https://newslife.bg/tag/martin-kolev/"><strong>Мартин Колев </strong></a>доказа, че завладяващото градско фентъзи може успешно да вирее и на родна почва и поведе хилядите си верни почитатели на вълнуващо приключение из софийските потайности.</p>
<p>Четири книги и почти десет години след като историята за първи път запя своята песен, е време да се пренесем в Балкана, където се вихри една по-различна магия. В книжарниците вече блести <a href="https://www.ciela.com/veshta.html" rel="noopener"><strong>„Веща“</strong></a> – книга първа от съвсем новата поредица „Сага за Стопан”!</p>
<p>Стари тайни, тъмни сенки и древна магия дебнат по китните улички на едно само наглед скучновато градче, в което обаче живеят редица колоритни и незабравими персонажи.</p>
<p>Запознайте се с Керда Калудова. Тя е на шестнайсет, никак не обича да чете книгите от списъка си за училище, има двама най-добри приятели, току-що разбито сърце… и е вещица.</p>
<p>Обаче като чуете вещица, не си представяйте някоя лачена посестрима, която се издига до небесата. Керда едва смогва да жонглира между домашните, почасовата си работа и тренировките по заклинания. А освен това живее в Стопан. Скътан в прегръдката на Балкана, Стопан е всичко друго, но не и интересен. Дори вещерското му сборище се състои от има-няма пет вещици. Няма демони, нито зли сили… досега.</p>
<p>Една сутрин градчето осъмва, разтърсено от жестоко убийство. И понеже освен всичко друго Керда Калудова е и твърде любопитна, тя и приятелите ѝ се оказват в епицентъра на разследването. Наред с един крайно привлекателен вампир, който не спира да посещава сънищата ѝ.</p>
<p>Е, както казват магьосниците: <em>здрачник страх, мен – не</em>! Керда бързо трябва да задобрее в заклинанията, ако иска да спаси Стопан, сборището си, а може би и цяла България… Докато добре познатият ѝ свят лека-полека се разпада край нея като ситно натрошена курабийка.</p>
<p>Подходяща както за изпечени „Софийски магьосници“, така и за новобранци, които тепърва надникват в света на българските зорници, здрачници, вещици и вампири, <a href="https://www.ciela.com/veshta.html" rel="noopener"><strong>„Веща“</strong></a> е уютна фентъзи наслада с вкус на мляко с какао, билки и щипка чудно вълшебство, вдъхновено от родния фолклор.</p>
<p><strong>Мартин Колев</strong> за пореден път доказва, че вещият му писателски талант не познава граници. А резултатът е история за магия, древна като сърцето на България, която трепти с модерния ритъм на най-завладяващите градски фентъзита.</p>
<p>Или ако можем да перифразираме вещерските заклинания:</p>
<p><em>Чувствам палци ме сърбят… значи нова любима книга на Мартин Колев е напът.</em></p>
<p>Хайде да я отпразнуваме заедно на официалната премиера на <a href="https://www.ciela.com/veshta.html" rel="noopener"><strong>„Веща“</strong></a> на <strong>25 ноември</strong> от <strong>19:30 ч.,</strong> във вещерското сборище на бар „Петък“. Заедно с Мартин Колев в разговора ще се включат още двама вещи магьосници на думите – Темз Арабаджиева и Христо Блажев. А какви други вълшебства ще се развихрят на сцената? Ще разберете сами…</p>
<p>„Идеално четиво за хладните вечери, когато цепеници припукват в камината и върколаци вият в далечината!“</p>
<p>ВЕСТНИК „СЕДМИЧЕН СТОПАН“</p>
<p>„Донесете ми сол и пипер, защото това трябва да е някаква особено безвкусна шега&#8230;“</p>
<p>ГОСПОЖА ДЕСПОВА, УЧИТЕЛКА ПО ФИЛОСОФИЯ</p>
<p>„Пет звезди! Невероятни герои, напрегнат сюжет и драматичен финал. Особено ми хареса, че накрая всички&#8230;“</p>
<p>АНОНИМЕН ЖИТЕЛ НА СТОПАН, НАСКОРО ИЗЧЕЗНАЛ БЕЗСЛЕДНО</p>
<p>&nbsp;</p>
<p><strong>Из </strong><a href="https://www.ciela.com/veshta.html" rel="noopener"><strong>„Веща“</strong></a><strong> от Мартин Колев</strong></p>
<p><strong>ГЛАВА ПЪРВА </strong></p>
<p><strong>ДОБРЕ ДОШЛИ В СТОПАН</strong></p>
<p>&nbsp;</p>
<p>Добре, добре – вие сигурно си представяте някакви именити софийски магьосници, които правят зрелищни заклинания и спасяват страната или дори целия свят от демонски нашествия. Сигур &#8211; но си представяте адски красиви вещици, които пеят народни песни и танцуват с метлите си кръшно хоро около Витоша. Сигурно си представяте епични битки със силите на злото и сърцераздирателни любовни истории, предателства и древни пророчества… В такъв случай – ща, не ща – ще трябва да ви разочаровам още от самото начало.</p>
<p>Казвам се Керда Калудова, на шестнайсет години съм и да, поне на теория съм вещица. Само не очаквайте някоя лачена посестрима, която хвърчи до небесата и с едно мръдване на показалеца си пали изпепеляващ огън. Аз правя такива калпави пламъчета, че дори не мога да си претопля сандвича на тях. Освен това живея в Стопан.</p>
<p>Ако не сте били в Стопан, трябва незабавно да поправите този пропуск! Скътан в прегръдката на Балкана, този чаровен град ще ви омагьоса с китната си природа и прословутите си археологически забележителности… или поне така пише в туристическите ни брошури.</p>
<p>Истината? Ако не сте били в Стопан, не сте пропуснали нищо. Това е просто поредният малък, западнал град, в който нищо вълнуващо не се случва. Нямаме демони, нито загадъчни зли сили. Дори вампирите ни са толкова възпитани, че не пият кръв. Вещерското ни сборище е достатъчно малко, за да се сбере около масата в кухнята. А най-сериозният ни проблем напоследък беше дали да не честваме Есенното равноденствие на закрито, защото го давали да захладнява. И повечето членове на сборището са в предпенсионна възраст.</p>
<p>Това е в общи линии нашият китен град, където, както казах, нищо вълнуващо не се случва. Поне до онази мрачна септемврийска сутрин, в която започна цялата тази история…</p>
<p>***</p>
<p>Втурнах се задъхана в класната стая. Бях закъсняла с десет минути за първия час, философия. Е, надали бях изпуснала нещо особено – честно казано, за тоя час можех да закъснея и с четиресет минути и пак да не изпусна нищо.</p>
<p>Госпожа Деспова обаче тъй ме изгледа изпод буйните си вежди, че скоропостижно се разсъних.</p>
<p>– Ето че и Керда ни удостои с присъствието си  – отбеляза тя.</p>
<p>Изстрелях наведнъж заучената реплика:</p>
<p>– Добро-утро-госпожо-извинявам-се-за-закъснението!</p>
<p>– Влизай, влизай! – отвърна тя с реципрочно ниво на ентусиазъм.</p>
<p>Хвърлих си якето на закачалката, а учебниците  – на чина. Деспова беше заръчала да прочетем някакъв текст от учебника вероятно за да отложи максимално нуждата да си общува с нас. Не я винях, няма нищо по-отвратително на света от първи час в първа смяна. Самата идея, че толкова рано сутрин до мозъка ми може да достигне информация, че и да се задържи там, е повече от абсурдна.</p>
<p>– Здрасти – казах на Рокси, другарчето ми по чин и бести завинаги.</p>
<p>Тя само изсумтя нещо, съсредоточена в текста.</p>
<p>Отворих учебника на еди-коя си страница и се огледах наоколо. Разбира се, повечето съученици не четяха, а си гледаха скришом телефоните. Само зубърите, завладели първата редица, се бяха надвесили над учебника с показна съсредоточеност. Харалампи, отличникът на класа, дори движеше устни, за да покаже колко се е вглъбил в текста. Вероятно се бореше за въображаемата награда „Най-добър читател“… Уви, Деспова въобще не му обръщаше внимание, а прелистваше новия каталог на „Ейвън“.</p>
<p>Прозях се и потърках очи. На пръв поглед положението си беше съвсем стандартно за сряда сутрин. На втори поглед обаче изникваше нещо странно. Сред съучениците ми се прокрадваше някакво вълнение  – те се споглеждаха, разменяха си съобщения. Близначките от последния чин шушукаха в синхрон и клатеха глави унило.</p>
<p>Наведох се към Рокси и прошепнах:</p>
<p>– Абе какво става тука?</p>
<p>Тя с нежелание откъсна очи от учебника. Каквото щете говорете за Рокси, ама не можете да ѝ отречете усета за стил. Сигурно беше станала по първи петли, за да се погрижи за вида си. Поне обмислянето на цветовата комбинация не ѝ отнемаше много време – носеше черни дрехи и черен грим. Тук-там се прокрадваше по нещо лилаво – кичур в късо подстриганата черна коса и плетена шапка, надяната уж небрежно на една страна. Учителите вече се бяха примирили с навика на Рокси да носи шапка в час – или се бояха достатъчно от нея, че да не повдигат въпроса. Виж, ако аз влезех с шапка, Деспова щеше директно да ме прати при директора. Даскалката по философия хич не ме харесваше, което, честно казано, леко ме озадачаваше – все пак редовно ме наричаше дървен философ.</p>
<p>Рокси ме изгледа учудено и попита:</p>
<p>– не знаеш ли? за убийството?<a href="#_ftn1" name="_ftnref1">[1]</a></p>
<p>– КАКВО?! – отвърнах аз с всички главни букви, които тя пропускаше.</p>
<p>– Шшт! – изшътка Деспова.</p>
<p>– Извинявам-се-госпожо!  – смотолевих и сниших тон: – Какво убийство? Кога?!</p>
<p>– снощи, в подлеза на кръстачката  – отвърна Рокси. – убили са някакъв бездомник. всички за това говорят.</p>
<p>Имах чувството, че участвам в някаква скрита камера. Убийство в Стопан?! Дори не можех да си спомня кога е бил последният такъв случай. Не защото градът беше безкрайно спокоен и приказен – по-скоро бих го определила като изпаднал в състояние на идилична стогодишна кома. Тук извънредните новини обикновено бяха свързани с някоя колоритна комшийска свада или ремонт на квартална градинка.</p>
<p>– Човек – промърморих, – не мога да повярвам…</p>
<p>Рокси кимна.</p>
<p>– и аз. нашите са на местопрестъплението.</p>
<p>Каза го без особена емоция  – за нея беше въпрос на чест да не проявява емоции, но го видях в погледа  ѝ. Притеснението. Напълно разбираемо, при положение че и двамата ѝ родители бяха полицаи.</p>
<p>– Божичко – промърморих. – Горкият човек…</p>
<p>Деспова прочисти шумно гърлото си и каза:</p>
<p>– Вижте колко бързо чете Керда! Дори вече обсъжда прочетеното с Роксана. Хайде, споделете сега и с нас: какво пише в тая прословута Всеобща декларация за правата на човека?</p>
<p>Харалампи от първата редица ми хвърли убийствен поглед. Сигурно си мечтаеше да е на мое място – привилегия, която бих му отстъпила на мига.</p>
<p>– Е, сега вече я втасахме… – промърморих на Рокси.</p>
<p>Бих определила това, което последва, или като много добра импровизация, или като пълна излагация. Във всеки случай едва дочаках звънеца за края на часа, прозвуча ми като най-омайна самодивска песен.</p>
<p>С Рокси излязохме да поемем дъх и да си вземем кафе от гадния автомат в дъното на коридора. Там ни пресрещна Бойо, третият член на нашата скромна приятелска групичка. Ако случайно не е станало ясно все още, родителите в Стопан обожават да кръщават децата си с някакви традиционни позабравени имена – практика, която по моето лично мнение трябва да е подсъдима.</p>
<p>– Еооо!  – извика Бойо и скочи на рамената ни, все едно сме люлка.</p>
<p>– по-полека!  – предупреди го Рокси и за малко да си разлее кафето.</p>
<p>– Сори* – рече Бойо и скочи обратно на пода.</p>
<p>На него не му трябваше кафе, за да кипи от енергия. Бойо беше висок и хилав като върлина, постоянно размахваше ръце и се олюляваше наляво-надясно като подпийнал въжеиграч. Имаше дълга светлокестенява коса, която току прибираше зад ушите си. Днес бе оставил своя артистичен, да не кажа травматичен, отпечатък и върху дрехите си – дънки с неравни цепки, тениска с нарисувани зайчета и риза с шарени кръпки.</p>
<p>– Леле, хора, разбрахте ли за убийството? – попита Бойо.</p>
<p>– Егати странното, човек!  – отвърнах.  – Откъде накъде ще убиват някакъв бездомник, какво толкова им е направил?</p>
<p>– Може да е видял нещо опасно – предположи той. – Или просто да е изкарал лош късмет. По сутрешния блок казаха, че извършителят е някакъв наркоман.</p>
<p>– Ти пък откога гледаш сутрешния блок?</p>
<p>Бойо вдигна ръце.</p>
<p>– Аз да гледам телевизия? Абсурд! Майка го беше пуснала, докато закусвахме.</p>
<p>– аз пък чух нашите да си шушукат – намеси се Рокси. – все още нямат представа кой е извършителят.</p>
<p>Обърнахме любопитни погледи към нея.</p>
<p>– Така ли? Какво друго казаха?</p>
<p>– нищо. прибраха се само колкото да се преоблекат и да ни изпратят с малкия на училище. веднага потеглиха обратно за работа. днеска всички полицаи са на крак. Бойо заби пръст в неуспешния си опит за брада.</p>
<p>– Хммм, да не би да е някакъв сериен убиец?</p>
<p>– не знам – отвърна Рокси. – има ли серийни убийци само с по една жертва?</p>
<p>Телефонът извибрира в джоба ми. Шестото ми чувство се обади и това хич не ми допадна. Извадих телефона си и забелязах, че Бойо прави същото. И двамата бяхме получили ново съобщение.</p>
<p>„Черна котка без опашка!“, изпсувах наум.</p>
<p>Спогледахме се и едновременно прибрахме телефоните обратно. Шестото ми чувство рядко ме лъжеше, явно и сега не ме бе подвело. Полученото съобщение беше доказателство за това. Изглежда, че по някакъв начин – по начин, който все още не можех да разгадая – убийството беше свързано с мен. С моята тайна природа.</p>
<p><a href="#_ftnref1" name="_ftn1">[1]</a> * Ето още една привичка на Рокси, с която учителите вече се бяха примирили – тя отказваше да пише и дори да говори с главни букви.</p>
<p>Материалът <a rel="nofollow" href="https://newslife.bg/martin-kolev-ni-vrastha-obratno-v-sveta-na-sofijski-magosniczi-s-vestha-otkas/">Мартин Колев ни връща обратно в света на &#8222;Софийски магьосници&#8220; с &#8222;Веща&#8220; (ОТКЪС)</a> е публикуван за пръв път на <a rel="nofollow" href="https://newslife.bg">News Life</a>.</p>
]]></content:encoded>
					
					<wfw:commentRss>https://newslife.bg/martin-kolev-ni-vrastha-obratno-v-sveta-na-sofijski-magosniczi-s-vestha-otkas/feed/</wfw:commentRss>
			<slash:comments>0</slash:comments>
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
