Преди 82 години, на 20 декември 1943 г., армада от 50 съюзнически самолета B-24 „Либърейтър“, охранявани от близо 50 изтребителя П-38 „Лайтнинг“ за пореден път бомбардират София. Поручик Димитър Списаревски е един от пилотите на бойно дежурство. Поради техническа неизправност излита със закъснение. Когато достига до неприятелските бомбардировачи, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра той атакува американски бомбардировач Б-24 „Либърейтър“ и се врязва със своя самолет в него. От удара огромната четиримоторна машина се разпада на три части и заедно с българския изтребител се насочват към земята. Самолетът на поручик Списаревски пада на височините над село Долни Пасарел, Софийско.
Кой е Димитър Списаревски?
Димитър Светозаров Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. По това време Добруджа е под румънско владение и семейството е принудено да напусне своя дом. Първоначално живеят в Лом, където Димитър Списаревски учи, а през 1931 г. се преместват в София. През 1934 г. е приет във Военното на Н.В. училище, което завършва четири години по-късно. Завършва изтребителната школа във Вернойхен, Германия. Той е един от първите български изтребители усвоили модерния самолет Месершмит Me-109. Списаревски се завръща в България на 4 юли 1939 г. и започва службата си в 3/6 орляк на летище Марино поле. Със своето 222-ро ято, въоръжено със самолети Аvia В-534 „Доган“, поема различни задачи – охрана на българо-турската граница, охрана на столицата, защита на Черноморското крайбрежие. През пролетта на 1942 г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Долна Митрополия.
През лятото на 1943 г. поручик Димитър Списаревски е командирован като офицер-наблюдател към германските изтребителни части във Франция. След завръщането му е включен в състава на 3/6 орляк с командир капитан Чудомир Топлодолски на летище Божурище.Героят, извършил първия въздушен таран в историята на българската авиация, посмъртно е произведен в чин капитан, а през 1992 г. – в полковник.
Веднъж на летище Граф Игнатиево запитан какво ще прави, ако във въздушен бой свърши мунициите той заявява: „Ще го яхна отгоре, но няма да му позволя да тормози нашата земя“, заявява също: „Ще браня столицата, как ще се бия аз сам си зная. Ще го яхна отгоре и пак ще го сваля.“ Още по-категоричен е след няколко дни при инструктаж на починените си, както свидетелства фелдфебел Иван Петров, ги пита: „Неприятелят напира. Иска да бомбардира. Кого? Майка ти, баща ти – и като показва околовръст с пръста си – българския народ. Това е народът, който те храни и облича, обучава те, за да го пазиш. Защото ти си изтребач. Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа“ (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече. Какво ще правиш?“ Едно момче от Русе, Сашо Обретенов, който се обади: „Господин поручик, ако съм аз, ще се спусна отвесно надолу, за да кацна някъде.“ „Сашо, ти мишена ли ще ставаш, бе?“
„Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!“
Такова е било веруюто на поручик Димитър Списаревски. По думите на Иван Петков пишещ за летеца: „Неговата партия е „България над всичко“, а целта отбраната на Родината. “
Публикувай коментар
