След успешно проведената Първа национална конференция за донорството на генетичен материал на 21 ноември 2024 г. в София, която събра над 200 участници, Изпълнителна агенция “Медицински надзор” и Фондация “Искам бебе” организират
Втора национална конференция.
Дата: 2 декември 2024 г.
Час: 13:00 ч.
Място: Медицински университет – Пловдив, Аудиторен комплекс, ет. 3, аудитория №8
Тази конференция е продължение на започнатия диалог и цели да задълбочи обсъжданията, да предложи устойчиви решения и да разшири обхвата на заинтересованите страни чрез включването на нови експерти и участници.
Първата конференция в София постави основните въпроси, свързани с намаляването на донори на генетичен материал в България, нарастващата зависимост от чуждестранни тъканни банки и необходимостта от подобряване на ефективността на процедурите с донорски генетичен материал. Тя обедини усилията на държавата, медицинските специалисти и обществото и изведе основните цели за подобряване на системата за асистирана репродукция в България.
Със същата решителност конференцията в Пловдив ще надгради върху вече поставените теми, като разшири дискусиите и включи нови гледни точки и предложения от водещи експерти в областта.
„Втората национална конференция е поредна важна стъпка към осигуряване на устойчиво бъдеще за донорството в България.“
Модератор:
Доц. Милена Сандева, дм – Ръководител катедра „Акушерски грижи“, МУ-Пловдив
Събитието се провежда под патронажа на проф. Цекомир Воденичаров и Факултета по обществено здраве, Медицински университет – София.
Целта на конференцията е да привлече общественото внимание към темата за даряването на яйцеклетки и сперматозоиди – често единствена възможност двойката да се сдобие с желаното дете.
В Конференцията ще вземат участие както донори и реципиенти на яйцеклетки, така и медицински специалисти, които ще разкажат за надеждите и предизвикателствата, през които минават пациентите до желаното дете.
Ще бъде дадена актуална статистика за донорството на генетичен материал у нас, както и ще се обсъждат биоправните, биоетичните и психо-емоционалните аспекти на донорството на репродуктивен материал.
Както в Европа, така и у нас, все повече жени/двойки се нуждаят от донорски генетичен материал.
Причините за това са медицински, социални, психо-емоционални и др. Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, съвместно с фондация „Искам бебе“, лекари, психолози, юристи, учени, студенти, здравни мениджъри и др. стартира широка национална кампания с цел повишаване на информираността по темата за донорството, както и действие по оста – донори, реципиенти, медицински специалисти и държавата.
Лектори:
Проф. Цекомир Воденичаров, д.м.н. – Основател и първи декан на Факултета по обществено здраве на МУ–София.
Проф. д-р Мария Семерджиева, дм – Декан на ФОЗ, МУ-Пловдив
Иванка Динева – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
Д-р Даниел Ставрев, Д-р Добринка Петрова и Д-р Мариела Даскалова – специалисти по асистирана репродукция .
Доц. Милена Сандева, дм – Ръководител катедра „Акушерски грижи“, ФОЗ, МУ-Пловдив; Директор на Медицински симулационен тренировъчен център към МФ, МУ-Пловдив
Доц. Десислава Бакова, дм – Доцент към катедра „Управление на здравните грижи“, ФОЗ, МУ-Пловдив
Адв. Мария Янева – Председател на фондация “Искам бебе”, включва среща с Милена Златкова – радиоводещ и донор на яйцеклетки.
Мария Джонова – психолог в Националната програма за психо-емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми към Фондация “Искам бебе” – Пловдив
Радина Велчева – Основател на фондация “Искам бебе”, магистър по биоетика.
Ситуацията в цифри:
През 2023 г. донорите на яйцеклетки са 252 жени.
Броят на донорките от чуждестранни тъканни банки е нараснал повече от два пъти – от 193 през 2021 г. до 482 през 2023 г.
През 2023 г. едва 76 български мъже са дарили сперматозоиди, докато от чуждестранни тъканни банки са внесени 246 проби – повече от три пъти повече.
Основната цел на предстоящата национална кампания е да се насърчи обществен дебат за значението на донорството и неговата роля за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми, както и да се предложат конкретни стъпки и политики за подобряване на достъпа до донорски генетичен материал и повишаване на успеха на процедурите.