Едва ли има човек в Асеновград и околностите, който да не е чувал за храм „Света Богородица – Благовещение“ в града. Църквата, известна повече като „Рибната“ събира миряни отблизо и далеч.
Хората наричат църквата с това име заради рибките в аязмото и странния покрив на камбанарията, чието покритие наподобява люспи на риба. Според някои вярващи в покрива на църквата е вградена рибена люспа. Днес и чучурите на чешмите пред църквата са оформени като риби.
Храм „Света Богородица – Благовещение“
Разположен в Бахча махала, храмът се намира точно под природния феномен, наречен Скалата. Църквата е посветена на празникът Благовещение, на който Света Богоридица научава от Архангел Гавраил, че ще роди Спасителя на човешкия род. В днешния си храмът е построен през 1834 година. Има сведения, че навремето тук съществувал малък параклис, който вероятно е носел същото име. Вярва се, че той е бил построен някъде през 12-и век по време на царуването на Асеневци. Днес от този параклис е останала единствено източната, абсидната стена.
Църквата “Св. Богородица – Благовещение” има три входа – северен, източен и южен. Сградата е трикорабна, куполна, едноапсидна. Има две пристройки, които са изградени няколко години след нейното сътворяване. В двора има две църковни сгради – едната е на Архиерейското наместничество на Асеновград. Другата е жилищна постройка, в която се помещава енорийският свещеник. Срещу нея е иконостасът на Светото Възкресение, където всяка година на Великден вярващите се събират, за да се поздравят с „Христос Воскресе”.
Чудотворната икона на Света Богородица
Чудотворната икона на Божията майка е една от основните причини за наплива от миряни в храма. Безброй са свидетелствата за чудеса след молитва пред нейния лик, като често желанията на хората са изпълнявани почти мигновено. Именно затова и миряните са й дали името Бързата Света Богородица или Скоропослушница. Много са очевидците на чудесата на иконата – Света Богородица Елеуса изцерява болни от тежки болести и изпълнява желания. Свидетелство за това са огромните дарове, с които иконата е окичена – златни накити и синджири, оставени за благодарност към Божията майка.
В края на миналия век специалисти решили да реставрират иконата с чудотворния лик на Божията майка. Когато изучавали иконата, установили, че под изображението има друг, по-стар слой. Но решението било той да не се изследва, за да не бъде наранен горният слой. Така остава загадка какво точно изображение се крие под образа на Богородица.
Всяка година, 25 дни след Великден – Преполовение, иконата на света Богородица се отнася в Бачковския манастир – още преди стотина години вярващите носели на ръце носилката с иконата чак до манастира, а днес тя се откарва със специален превоз. Вярващите са убедени, че ако придружават иконата в пътуването й до манастира и ако се докоснат до нея, тя ще им донесе здраве и щастие. След водосвета при пристигането в Бачковския манастир хората отнасят със себе си цветя от венеца, който обкичва иконата, защото и те са получили чудотворни сили от нея.
Служителите разказват за интересна случка с изображението на Богородица. Жена, която пристигнала от Русе на Възкресение и се помолила на иконата, за да я дари с рожба. Докато се молила една ябълка от венеца, който опасват светото изображение се откъснала и тупнала в краката й. Жената се уплашила и казала, че не била докосвала нищо. Тогава клисарската й заявила, че Божията майка ще изпълни молбата й и тя ще се сдобие с детенце. Чудото наистина се случило, похвалила се жената, като специално дошла да донесе златни накити на иконата.
Друга случка също говори за чудодейната сила на Светата майка Богородица. Пред нея се молила баба с нямото си внуче. То било на около пет-шест години и притеснената жена измолила спасение от иконата. В един момент детето се обърнало и започнало да вика баба си. Жената била от видинския край и специално дошла да донесе на иконата златните пендари от чеиза си.
Параклисът „Свети Йоан Кръстител“ с аязмото
В двора на църквата има и параклис, който е в чест на Свети Йоан Кръстител. В него има лековито аязмо, което бликнало чудодейно при строежа на църквата. В кристално чистата вода плуват рибки, а от дъното ни гледа икона на Света Богородица. Тя е от стъкло и който погледне в животворното изворче вижда, че от аязмото го гледа самата Божия майка с младенеца. Тя е поставена там през април 2012 – на Цветница. Така е пожелало семейството, което е дарило иконата, за да е още по-силно нейното въздействие. Изработката е на художника Иван Ламбров.
Смята се, че рибките са вълшебни и се показват само на чисти хора. Мнозина вярват, че ако добър човек се помоли за нещо на Бога и молбата му бъде чута, като потвърждение те ще се появят. Водата пък е изключително лековита, като помага основно при очни заболявания. Именно аязмото с рибките дава и популярното име на църквата – Рибната. В параклиса се пази и стар гладиаторски камък, който бил открит близо до църквата преди 90 години. Оттогава той стои край аязмото.
Захари Зограф е работил в храма
В основната сграда на църквата от стария параклис „Света Богородица” освен абсидата са останали няколко богослужебни книги, датирани от 1777 г., както и иконите – „Иисус Христос“, „Йоан Кръстител“ и „Свети Никола“. Те са дело на различни майстори, сред които е и Захари Зограф. Други икони са тази от Йерусалим, на Света Богородица Скоропослушница и на Свети Киприян. През 1966 г. се открива престолът на Свети Елефтерий, а три години по-късно на Свети Свети Кирил и Методий. Стените на параклиса също като иконите са изографисани от Захари Зограф.
В Асеновград има още една църква, чиито стенописи са рисувани от именития майстор Захари Зограф и то приблизително по същото време, по което художникът е рисувал и горните стенописи – това е църквата „Свети Георги Метошки“.
„Небесна служба“
Местните хора разказват история отпреди век: една вечер в околността започнали да се чуват клепала. Хората обърнали поглед към църквата и видели чудо: тя била осветена и сякаш в нея имало служба – чували се песни и гласове. Това продължило няколко часа. Така и до днес се разказва за този случай, който миряните наричат „небесна служба“.
