Спасовден е!

Днес отбелязваме Възнесение Господне или Спасовден. Празникът се чества винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

Този празник е подвижен, но той се пада винаги в четвъртък, 40 дни след Великден. Според Новия завет до 40-ия ден след Възкресението си Иисус Христос е останал на Земята, за да проповядва своето учение, общувайки с апостолите. Според Новия завет Исус е бил сред тях като Богочовек. През тези 40 дни той се явявал на апостолите си и така те били сигурни, че Исус наистина е възкръснал. На 40-ия ден след Възкресението си, той им се явил за последен път.

Именно при тази своя поява Исус ги завел на Елеонската планина, разположена на два километра от Йерусалим. След като пристигнали, Иисус вдигнал ръцете си нагоре, за да ги благослови. Изричайки благословията си, той изчезнал, издигайки се като облак в небето. Апостолите наблюдавали безмълвно случващото се. След това се поклонили и се завърнали обратно в Йерусалим.

Традиции и обичаи

Възнесение Господне е сред най-големите християнски празници, почитани от Българската православна църква. Обичаите и поверията, свързани с него, са много. На първо място обичаите, които се изпълняват, са свързани с предпазването от градушка. Забранена е всяка домакинска работа – пране, шиене и ръкоделни дейности. Сред основните поверия за празника е, че на този ден се прибират душите на всички покойници, след като от Велики четвъртък са на свобода. В събота след Спасовден а се отбелязва Черешова Задушница.

Друго поверие гласи, че 40 дни след Великден идват и самодивите. Предците ни са ги наричали още „русалийки“ или „русалии“. В преданията тези самодиви са описвани като женски демони, притежаващи дарбата да изцеляват различни болести. За нощта срещу Възнесение Господне се твърди, че е целебна. Болните трябва да легнат до цвете и също така преди лягане да оставят до главата си дар за идващите през нощта самодиви.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях – Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.