На 29 май отбелязваме Спасовден. Той принадлежи към подвижните църковни празници – отбелязва се от православната църква на 40 –я ден след Великден и винаги се пада в четвъртък. До навечерието на празника е прието християните да се поздравяват с „Христос Воскресе!“, предава Актуално.
Големият църковен празник Спасовден е известен още като Възнесение Господне и е особено почитан в българската традиция. През 2025 година Спасовден се пада на 29 май.
В религиозен план
Според поверието Иисус завършил делото на спасението – на 40-я ден след Възкресението си Спасителят възвел Своите ученици на Елеонският хълм. Там им дал последното си напътствие и благословия, след което се възнесъл в небесното царство оттук и името на празника Възнесение Господне. Според Новия завет 40 дни след Възкресението си Иисус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите и с учениците си, движейки се между тях като Богочовек.
Четиридесет дни след Възкресението Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им Светото писание и потвърждавал обещанието си за идването на Утешителя Дух Свети. Всички ученици се убедили, че Иисус Христос наистина е възкръснал. На четиридесетия ден от Възкресението си Христос се явил за последен път, беседвал с учениците си и ги извел от града на Елеонската планина, която е на около два километра от Йерусалим. Като се изкачили на планината, Иисус Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял се отделил от земята ѝ, подет от облак, се издигнал бавно към небето при своя небесен Отец. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка. В Евангелието на Лука за Христовото Възнесение се казва: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим…“.
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“
Според поверията и традициите нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост.
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен от българския фолклор. Спасовден е денят в който Христос се възнесъл на небето и се чества на 40-ия ден след Великден. Обичайно изразът се разбира и изобразява в българския фолклор като еротична сцена. Първото фолклорно изображение съдържащо еротично послание по темата е старобългарска рисунка – графит от Преслав. Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разказчета се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасов ден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти булка Спасовден!“. Тоест, днес може.
Вярвания на българския народ
В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя, тъй като Синът Божий, Иисус Христос, е Спасителят на цялото човечество.
Според българското вярване на Великден душите на починалите са пуснати да слязат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдното. Според друга версия „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“.
Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Според народния календар на Спасовден се правят ритуали за дъжд, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
„Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци.. “
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалиите, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Забраните на Спасовден
Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята започват да бродят русалиите, русалийките или русалците. През Русалската седмица особено строго се спазват различни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере за да не се разгневят русалиите.
Стриктно се избягват различните дейности и седенето на открито – например не се работи по ниви, градини и лозя, не бива да се ходи през нивята, ливадите и горите, ако няма път, да не се спи през деня на полето – защото на такива места русалиите устройват своите трапези и понеже са невидими, има опасност човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими болести, наричани русалски.
Въпреки забраната за спане на открито, в някои части на страната изнасят болните на росен – т.е. да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярва се, че това е любимото цвете на русалиите и самодивите и понеже те са радостни от вида му, може да дарят здраве на болния.
Затова до него оставят дарове за тях. Този обичай е аналогичен на обичая за здраве, спазван в нощта срещу Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен обикновено наричат Русалска поляна/ливада или Русалска пътека.
Кой празнува днес?
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е един от официалните празници и почивен ден.
Именници на Спасовден са хората, носещи имената Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Спасения, Спасуна, Сотир.
Публикувай коментар
