Започвайки офанзива в Харковска област, руските сили бързо напреднаха с няколко километра, като успяха да окупират отново села, освободени по време на успешната контраофанзива на Украйна през септември 2022 г. Те все още не са достигнали основната отбранителна линия източно от града, която се държи от бригади, по-добре оборудвани и по-опитни от тези, които са по-близо до границата. Но ситуацията е сериозна. Това пишат в анализ за The New York Times Майкъл Кофман и Робърт Лий.
Заплашвайки втория по население град в Украйна, Русия се надява да приклещи украинските ресурси в региона, излагайки фронта на опасност на други места. Непосредственият приоритет на Украйна е да стабилизира фронтовата линия и да предотврати голям руски пробив, което може би ще успее да направи. Но тя се сблъсква с редица предизвикателства, натрупани от миналата година насам, които няма да бъдат решени бързо. Въпреки неотдавнашното приемане на законопроекта за помощ в Конгреса, който освободи милиарди помощи за Киев, нещата вероятно ще се влошат, преди да се подобрят.
Каква е целта на Русия?
Целта на Русия не е да превземе Харков, а да го заплашва, като напредва към града и го обстрелва с артилерия. Макар че Русия не разполага със сили за нападение на самия град, операцията е замислена така, че да изправи Киев пред избор. Украинските сили вече са сравнително разтегнати; като привлича резервите и по-добрите военни части на Украйна за защитата на Харков, руската атака отслабва други части на фронтовата линия. Русия продължава да се фокусира върху окупирането на останалата част от Донецка област на изток, като се стреми да завземе ключови транзитни възли и населени места.
През последните дни някои украински части вече бяха прехвърлени от Донецк към Харков и изглежда, че Украйна разполага отделни батальони за подсилване на други части на фронта. Това рискува да остави украинските сили в Донецк още по-уязвими, ако Русия ангажира резервите си в тази посока. Руските сили оказват натиск и край Купянск, на изток от Харков, и в южната област Запорожие. Възможно е да последват нахлувания по границата в Сумска и Черниговска област.
Големият проблем за Украйна
Руската офанзива идва в момент на уязвимост за Украйна. От есента на миналата година страната се сблъсква с три взаимосвързани проблема: липса на боеприпаси, жива сила и укрепления. През пролетта Украйна постигна напредък в подобряването на укрепленията си, а пакетът от помощи от Съединените щати би трябвало да облекчи недостига на боеприпаси. Но човешките ресурси на Украйна продължават да се влошават, особено там, където това е важно: при пехотата.
Контраофанзивата на Украйна през миналото лято завърши главно заради изтощаването на пехотата ѝ и оттогава тя се бори да компенсира тези загуби. На практика това означава, че в окопите често има твърде малко войници и недостатъчно пехота, за да се развие устойчива ротация, което крие риск от изтощаване с течение на времето. Това също така води до вреден ефект, тъй като обезкуражава други доброволци. Много украински бригади са с недостатъчен състав, а много войници са на възраст над 40 години.
За да бъдем ясни, Украйна не е лишена от мъже. Ситуацията е следствие от политически избор, нестабилна мобилизационна система и много месеци на политическа неотстъпчивост преди неотдавнашното приемане на редица мобилизационни закони. Тези закони имат за цел да разширят кръга от войници чрез намаляване на възрастта за участие в наборната служба, наказване на онези, които се опитват да избегнат служба, разрешаване на някои осъдени да служат и осигуряване на стимули за доброволците. Те трябва да решат проблема с човешките ресурси в Украйна, но всичко много ще зависи от начина, по който ще бъдат приложени. Във всеки случай подобряването на ситуацията ще отнеме месеци.
Киев прибягва до краткосрочни и неефективни решения
Без достатъчно сили и с недостиг на боеприпаси, украинската армия реагира на руските пробиви, като премества най-добрите си бригади и елитни части по фронта. Този подход за водене на бойни действия, който се случи по време на сраженията при Бахмут и Авдеевка, означава, че най-добрите части нямат достатъчно време за почивка и възстановяване. Украйна също така прибягва до разгръщане на отделни батальони на парче, за да подсили части от фронта без останалата част от своята армия. Това са краткосрочни решения, които водят до по-дългосрочни последици, тъй като тези части се влошават с течение на времето.
За разлика от тях Русия успя да се справи с проблемите си с личния състав през миналата година и сега набира около 30 000 военнослужещи на договор месечно. Много от тези новобранци едва ли са идеални войници, а освен това са над 40 години. Но това физическо предимство – в съчетание с артилерията, безпилотните самолети и въздушните удари, дава на Москва количествено предимство.
Въпреки това предимствата на Русия не са непременно решаващи. Качеството на силите ѝ, заедно със загубите на лидери, ограничават способността на страната да провежда по-мащабни операции – това е причината, поради която руските сили се борят да превърнат напредъка в пробив и не са в състояние да постигнат по-значителни успехи. Русия също така изгаря оборудването, по-голямата част от което идва от складовете, и през 2025 г. ще се сблъска с недостиг на техника.
Публикувай коментар
