С епичната поредица „Общежитие за чудовища“ българският писател и автор на обичаната фентъзи трилогия „Кало Змея“ – Милен Хальов, поведе читателите на по-зряло и напрегнато приключение, започнало в омагьосан блок в шеметния Студентски град.
След като ни загърна с „Мракът на вампира“ и завърши втората книга от поредицата с дяволски неочакван обрат, Хальов се завръща за трети и последен път в свят на вампири, върколаци и други опасни същества с последната книга от поредицата – „Общежитие за чудовища 3: Детето от пророчеството“.
А залозите никога не са били по-високи!
Древният вампир Вискера може и да е победен, но по-висше Зло копнее завинаги да заличи светлината, чийто пазител е Каменната ложа.
Теа сякаш се е отдалечила с векове от онова 19-годишно момиче, което за пръв път подслони Див в омагьосания блок. Сега двамата ще се изправят пред поредица от невъзможни решения, не едно от които граничат с лудостта. Обитателите на блока без номер ще трябва да сключат неочакван съюз със своя противник, защото само тъмнината ще може да ги предпази от ада, който приближава дома им.
Кървава битка на живот и смърт ще разтърси недрата на света – от екзалтираната глъчка на Студентски град до изплетените от магия дълбини на тайнствените Родопи. Стари и нови врагове протягат жадните си за кръв ръце, а таядите – ловците на чудовища, трябва окончателно да изберат страна в неизбежния сблъсък.
Във времена, в които не доверието, а нуждата скрепяват съюзи, дори любовта е безсилна пред злото. Началото на края започва, ала кой ли ще постави финалните акорди в баладата на мрака и светлината?
Прям и трогателен в стила си, Милен Хальов предоставя на читателите най-плътната си и богата книга до момента. В „Общежитие за чудовища 3: Детето от пророчеството“ ставаме свидетели на израстването на персонажите, които заменят безгрижните тийнейджърски години с трудните избори от света на възрастните.
Пропита с приключения и драми, третата книга от експлозивната поредица няма да ви даде и секунда почивка от първата до последната страница.
Из „Общежитие за чудовища 3: Детето от пророчеството“ от Милен Хальов
ОТКЪСНАТАТА ГЛАВА
– А ти… как мислиш… че Ламар… успя да извади… зъбите ми? – противно и насечено, през кървави хрипове каза откъснатата глава на Вискера.
Заслепен от гняв, Див понечи да заговори, но аз се втурнах към него и запуших устата му с длан. Притиснах го към синята кварцова стена и изкрещях в лицето му:
– СПРИ!
Изпълнен със злоба и чудовищна решителност, погледът му ме смрази.
– Спри, моля те! – Приближих лицето му и прошепнах със свито гърло: – Моля ти се! Заради блока. Заради живота на всички ни!
Усетих челюстите му да се стягат под шепата ми. Настръхнала, с нерви, опънати до краен предел, долових здравото крило на Сларай да се надига – вземаше на прицел главата на Вискера, затова рязко се извърнах към сокола:
– Ти също! Не стреляй. Поспрете само за малко!
Приковал поглед в откъснатата глава, Сларай не сгъна крилото си, но и не я изпепели със слънчева светлина. Стоеше в готовност, а до него нощният дух Биаза се отдръпна леко, за да не пострада от евентуалния изстрел.
Очите на Батия плъзнаха към кървавото, потрошено тяло на Вискера. А щом видя откъснатата гла ва, дръзна да задържи поглед. Сякаш имаше нужда да види вампира наказан за всичко, което ѝ бе причинил.
– Див, може да се окаже, че имаме нужда от Вискера, за да спрем мрака, който се надига от недрата на Каменна ложа. Двамата със Сларай трябва да го изслушате! – настоях аз.
Не получих отговор. Див завъртя сивите си очи към Батия и тя моментално улови погледа му. Каквато и тревога да изпитваше, каквито и угризения да я разяждаха, в този момент тя ги надмогна. Приближи се към нас и процеди:
– Да го изслушаме, да решим как ще действаме, а после ще намерим начин да го убием! Не успях да преценя дали Батия каза каквото мислеше, или каквото смяташе, че Див иска да чуе, но думите ѝ го накараха да склони. Въздишката му сгорещи дланта ми и аз внимателно отдръпнах ръка. Той заби поглед в откъснатата глава, а аз побързах, преди да си е променил решението – изтичах до нея, сграбчих я за омазаната в кръв коса и я вдигнах пред лицето си. Насред обезобразената плът едвам открих сребърните очи на вампира. Побоях се, че е мъртъв, че думите му преди малко са били опит да внесе прощален смут, преди да издъхне, ала забелязах между издутите му клепачи да проблясват искри – сухи и безжизнени, но все пак не си бе отишъл.
– Ще трябва да разкажеш за Черабба и за армията на Каменна ложа, която ще се изправи срещу мрака.
Провесена на дългите коси, главата се завъртя леко; не защото се опитваше да се насочи в определена посока, просто се полюшваше от течението.
– Така… не съм… в състояние… – провлачено отвърна вампирът.
Озърнах се тревожно. Крилото на Сларай още стоеше разтворено, Див наблюдаваше стръвнишки провесената глава, а Батия бе нахлузила безизразната маска, характерна повече за нейния създател.
В края на разкривения коридор Вотраг душеше кървавата следа по пода, водеща до потрошеното тяло на Вискера. То трепереше конвулсивно, а счупените кости започнаха да се наместват с противно пращене. Усуканите ръце и крака се изправиха, сгърчените островърхи пръсти се изпънаха, а ребрата, стърчащи от гърдите му, се прибраха.
С втренчен поглед Див следеше как тялото на вампира се възстановява, и можех да се обзаложа, че жадува да го потроши наново.
Подобно на марионетка, управлявана от неопитен кукловод, тялото се надигна, седна на пода и опря гръб о стената. Пристъпих към него и поднесох главата към кървавия врат. Преди да я поставя на мястото ѝ, отново се огледах. Всички бяха на нокти. На стената до стълбите забелязах Джерард. Мишокът кимна два пъти в различни посоки – един път към Вискера, за да му дам главата, и втори път да ми покаже, че трябва да се отдръпна веднага след като му я върна.
Така и направих: поставих я върху шията му и отскочих рязко. Сларай инстинктивно разпери и другото крило. Биаза леко приклекна и цялата потъмня като плътна сянка. Батия отстъпи с крачка; наблюдаваше мнително как плътта на вампирската глава се захваща за тази на шията му. След като двете се свързаха, отоците върху лицето на Вискера започнаха да спадат. Златните белези отново се показаха измежду кървавите бразди. Вискера надзърна към Батия. Все още я гледаше с недоумение, същото като онова долу пред кладенеца, когато случайно се докоснаха и над главата им изскочи видението на новия живот.
Двамата се наблюдаваха, докато – учудващо – кръвопиецът пръв не сведе поглед.
– Черабба… е брат на Градителя… – заговори той. Ръката му се отпусна върху корема, където го бях наръгала с острието от муфкуст. – Иска да потопи света в мрак… и е отворил портал – вампирът почука с върха на показалеца си върху кварцовия под – точно тук. Затова Градителят е създал Каменна ложа, за да попречи на тъмнината да проникне.
Затаил дъх, Сларай пристъпи към кръвопиеца. Вотраг също приближи много тихо, за да не смущава разказа му.
Вискера опита да се изправи, но бързо се свлече обратно на пода. Този неуспех го накара да заговори с дебелашко безсрамие:
– Дойдох тук принуден да отприщя мрака. Само отрочето на Черабба може да го направи.
Макар лицето на Див да се промени едва доловимо, виждах, че идеята с Вискера да ги свързва един род, му е противна, а що се отнася до Батия – предвид изражението ѝ, явно смяташе, че тази новина утежнява положението още повече.
– Но не искам баща ми да успее – изръмжа вампирът. С треперещи пръсти той докосна златните белези на лицето си. – Сключих сделка със светлината. Аз ще поведа армията на Каменна ложа срещу мрака! Ще сложа край на техните игрички… – закани се Вискера и погледна Див. Синът на Градителя не отвърна с презрение, както очаквах. Яростта му към вампира не си бе отишла ни най-малко, но омразата им към техните жестоки богоподобни родители успя поне за миг да ги обедини.
– Тази сделка, за която говори – обърнах се към Сларай, – я е сключил, след като ти си направил светлинен мост между слънцето и Каменна ложа, когато преди хиляди години Вискера ви е нападнал. Разбираш ли?
В моите представи отчупеното парче от кварца в покоите на Сларай, паднало точно по време на нападението, бе доказателство, че Вискера казва истината. Затова пророчеството за Див, който ще поведе армията на Каменна ложа, се бе откъснало – вече не беше вярно. Но не исках да говоря за счупеното парче в присъствието на Вотраг. Той знаеше за пророчеството, но не и че Сларай се е отървал от него. Биаза и Джерард също нямаха представа за постъпката му, обаче тяхната реакция ме притесняваше далеч по-малко.
Струва ми се, че слънчевият дух ме разбра, ала това не го накара изведнъж да погледне на Вискера като на съюзник.
– Вярвате ли му? – учуди се жената котка. – Звучи ми като трик, с който се опитва да си върне властта върху гробарите. Защо му е да сключва сделка със светлината, след като е син на мрака?
Публикувай коментар
