С огнения си дебют „Сянката на кукера“ Петър Кънчев потопи българските почитатели на фентъзито в епичен свят, запазил магнетичността на родните обичаи и фолклор.
Две години след като последният танц на Бурян ни остави без дъх, е време и за вълнуващото продължение на поредицата – „Маската на кукера“! В нея историята навлиза в още по-опасни дебри, а свободата на царство Испория – вдъхновено от Второто българско царство – виси на косъм.
Нови герои, още по-кръвожадни врагове и бушуващо зло ви очакват сред страниците на тази книга фурия в духа на поредицата „Вещерът“ от Анджей Сапковски.
На 26 февруари от 18:30 ч. кукерската магия ще завладее и софийския клуб Gramophone, където „Маската на кукера“ ще получи и официалната си премиера. На сцената ще зазвучи и оригиналната песен към поредицата, създадена от автора Петър Кънчев и талантливите музиканти от група „Небула“, а водещ на събитието ще бъде Даниела Марчева от The Book Club Sofia.
„Малцина днес ще заслужат рога за „Маската на кукера“, а останалите от утре ще поемат по друг път.“
Орисницата Алгара отдавна познава цената на болката. Затворена в тъмницата на жесток господар, тя трябва да намери начин отново да стигне до княза, когото се е заклела да пази. Но преди това трябва да намери сили в себе си и да съхрани тайните, които враговете ѝ искат да изкопчат от нея. Докато пясъкът в стъкленицата смъртоносно отброява изтичащото време.
„Княз – глава! Стража – тяло и щит!“ Армията на Айонската империя е коварна и по-силна отвсякога. Бурян, който наруши най-съкровените закони на езическия орден и сключи облог със сянката си, продължава мисията си да брани княза на Испория от настъпващото зло. А кукерът Пресиян е тръгнал по стъпките му.
Танцът им ще реши съдбата на царството… Докато айонските легиони безмилостно напредват и заплашват отново да отнемат свободата ѝ.
Епичен, оригинален и жесток свят в духа на най-мащабните вселени на обичани автори като Джо Абъркромби се разгръща в още по-богатата втора част от поредицата на Петър Кънчев – „Маската на кукера“.
В жарта на този огнен роман, вдъхновен от българския и европейския фолклор, танцува история за маските, които трупаме една върху друга толкова дълго, че сме забравили истината за самите себе си. История за крехкото човешко сърце, податливо и на болката, и на Злото. Разказ за войни, съюзи, предателства и врагове. За честта и нечестните нишки на съдбата, които ни повличат по пътищата на историята.
Из „Маската на кукера“ от Петър Кънчев
Глава 1
Алгара
Алгара подскочи от кошмара, но оковите я застопориха на място. Над покритото ѝ с пресни разрези и прецизни шевове голо тяло се надвесваше пременена в черна тога качулата особа, която педантично чистеше крива кама от тъмни петна кръв. Отзад държаха горящи факли двама копиеносци с тежки чуждоземни ризници, по които искряха в синьо разпознаваеми за орисницата идеометрични знаци.
– Позна ли Греха си, чадо? – Особата вдигна глава и под качулката се показа омразното брадато лице на идеоманта Кандаон. – Безплодно е Упорството ти – усмихна се злокобно той. – Опразни ли се стъкленицата, ще погине едничкият лек за болката, а цената ѝ ще стане твърде скъпа за ръждивата ти душица. Но ти пак ще я платиш.
Орисницата извърна глава от мъчителя си.
– Утре пак ще дойда, чадо. Почини си и поумувай, но не забравяй, че докато почиваш и умуваш, пясъкът се сипе.
Жаркият блясък на факлите изчезна, тръшна се тежка врата, щракна ключалка. Килията потъна в мрак. Виждаше се единствено сумрачната, привечерна светлина, прииждаща от решетестото прозорче вдясно от Алгара.
Зад решетките се клатеше увито във въже голо стъпало на крак. Орисницата избухна в сълзи.
– Нииил! Прости ми, Нил!
– Не се пре-едавай, скъпа при-и-ятелко! – отвърна крехък, изнемощял глас. – Аз съм готов да срещна Прав! Не се пре-едавай!
Всяка заран Алгара изпяваше нежно, със сълзи на очи, по една испорска народна песен. Нил винаги отвръщаше с няколко думи, за да я увери, че у него все още тлее живец:
– Тази е много ху-убава! Разкажи ми за какво се пее, скъпа при-и-ятелко. Изча-aакай да ме напои тъмнича-арят и ми разкажи… Прекра-асен е испорският език! – вълнуваше се той. – Трябваше да го изуча, скъпа при-и-ятелко…
През сълзи Алгара му обещаваше, че щом се измъкнат, двамата обезателно ще отидат на някое кътче из необятните планини на Испория и не ще мръднат оттам, докато не го изучи. Обезателно така ще направят, хич да не се съмнява! А той ще приготвя приказната си лимонада с мента и магданоз, докато ѝ припомня за старите времена на испорски. Обезателно.
– За мен е безкра-айно щастие, че прекарвам после-едните си мигове с теб, скъп-па приятелко!
Към пладне пристигаше идеомантът и мечтите стихваха. Все по-студените бяха вълните, взе по-жилещи – пръските, все по-дълбоки – раните. Около Есхатоподия се въртяха нови и нови здания и светилища от всички краища на Айонската империя, кланящата се тълпа се множеше, армията немъртви се ширеше по цялото небе.
А пясъкът в стъкленицата се сипеше…
– Позна ли Греха си, чадо? – питаше Кандаон.
– Познах твоя Грях! – отвърна веднъж Алгара. – Нил веднага го позна и веднага ти прости… Аз… чак сега го познах. Немислимо е за мен да ти простя, аз не съм като Нил… Но те съжалявам.
– Това е първата стъпка – да познаеш чуждия Грях. Той винаги се струва по-голям от своя собствен.
– Твоят грях е най-големият от всички!
– Нима? И кой е той, чадо?
– Ти не можеш да обичаш. Ако има нещо, заради което Прав те е пратил на Ява, то е да обичаш, но ти не можеш. Затова си такъв… Затова са извратени думите и делата ти. Аз никога няма да ти простя, но те съжалявам.
– Човекът не може да обича!
– Пяна се стече по брадата на идеоманта.
– Грешиш. Нил може да обича и затова го ненавиждаш.
– Има разум в тебе, чадо, има и сила, ала гъне се душата ти в Заблуда! Ако познаеш Греха си, ще разбереш, че човекът погрешно насочва ненавистта си. Заблуждаваш се, че аз ненавиждам Нил, защото ти ненавиждаш мен, защото испорецът ненавижда айонеца, защото грешникът ненавижда мирянина, защото мирянинът ненавижда неверника и така нататък… Ала едни са страстите и мислите на човека, един огън бушува в душата му! Всички вие ненавиждате маските, зад които човекът крие истинската си същност, вместо да ненавиждате същността зад маските. Аз искам да ви освободя от Заблудата, чадо!
– Какво са ти сторили хората, че така ги мразиш? Насилил ли те е някой като дете? Никой никога ли не те е обичал?
– Ти владееш идеометрията и знаеш, че на върха на всяка йерархия стои една идея. Човекът е най-малкото общо кратно на ненавистта си; всяка друга сметка е неточна. Дълбоко в себе си го знаеш, чадо, но не го признаваш! Познай Греха си и се освободи от Заблудата! Ако го сториш, ще помилвам брат Нил, а теб ще взема под крилото си и заедно ще постигнем Делото!
– Никога няма да те последвам!
– Тогава поне помилвай оногова, когото лукаво прелъсти в нечистите си кроежи! Познай Греха си, докато има пясък в стъкленицата.
– Не мога да ти дам това, което искаш!
– Ще го дадеш, чадо, ще го дадеш. Ръждива е човешката душица, не е безгранично търпението ѝ към болката.
Публикувай коментар
