По думите ѝ диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което имунната система постепенно унищожава бета клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин. „При около половината от пациентите има наследствена обремененост. Интересното е, че тя се предава по-често по бащина линия, отколкото по майчина“, обясни д-р Каменова. Тя подчерта, че заболяването не е изцяло наследствено и наличието на генетична предразположеност не означава задължително развитие на диабет.

Според специалиста една от водещите хипотези за увеличаването на случаите е т.нар. хигиенна теория. „Гледаме децата си във все по-стерилна среда. Липсата на ранна среща с различни антигени може да доведе до по-дезориентирана имунна система, която е склонна да атакува собствените клетки на организма“, посочи тя.

Като възможни рискови фактори д-р Каменова изброи ранното хранене с краве мляко, намаления контакт с микроорганизми при раждане чрез цезарово сечение, вирусните инфекции и по-ниските нива на витамин D. „Първото мляко на бебето трябва да бъде кърмата или нещо максимално близко до нея. Всичко останало създава риск“, каза ендокринологът.

По думите ѝ вирусните инфекции също могат да играят роля за отключването на заболяването. „Всички вирусни инфекции, включително грипът, могат да отключат автоимунно заболяване. Самият диабет има дълъг предклиничен период и често една инфекция е факторът, който води до неговата изява“, обясни тя.

Д-р Каменова отбеляза, че диабет тип 1 все още се среща най-често в детска и млада възраст. „Пикът е между 11 и 30 години, като има и втори пик между 4 и 7-годишна възраст“, каза тя.

Според нея част от отчетения ръст се дължи и на значително по-добрите диагностични възможности. „Днес тестовете са многократно по-достъпни, по-евтини и резултатите излизат за няколко дни. Това ни позволява да откриваме случаи, които преди оставаха неразпознати“, отбеляза специалистът.

По отношение на стойностите на кръвната захар д-р Каменова беше категорична, че няма безопасна хипергликемия. „Над 7 mmol/l е доказано, че се увеличава рискът от диабетна ретинопатия. Идеалните стойности са между 3,5 и 5,5 mmol/l“, посочи тя.

За профилактиката на диабет тип 1 специалистът препоръчва кърмене и спазване на утвърдените принципи на детското хранене. „При диабет тип 1 профилактиката е по-трудна. По-важни са ранното откриване и проследяването на рисковите пациенти, за да не се стига до тежки усложнения като диабетната кетоацидоза“, предупреди д-р Каменова.

Тя подчерта, че българските пациенти имат достъп до съвременно лечение на световно ниво. „Нашите диабетици се лекуват по международните стандарти и имат много добър достъп до най-съвременните медикаменти и инсулини, голяма част от които се реимбурсират от НЗОК“, заяви тя.

Ендокринологът категорично отхвърли твърденията, че билки или хранителни добавки могат да предотвратят или излекуват заболяването. „Никакви билки и хранителни добавки не могат да профилактират, отложат или излекуват захарния диабет“, подчерта д-р Каменова.

Тя обясни още, че при диабет тип 2 е възможно заболяването да влезе в ремисия при част от пациентите. „Хората, които успеят да намалят значително теглото си и променят начина си на живот, могат да постигнат ремисия и да я поддържат, докато спазват този режим“, каза специалистът.

Д-р Каменова обърна внимание и на опасностите от ниската кръвна захар. „Хипогликемиите могат да бъдат дори по-опасни от умерената хипергликемия, защото водят до увреждане на мозъчната дейност и увеличават риска от сърдечни ритъмни нарушения и внезапна сърдечна смърт“, предупреди тя.

Сред най-честите симптоми на хипогликемията са прималяване, силен глад, студена пот и треперене. Според нея хипогликемия може да настъпи и при хора без диабет – най-често при злоупотреба с алкохол, тежки хранителни ограничения или неправилно съчетаване на медикаменти за отслабване с интензивна физическа активност. „Нито високата, нито ниската кръвна захар са добри за организма. Балансът е най-важен“, заключи д-р Венцислава Каменова.

Източник: БГНЕС

Материалът Ендокринолог: Стерилната среда и вирусите може да стоят зад ръста на диабет тип 1 е публикуван за пръв път на News Life.

• Разкажете ни за това заболяване, какво представлява, каква е честотата му и кои са основните причини за неговото развитие?

Тиреоидитът на Хашимото е най-често срещаното автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза и е глобално разпространено. При него имунната система „атакува “ щитовидната жлеза, в резултат на което възниква възпаление и с времето може да доведе до производство на по‑малко хормони — това състояние се нарича хипотиреоидизъм.

Честотата на автоимунния тиреоидит зависи от съответния регион, начин на живот на местното население, расовата и полова принадлежност, икономически фактори и др. Болестта засяга почти 10% от населението, като е много по‑често срещана при жените — обикновено 7–10 пъти повече отколкото при мъжете. Логичен следва да бъде въпросът, а защо е много по‑често срещано при жени? Отговорът не е еднозначен. Комплексна са етиопатогенезата – жените са по‑склонни към развитие на тиреоиден автоимунитет, поради полов хормонален дисбаланс – главно естроген/прогестеронов, настъпващ в рамките на различни състояния. Много имунни гени са кодирани в X‑хромозомата, а при жени наличието на две копия може да увеличи риска от автоимунни реакции. Също така физиологично жените притежават по‑активна вродена и адаптивна имунна система (по‑силен антителен отговор), което защитава срещу инфекции, но увеличава риска от автоимунни заболявания. Безспорно е влиянието и на външни фактори като тютюнопушене, йоден статус – както дефицит, така и прекомерен прием, дефицит на селен или витамин D, желязо, витамини от група „Б“, хранителни фактори и микробиота, които комплексно взаимодействат с генетичната предразположеност и често имат по‑силен ефект при жени. Отчитането на разлики в здравно‑поведенческите модели и стресови експозиции, също могат да допринасят за разлика в диагностицирането и откриването на болестта.

• Какви са оплакванията, които развиват болните, страдащи от Хашимото?

Клиничната картина на заболяването е различна. В различните етапи от живота на човека, автоимунният тиреоидит може да се презентира по различен начин, затова често го наричам заболяването „хамелеон“.  В преобладаващата част от случаите болестта може да започне и да протича безсимптомно. Така човек може и цял живот да не разбере за, че има такова заболяване, ако не е провел необходимите изследвания. Когато е налице хормонален дисбаланс, симптомите обикновено са бавни и неспецифични – умора, чувствителност към студ, забавен метаболизъм, наддаване на тегло или трудности при отслабване, суха кожа, косопад, забавени мисловни процеси, нередовни менструации при жените, намалено либидо, мускулна слабост. Счита се, че пациентите с Хашимото са потенциално изложени на повишен риск за кардио- метаболитни усложения, особено тези от тях, които имат функционални отклонения.  Нерядко се комбинира и с други автоимунни заболявания – както ендокринни, така и неендокринни.

На първо място бих препоръчала на всички, които имат във фамилията си хора с установен проблем на щитовидната жлеза, да си направят профилактични изследвания и консултация с ендокринолог. Фамилната обремененост е важен фактор. Ако например майката е с тиреоидит на Хашимото, рискът в сравнение с останалата популация, е от 4 до 10 пъти по-висок.

• Как се поставя диагнозата?

Диагностиката се извършва чрез кръвни изследвания за ТСХ и свободни T4/T3, в комбинация с изследване титъра за антитела – anti‑TPO, anti‑Tg. В приблизително 5-10 % от случаите с тиреоидит на Хашимото, антитела в кръвния серум не се откриват. Това състояние се дефинира като серонегативен вариант на тиреоидит на Хашимото. В тези случаи точното ехографско изследване на щитовидната жлеза е ключово за поставянето на ранна диагноза и лечение при нужда.

Това, което може да направи пациентът са редовни прегледи и изследвания, здравословно хранене, контрол на теглото, проверка и корекция на дефицити (напр. витамин D, желязо, при нужда селен — само след консултация), избягване на самоназначавани хранителни добавки и нутриенти.

• Има ли излекуване тиреоидита на Хашимото?              

За съжаление, всички автоимунни болести, вкл. и тези на щитовидната жлеза могат да бъдат проследявани, контролирани и да имат периоди на временна или трайна ремисия, но „пълно излекуване“ в медицински аспект е неправилно да се използва.

Материалът Хашимото – заболяването „хамелеон“: Специалист със съвети как да открием и лекуваме болестта е публикуван за пръв път на News Life.

Към 16 януари заболеваемостта от грип е 64 на 10 000. „За да бъде обявена грипна епидемия, трябва да се надхвърлят определени стойности. Ако се запази тази тенденция за увеличаване на случаите с грип, може би до около седмица-две ще достигнем пика, но дали този пик ще доведе до грипна епидемия не можем да прогнозираме“, заяви педиатърът.

Кога да потърсим помощ?

Родителите сами трябва да преценят, кога да потърсят лекарска помощ, защото те са хората, които най-добре познават децата си. Дали ще е при появата на първите симптоми на болестта или малко по-късно всичко зависи от тяхната преценка, на която лекарите се доверяват.

Доктор Римпова припомни, че грипът е остро заболяване, започва с висока температура и общи симптоми, като отпадналост и болки в мускулите. Имаме също така и други симптоми, като главоболие, много се оплакват от болки в гърлото в този сезон.

„По-малките деца не могат да посочат тези симптоми. Съответно те са по-сънливи, гледат да легнат по-често, а по-големите деца могат да съобщят. Съветвам колкото по-малко е детето, толкова по-бързо родителите да се обърнат към лекар. Ако го направят в рамките на ден-два, имаме възможност при преценка да включим и специфично лечение. То е ефективно, обаче, ако е започнато в първите 48 часа след началото на симптомите“, препоръча педиатърът.

Случва се и бебетата да се разболеят от грип, това може да се установи веднага с бърз антигенен тест, който е достъпен за родителя. В този случай е желателно детето да бъде наблюдавано. „Не може да се каже, че има нещо по-специфично при кърмачетата. Дали те ще развият усложнения или не, това не е задължително. Родителите няма нужда да се плашат. Трябва да заведат кърмачето на лекар и той ще прецени какво да е последващото лечение. Няма нищо страшно“, подчерта тя.

Нейните наблюдения са, че средната възраст на заболелите деца през този сезон е около 3-4-годишна възраст, тоест става дума за деца в детските градини, при по-големите деца реакцията може да дойде по-късно. Според нея, не е необходимо при всички да се включва специфично лечение. „Това, което отличава този грипен сезон е неговото закъснение. Миналата година по същото време наблюдавахме по-висока заболеваемост и имахме повече хоспитализации, докато сега не е така. Чакаме пика на грипната вълна“, посочи медикът.

Ваксини, антибиотици – кое е най-доброто лечение?

Доктор Римпова категорично препоръчва поставянето на противогрипна ваксина, която е подходяща за деца над шест месеца. „Има няколко вида противогрипни ваксини. Тази година е много актуална перназалната ваксина, която се поставя много лесно. За разлика от останалите, които са инжекционни, назалната ваксина е жива ваксина и е подходяща за деца над 2 години“, обясни педиатърът и добави, че от следващата година очаква да има и безплатни ваксини за деца, а не както е сега да са безплатни само за възрастните хора над 65-годишна възраст.

Най-добрият период да се направи ваксината е краят на октомври, началото на ноември. „По принцип Световната здравна организация не забранява поставянето на ваксини в епидемични условия, но по-добрият момент е преди настъпването на епидемията“, заяви доктор Римпова.

Тя напомня, че самолечението с антибиотици не е препоръчително и трябва да става само по лекарски показания, след преглед и провеждане на съответните изследвания. „Антибиотичното лечение се налага тогава, когато подозираме бактериална инфекция. В конкретния случай усложненията при грипа, едно от които е бактериалната пневмония, се появява малко по-късно. Тоест не в началото на болестта, а към четвърти-пети ден след нейното начало. Тогава вече след лекарска преценка е уместно включването на антибиотично лечение, а не по-рано“, каза доктор Надежда Римпова, началник Отделение по детски болести в УМБАЛ „Софиямед“.

Източник: БГНЕС

Материалът „Грипът при децата не е страшен, ако се потърси лекар в първите 48 часа“: Вижте съветите на специалиста е публикуван за пръв път на News Life.

Д-р Боева прекарва последната година от образованието си по медицина в Университетска клиника в Дрезден, Германия, а днес работи в Отделението по инвазивна гастроентерология на УМБАЛ „Софиямед“. С нея разговаряме за невидимата заплаха за човешкия организъм – микропластмасата, която се среща почти навсякъде около нас.

Специалистът подчерта, че взаимодействието между микропластмасите и човешкия организъм е тема, която все повече набира популярност и буди притеснения. Италианско проучване, публикувано в авторитетно списание през 2024, съобщава че има пряка връзка между състава на атеросклеротичните плаки и съдовите инциденти – т.е. пациентите, с високо съдържание на микропластмаси в атеросклеротичните си плаки са с по-висок риск да развият инфаркт или инсулти в следващите няколко години.

Пластмасите тип бисфенол А и фталати вече са забранени за производство на изделия, които имат контакт с храна и напитки в страните от ЕС. „Те се наричат още ендокринни разрушители, тъй като имат структура, подобна на естрогена, и могат при подрастващи да доведат до нарушения в развитието и растежа“, обясни гастроентерологът и обърна внимание, че при възрастни хора тези съединения  могат да доведат до стерилитет и други ендокринни нарушения.

Съществуват хипотези, че е възможно голямото количество микропластмаси да са свързани с развитието на автоимунни заболявания. „Съветът за по-здравословен начин на живот е доколкото е възможно човек да се предпазва от микропластмаса“, подчерта д-р Боева.

Специалистът съветва потребителя да избира разумно – например, да си купи не три рокли от изкуствени материи като найлон или полиестер, а една, но да е от памук или коприна; както и да избягва покупката на евтини пластмасови съдове и кутии, и да ги замени с такива от по-устойчиви материали като медицински силикон, естествен бамбук, неръждаема стомана, стъкло или керамика. „Счита се, че ползването на прахосмукачка с ХЕПА филтър, закупуването на кана или машина за филтриране на вода, и избягването на вода в пластмасови бутилки може да намали приема на микропластмаса“, добавя експертът.

Ясно е, че няма как да изключим напълно пластмасата, тъй като индустрията ни е така базирана и пластмасата ни заобикаля навсякъде, но също така можем и да избираме тъканите и състава на предметите, които използваме ежедневно каза още д-р Боева.

Важно е също как употребяваме пластмасовите изделия. Най-опасното нещо, което човек може да направи с пластмасовите съдове, е да ги нагрее. „В никакъв случай не трябва да ги слагаме в микровълнова фурна. Също така, не е хубаво да наливаме в тях врели супи, чайове, кафета и т.н. Миенето на пластмасови съдове и прибори на най-високите градуси на съдомиялната -до 80-90 градуса, също биха могли да ги направят опасни. Нежелателно е да се употребяват пластмасови изделия, ако те са силно надраскани“, предупреди д-р Боева. Тя е категорична, че счупени, повредени, надраскани пластмасови съдове е по-добре да се изхвърлят.

Иначе, в бита ни е пълно с микропластмаса – това са почти всички пластмасови съдове за съхранение, опаковки, прибори, бутилки, чаши. При пране дрехите, постелките и завивките от найлон, полиестер и акрил /от който се правят почти 90% от плетените дрехи и килими, бел. ред./ отделят голямо количество микропластмаси, които попадат във водата. Те не могат да бъдат пречистени през пречиствателните станции, и попадат в подпочвените води. Всички автомобилни гуми са направени от синтетичен каучук, който при триене с настилките, особено при по-високи температури, отделя в атмосферата микропластмаси.

Микропластмасата се среща и в козметиката. Все още се създават кремове, пасти за зъби, скрабове, маски за лице, които съдържат т.нар. „абразивни микроперли“, които на практика представляват умишлено създадени микропластмасови частици. Те също могат да бъдат опасни.

Поради съдържанието на микропласмаси във водоемите – вече всички ракообразни, миди, стриди, скариди и раци, са пълни с микрочастици пластмаса. Те филтрират водата, и се превръщат в естествен “резервоар” за микропластмаси. Сред храните с високо съдържание на миркопластмаса са и кореноплодните, които растат в почвата и имат постоянен контакт с водата – като картофи, цвекло, моркови, пащърнак, също могат да бъдат с доста високо съдържание на микропластмаси.

Другата голяма група са храните, които са преработени, консервирани и пакетирани в пластмасови опаковки. Морската сол може да се окаже по-опасна от стандартната готварска сол, защото в нея може да се съдържа голямо количество микропластмаси. Според някои изследвания оризът по време на самата му преработка също може да бъде в контакт с микропластмаса, и е хубаво да бъде добре измит преди употреба. Европейският съюз има строги регулации за безопасността и съдържанието на пластмасите, влагани в продуктите от различните индустрии.

Източник: БГНЕС

Материалът Микропластмасите – невидимата заплаха за здравето е публикуван за пръв път на News Life.

В интервю д-р Стефан Грънчаров дава съвети как да се предпазим от стомашно-чревните инфекции и неразположения през лятото.

Д-р Грънчаров, защо през лятото се увеличават стомашно-чревните неразположения?

През летния сезон сме изложени на високи температури, което може да доведе до сериозни опасности за здравето – както на стомашно-чревния тракт, така и на организма изобщо. Неправилното съхранение на различни хранителни продукти може да причини ускорен бактериален растеж и по-бърза развала, което от своя страна да предизвика оплаквания при последващата им консумация. Също така през лятото се възползваме от отпуск, за да си починем на море или планина. На много места водата, в която плуваме, е достатъчно замърсена, за да се срещнем с различни болестотворни микроорганизми, предизвикващи гастроентероколити (възпаление на стомах и/или черва).

Кои са най-честите оплаквания, с които пациентите Ви търсят през горещите месеци?

Най-често пациентите биват насочени към гастроентеролог по повод на повръщане, разстройство, коремни болки, отпадналост, безапетитие и температура. Особено ако оплакванията се явяват до 24-48 часа след консумация на съмнителна храна или пък къпане във водоеми със застояла вода, то е много вероятно да се касае за инфекциозен гастроентероколит. Уместно е да се търси лекарска помощ при поява на тези оплаквания, а не да се прилага самолечение при липса на медицински познания.

Има ли храни, които са особено рискови през лятото и трябва да избягваме или да сме особено внимателни с тях?

Особено внимателно трябва да подхождаме с месата, млечните продукти и яйцата, които се развалят по-бързо при високи температури, подходящи за развитие на патогенни бактерии. Следва да обърнем внимание също и на кафето и всички кофеинови напитки, прекомерната консумация на които може да ни дехидратира, предвид диуретичния (отводняващ) ефект на кофеина. От съществено значение е да се хидратираме оптимално, за да избегнем нежелан рязък спад на кръвното налягане.

Какво трябва да знаем за съхранението на храната в жегите, за да избегнем хранителни инфекции?

Съхранението на изброените хранителните продукти трябва да става при подходящите за целта температури в хладилник (около +6 градуса), а когато не се предвижда скорошна консумация, то могат да бъдат замразени във фризер (около -16 градуса). Освен това трябва да бъдат старателно кулинарно обработени на висока температура с цел унищожаване на евентуално налични болестотворни микроорганизми, например яйцата да не остават твърде рохки, а месните продукти – твърде сурови. Основен фактор за разпространение на хранителните инфекции са замърсените ръце, поради което обезателно трябва да се спазва отлична хигиена – измиване с топла вода и сапун.

Как да различим леко хранително натравяне от нещо по-сериозно, което изисква лекарска намеса?

Хранителните натравяния могат да протекат с различни по вид и тежест оплаквания. Стомашно-чревен дискомфорт с подуване, гадене, лека болезненост, еднократно повръщане, разстройство или безапетитие, които се ограничават в рамките на същия или следващия ден обикновено не налагат лекарска намеса. При по-затегнато протичане на инфекцията могат да бъдат налице упорити повръщания, диарии, силни коремни болки, както и висока телесна температура с втрисане и ускорен пулс. Тази клинична картина неминуемо ще доведе до дехидратация (обезводняване) със загуба на важни за работата на сърдечно-съдовата, нервната и мускулната система електролити, което от своя страна налага визита при лекар или дори прием в инфекциозно отделение. Възможни са и промени в съзнанието, като объркване и затруднена ориентация или координация, притъмняване пред очите или колапс. Незабавно трябва да се потърси лекарска помощ при продължаване и влошаване на оплакванията, било то при личен лекар, специалист по инфекциозни болести или гастроентеролог, който да оцени състоянието на пациента и да проведе диагностика и лечение.

Какво бихте препоръчали като „лятна аптечка“ за стомашен комфорт при пътуване или почивка?

Винаги е препоръчително да имаме определени лекарства под ръка, когато пътуваме. Сред най-важните са температуропонижаващите (парацетамол, ибупрофен, аналгин), антидиарийни (лоперамид), противоалергичните (например алергозан), както и антисекреторните, които успокояват стомаха при нужда (например омепразол).

И един личен въпрос – какъв е Вашият режим през лятото?

Моят хранителен режим не варира много през лятото спрямо останалото време от годината. Спортувам няколко пъти седмично, храня се балансирано, редовно и в умерени количества, като избягвам консервирани продукти и полуфабрикати, което ми помага да съм пълноценен на работа и извън нея. Приготвям храната си предимно вкъщи. През летния период консумирам повече сезонни плодове и зеленчуци, както и приемам много течности, между 2 и 3 литра вода дневно (30 мл на килограм телесно тегло, които варират спрямо физическото натоварване и естеството на работа). Старая се аз самият да бъда добър пример за пациентите, моите деца и близки, защото според мен рационалното хранене и редовното движението са в основата на доброто здраве и дълголетие.

Материалът Как да се предпазим от летните стомашно-чревни инфекции: Вижте съветите на специалиста е публикуван за пръв път на News Life.

Хепатит A, B, C, D и E: Симптоми, лечение и защо не трябва да чакаме

Всяка година на 28 юли отбелязваме Световния ден за борба с хепатита – дата, избрана неслучайно. На този ден е роден д-р Барух Блумберг – носител на Нобелова награда , който открива вируса на хепатит B и разработва диагностичен тест и ваксина срещу него . Откритията му поставят началото на борбата срещу заболяване, което и до днес остава глобално здравно предизвикателство.

Кои са основните видове хепатит, как се проявяват, какви са възможностите за лечение и най-важното – как можем да се предпазим? На тези въпроси отговаря д-р Гълъбина Хинкова от Клиниката по гастроентерология на ВМА.

Съществуват пет основни щама вирусни хепатити – A, B, C, D и E.

Хепатит B и C са най-често срещаните инфекции – годишно се диагностицират 2,2 милиона нови случаи. По-често те причиняват хронична тиха и безсимптомна увреда на черния дроб, която може да прогресира и да бъде диагностицирана късно, след изява на усложненията на чернодробна цироза и/или хепатоцелуларен карцином (първичен чернодробен рак). 304 милиона души живеят с хроничен хепатит В и С през 2022 г., а 1,3 милиона от тях са починали от усложненията на заболяването. Най-малко 60% от случаите на рак на черния дроб се дължат на късно диагностициране и лечение на хронична инфекция с хепатит В и С. Много смъртни случаи от хепатит могат да бъдат предотвратени, тъй като има ваксина за хепатит В, както и ефективни лечения за хепатит B и дори лек за хепатит C. В България вече са въведени безплатни бързи тестове за хепатит В и С, които могат да бъдат изследвани при профилактичен преглед при личния лекар.

Хепатит В

Хепатит В е вирусна инфекция, която засяга черния дроб и може да протече както като остра, така и като хронична инфекция. Предава се по кръвен и полов път, съшо и от майка на дете при бременност/раждане или в ранния неонатален период. Хепатит B може да бъде предотвратен с безопасна и ефективна ваксина. За съжаление само 45% от новородените в света през 2022 г. са били ваксинирани. Всички новородени трябва да получат ваксина срещу хепатит B възможно най-скоро след раждането (в рамките на 24 часа). След това се прилагат две или три допълнителни дози с интервал от поне четири седмици. Ваксината предпазва от хепатит B поне 20 години и вероятно до живот. Тя предлага почти 100% защита срещу вируса. При определени рискови популации като здравните работници се препоръчва приложение на бустерни дози и изследване за протективен титър на антитела.

По отношение на лечението вече съществуват ефективни средства, които не водят до излекуване, но до трайна супресия на репликацията на вируса и го поддържат в неактивна форма, която не уврежда черния дроб. В ход са множество клинични проучвания, които целят да открият медикамент, който трайно да излекува инфекцията. Лечението може да забави прогресията на заболяването, да намали случаите на чернодробен карцином и да подобри преживяемостта на пациенти с хронично заболяване.

Хепатит D

Този вирус изисква наличието на активен хепатит В вирус в организма, за да може да се размножава. Затова хроничната инфекция с хепатит D засяга само хора, които са инфектирани с хепатит В. Около 5% от световното население са засегнати от ко-инфекция с хепатит D. Хроничната инфекция с този вид хепатит се счита за най-тежката форма на хроничен вирусен хепатит поради по-бързото прогресиране на заболяването, което води до по-бързо развитие на чернодробна цироза и усложнения, свързани с черния дроб, включително хепатоцелуларен карцином. Инфекцията с хепатит D може да бъде предотвратена чрез имунизация срещу хепатит B. Появяват се нови възможности за лечение с по-добри профили на безопасност и резултати, които са одобрени в Европа, вероятно предстои скоро да бъдат одобрени и в България.

Хепатит С

Хепатит C също е вирусна инфекция, която засяга черния дроб и протича като остра или по-често като хронична инфекция. Пътищата на предаване са същите, както при хепатит В. Симптомите на острата инфекция могат да включват треска, умора, загуба на апетит, гадене, повръщане, коремна болка, тъмна урина и пожълтяване на кожата или очите (жълтеница). Около 30% (15-45%) от заразените с остра инфекция лица спонтанно се изчистват от вируса в рамките на 6 месеца без никакво лечение. При хроничната форма може да няма симптоми или да се появят обриви, бъбречно заболяване или чернодробна стеатоза без друга обяснима причина. Няма ваксина за хепатит C, но той може да се лекува с антивирусни лекарства. Ранното откриване и лечение могат да предотвратят сериозно увреждане на черния дроб. Диагностиката включва изследване на антитела – анти-HCV, при позитивен резултат се пристъпва към изследване на вирусна репликация. Лечението включва перорален прием на медикаменти, които се наричат общо директно действащи антивирусни средства, продължителността му е между 8 и 24 седмици, като показва много добри резултати по отношение на трайното изчистване на вируса от организма.

Хепатит А и Е

Хепатит А и Е могат да протекат като остри инфекции със сериозни усложнения, дори чернодробна недостатъчност. По данни на Световната здравна организация през 2019 г. са регистрирани около 78 000 смъртни случаи в резултат на остри инфекции с хепатит А и Е.

Хората са единственият резервоар на хепатит А, като предаването се осъществява предимно по фекално-орален път и е тясно свързано с лоши санитарни условия. Предаването по кръвен път се случва, но е много по-рядко срещано. Рискът от развитие на симптоматично заболяване след инфекция е свързан с възрастта – само около 10% от децата развиват жълтеница след инфекция, докато тя се среща при повече от 70% от по-големите деца и възрастни.

Хепатит Е се предава главно по фекално-орален път. Вирусът може да причини големи епидемии при предаване чрез заразени водоизточници. В България се регистрират основно спорадични случаи, които в последните години не са редки и понякога могат да причинят сериозна чернодробна увреда дори фулминантен хепатит. Смята се, че тези случаи са причинени от консумация на заразени меса. При бременните хепатит Е вирусната инфекция е особено опасна през третия триместър от бременността.

Световната здравна организация цели елиминиране на хепатита до 2030 година. Основен проблем представлява лечението на хроничните форми, най-вече на хепатит В. За да се постигне тази цел, се изискват общи усилия за осигуряване на достъп на всички новородени до ваксина за хепатит В, подобряване на диагностиката и предоставяне на възможност за лечение на всички, показани за терапия.

Материалът Симптоми, лечение и превенция: Какво трябва да знаем за основните видове хепатит? е публикуван за пръв път на News Life.

„Просто поех инициативата и интубирах болния. Не чувствам себе си като нещо, което съм направил голямо, защото всеки един друг колега, който е бил на плажа, би дошъл да помогне. Докторите сме се клели да помагаме на хората“, обясни д-р Димитър Бакалов – зам.-началник на Спешно отделение на МБАЛ-Пазарджик пред bTV.

Минути по-късно млада жена припада до него. „Тя беше в безсъзнание, не реагираше на болков стимул, беше употребила голямо количество алкохол… постарахме се да я върнем към съзнание“, каза д-р Бакалов, като допълва, че за докторите няма почивка. Според спешния лекар, вместо изискването за повече медици по плажовете, които не достигат, би било по-добре спасителите да минават начално ниво за парамедици.

Материалът Зовът на професията: Лекар в командировка помогна на пострадали туристи в Поморие е публикуван за пръв път на News Life.

В екипа на доктор Касабов влизат Ангел Йорданов, д-р Захари Патриков, Трифон Иванов, Михаил Механджиев и Петър Шиндов, които ще полагат ежедневни грижи за футболистите от представителния отбор.

Новото ръководство на ПФК Ботев Пловдив благодари на д-р Касабов за големия жест към клуба и заявява задоволство от партньорството с доказан специалист в спортната медицина като него.

Материалът Д-р Георги Касабов се завръща в Ботев Пловдив е публикуван за пръв път на News Life.

„Коксартрозата засяга предимно пациенти в напреднала възраст, но в последните години все по-често диагностицираме състоянието и при млади хора, особено тези, които са претърпели травми или имат наследствено предразположение. Износването на ставния хрущял е необратим процес, който може да бъде забавен, но не и напълно спрян. В определен етап от развитието на заболяването консервативното лечение вече не дава резултат и се налага оперативна намеса“, обяснява д-р Димитър Генов, началник на отделението по ортопедия и травматология в УМБАЛ Каспела в Пловдив.

Основните симптоми на коксартрозата включват болка в тазобедрената става, особено при движение, скованост, намалена подвижност и куцане. В по-напредналите стадии пациентите изпитват болка дори в покой, а движението става силно ограничено. Причините за развитие на заболяването могат да бъдат различни – възраст, генетична предразположеност, предходни травми на ставата, наднормено тегло, както и хронични заболявания като диабет и остеопороза, които допълнително допринасят за влошаването на ставната структура.

Диагностицирането на коксартрозата се извършва чрез клиничен преглед и образни изследвания, като рентгенографията е основният метод за оценка на състоянието на ставата. В ранните стадии лечението включва консервативни методи като физиотерапия, медикаментозна терапия и промени в начина на живот с цел забавяне на прогресията на заболяването. Въпреки това, когато болката стане постоянна и двигателната активност се влоши значително, единственото ефективно решение остава оперативното лечение.

„Ендопротезирането, или смяната на тазобедрената става, е стандартна и високоефективна процедура, която значително подобрява качеството на живот на пациентите. Чрез операцията увредената става се заменя с изкуствена, което напълно елиминира болката и възстановява мобилността. Днес благодарение на съвременните импланти и минимално инвазивните техники пациентите могат да се върнат към активния си начин на живот в рамките на няколко месеца“, споделя д-р Благой Постоловски, ортопед в УМБАЛ Каспела.

Процесът на възстановяване започва още в първите часове след операцията, като пациентите постепенно се насърчават да раздвижат оперирания крайник с помощта на рехабилитационен екип. След изписването от болницата възстановяването продължава със специализирана физиотерапия и контролни прегледи.

„В УМБАЛ Каспела разполагаме с висококвалифициран екип и модерни технологии за лечение на коксартрозата във всичките ѝ етапи. Подходът към всеки пациент е индивидуален – изборът на имплант и оперативната техника се правят на база специфичните характеристики на състоянието. Ежедневно извършваме прегледи и операции за ендопротезиране, като целта ни е не само да облекчим болката, но и да осигурим дълготрайни и устойчиви резултати за нашите пациенти“, допълва д-р Генов.

Пациентите, които изпитват болка в тазобедрената става и ограничена подвижност, не трябва да чакат заболяването да прогресира до тежки стадии. Навременната консултация със специалист е ключова за успешното лечение и запазване на активността за по-дълъг период от време. Повече информация за диагностиката и лечението на коксартрозата може да бъде получена в отделението по ортопедия и травматология на УМБАЛ Каспела.

Материалът Без болка: Съвременно лечение на коксартрозата прилагат в УМБАЛ „Каспела“ в Пловдив (СНИМКИ) е публикуван за пръв път на News Life.

„Сега е най-удачното време да си поставим противогрипните ваксини. За моя радост – има огромен интерес към тази ваксина. Много пациенти на и над 65-годишна възраст си я поставят, което е разбираемо, защото ние от няколко години я поставяме по тази програма и те са се убедили в нейната ефикасност и безопасност“, каза д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар, в ефира на „Тази сутрин“ по bTV.

Припомняме, че в началото на октомври зрители сигнализираха до bTV за липсата на противогрипни ваксини по аптеките в някои градове у нас. „Хубаво е обаче, че свършват количествата, които сме заявили. Може би трябва да се мисли за следващите години. Вече имам все по-добра здравна култура и разбираме колко е важно да се ваксинираме, за да се предпазим от заболяването“, обясни д-р Николова.

По думите ѝ към момента у нас циркулират няколко различни вируса, освен грипа. „Ако мислим за нашето здраве и добро бъдеще, трябва да се ваксинираме“, призова тя.

Д-р Николова обясни още, че при разболяване е важно да не се самолекуваме с антибиотици, както и да не бързаме да сваляме температура, която е до 38°. „Тази температура е защитна реакция на организма. Така се справяме по-добре с инфекцията. Това, че моят съпруг е вдигнал 37,5° и лежи на леглото в очакване да се пренесе в един по-добър свят, не значи, че трябва да му дам да вземе нещо, защото тази температура му помага да се справи с процеса“, каза тя.

„Сега е времето да подобрим храната, спортуването, почивката, движението, закаляването, да проветряваме често. проветряване, почивката, движението, закаляването – така ще управляваме имунната си защита. Препоръчително е да влизаме с маска в аптеката или в поликлиниката, особено ако имаме респираторни симптоми. Грипът започва внезапно, при ковид върви бавно постепенно. Трябва да се направи тест“, съветва д-р Николова.

Материалът Как да подготвим имунитета си за среща с вирусите през есента и зимата? е публикуван за пръв път на News Life.