Със завладяващия трилър „Когато тя си отиде“ американско-норвежката писателка Алекс Дал ни разведе из мрачния подземен свят на световната модна индустрия. А последвалият „Среща за игра“ облече в думи най-големия страх на всеки родител.
Заслужила мястото си сред най-популярните съвременни гласове на скандинавската трилърова литература, Алекс Дал се завръща с трети хитов роман у нас – „Приятелки“, който се появява точно навреме за сезона на мрачните и загадъчни четива.
Приятелството може да те издигне, но и да те унищожи по-ефективно от всяко оръжие в този заплетен и многопластов трилър, сред чиито страници нито една среща не е случайна. Особено тази между Шарлот и Бианка – две „Приятелки“, на които им предстои бляскаво пътуване със смъртоносни последици.
Казват, че всичко, което се случва на Ибиса, си остава там. Именно от това се нуждае Шарлот – богата скандинавка с привидно перфектен живот в Лондон, от който тя няма търпение да избяга. А компанията я открива сама в лицето на Бианка – друга богата съпруга, която събужда у Шарлот сякаш поизгубеното чувство за свобода и я кара да погледне на живота по нов начин.
Макар и двете да се познават съвсем отскоро, пленена от заразителата енергия на Бианка, Шарлот я кани да се присъедини към нея на ежегодното ѝ пътуване към ваканционната ѝ къща на остров Ибиса. Далеч от деца и съпрузи, от натоварения и напрегнат живот в Лондон, Шарлот всяка година организира луксозни почивки, изпълнени с йога, лазурни плажове и без никакви грижи.
А с присъствието на Бианка тази почивка обещава да бъде особено лудешка. Но Шарлот не подозира докъде ще отведе тяхната малка лудост. Изправени срещу последствията на бурната си ваканция, двете ще се опитат всячески да задържат перфектните си животи. Дори и това да значи, че приятелството им ще се превърне в надпревара за взаимно унищожение.
Смущаващ, непредсказуем и многопластов, „Приятелки“ е мрачен и поглъщащ трилър, който за пореден път показва майсторството на писателката да разкрива истинското лице на привидно бляскавия живот на богатите.
Алекс Дал поднася на почитателите на жанра смъртоносен коктейл от токсични приятелства, страст, убийства и предателства, чийто истински вкус се разгръща само след финалния обрат.
Из „Приятелки“ от Алекс Дал
3
ШАРЛОТ
Будя се след сигурно не повече от няколко часа сън. Чувствам се изненадващо добре. Привикнала съм на малко почивка и пълноценно и продуктивно ежедневие. Чувам слабото боботене от семейния живот на долния етаж; нашата домашна помощница Ейла е заета да нахрани децата и да ги заведе на училище, а Андреас вече е излязъл. Вземам си бърз душ и по времето, когато съм облечена, къщата вече е притихнала. Шофирам до търговския център в съседство с гарата и паркирам колата си, а после се качвам на първия влак до гара „Ватерло“ и успявам да си намеря място до прозореца. Гледам как предградията прелитат покрай мен в сиви и кафяви петна, а по стъклото се събират капчици дъжд и оформят вадички. Отражението ми се взира обратно в мен, косата ми е още влажна и съм без грим. Доволна съм да установя, че въпреки стоенето до изключително късно снощи и множеството питиета все пак изглеждам сравнително свежа и определено по-млада от моите четиресет и две, несъмнено благодарение на стриктния ми режим, който съм превърнала в успешна кариера. И на ботокса, разбира се; в големи количества.
Телевизионното студио е във „Воксхол“, само на метри от гарата, и аз съм посрещната с прегръдки от страна на екипа и голяма чаша американо, която е тикната в ръката ми, преди да се заловят с лицето и косата ми. Налага ми се да се ощипя, докато оглеждам снимачната площадка, а екипът ме подготвя за снимки. Сериозен контраст с ранните ми дни от моето кето пътешествие, когато се бях мъчила да открия прилична майонеза без сатанинското олио от семена и осъзнах, че ще се наложи да си приготвя своя. И ето ме тук днес, напът да заснема реклама за собствената си марка майонеза, която ще се появи в „Уейтроуз“ от следващия месец.
Заснемането на рекламата отнема цялата сутрин и режисьорът Джулс не спира да ми повтаря „да се оживя“. Дубъл след дубъл аз влизам в стаята, стиснала яркорозовия контейнер с моята майонеза, и изричам: „Повярвайте ми, не сте яли майонеза, докато не опитате моята майонеза“. И отново, и отново Джулс крещи „Стоп“.
– Чудя се дали онова, което ни липсва, е чувство за ведрост. Нали се сещаш, спонтанност. Трябва да сме малко по-жизнерадостни. Разбираш ли?
Кимвам, макар да нямам представа за какво точно говори. Отварям уста да възразя, да обясня, че целта на моята майонеза не е да предложи ведрост, а качество и честно казано, отслабване. В крайна сметка водещата цел на моята компания е слаба и стройна фигура. И после ми хрумва: Ами ако направим кльощавото забавно? Това е вечната борба в моята сфера на дейност – контролът и дисциплината не са точно синоними на забавно и весело, но дали не можем да ги представим така, че да създадем чувство за ведрина у потребителя?
Изведнъж в главата ми изниква образът на Бианка. Как би изглеждала тази реклама, ако това беше нейната марка майонеза, ако тя беше кето кралицата, а не аз? Представям си, че би създала нещо ведро. Забавно. Решавам да плагиатствам от нея.
– Готова съм – заявявам на Джулс, който преглежда материала на лаптопа си и се мръщи.
– Прав си – продължавам. – Трябва да го направим по-лековато, по-дръзко. Все едно, че тази тубичка майонеза е нещото, което кара една иначе строга диета да изглежда щедра. Приятна.
– Да – потвърждава Джулс и в погледа му личи ентусиазъм. – Точно това. – Ставам, разпускам косата си от обичайния стегнат кок и я оставям да се разстеле по рамене ми. Джулс подсвирква тихо и се смее. – Можеш ли да ми дадеш червено червило? – питам гримьора Илайъс, който е гадже на Джулс. Той кима развълнувано и започва да се рови сред арсенала от червила, докато накрая се спира на яркоалено.
– Да се хващаме на работа – подканям, когато той е готов, и се задържам още за миг пред новото ми аз в огледалото. Осъзнавам, че така приличам много повече на майка ми, която никога не се беше бояла да заема пространство и червените устни далеч не ѝ бяха непознати, но бързо изтиквам надалеч тази мисъл. Камерата е включена и Джулс отброява от пет надолу. Вместо предварително подготвената реплика аз импровизирам. В главата си съзирам как Бианка се смее невъздържано, заема централно място на парти, пълно с непознати, демонстративно игнорира негласния дрескод и пие от чашата на домакинята, без дори да чака разрешение.
– Готови ли сте да се почувствате, сякаш нарушавате всички възможни правила? Не е ли време да направим кето диетата нещо приятно?
– Стоп! – крещи Джулс и пляска драматично с гладките си добре поддържани длани, а на лицето му е цъфнала широка усмивка. – Закова го. Трябва да го раздаваш безгрижна и секси малко по-често. Подхожда ти.
Аз се смея и оставам със снимачния екип още около час, преди да си проверя телефона – изминали са часове, без да му хвърля поглед, а е нужно да помоля Ейла да се погрижи за вечерята и да заведе Оскар на тренировката му по тенис. Имам покана за приятелство във Фейсбук от Бианка Лангеланд, както и съобщение в Месинджър, гласящо „Та кога ще прекараме време заедно?“. Връщам телефона си в чантата и се усмихвам на Илайъс, но усещам лицето ми да пламва под плътния слой фондьотен
Публикувай коментар
