Можем да постигнем повече, без да страдат сънят или психичното ни здраве, твърди експертът по продуктивността д-р Али Абдаал с над 6 милиона абоната в YouTube и милиони последователи в социалните мрежи.
В своето революционното издание „Приятната продуктивност“ едно от най-разпознаваемите имена в областта на личностното развитие комбинира научнообосновани методи с практически съвети, за да преосмисли традиционните възгледи за успеха. И показва как да водим по-спокоен и устойчив начин на живот, без да изпитваме постоянен стрес и преумора.
На достъпен език бившият лекар по професия представя над 50 лесноприложими идеи, използвани ежедневно от най-успешните лидери в света, и очертава основните стъпки към „Приятната продуктивност“.
От страниците на това полезно издание ще научим:
- как да се енергизираме чрез три ценни „енергизатора“ – играта, властта, хората;
- как да избегнем протакането, като разблокираме трите основни „спирачки“ – несигурността, страха и инерцията;
- как да поддържаме продуктивността дългосрочно и да не стигаме до някой от трите типа бърнаут, описани в книгата;
- как да постигаме мечтите си и да живеем по-щастливо и осъзнато, като реализираме пълния си потенциал.
С лек и шеговит стил д-р Абдаал подчертава значението на позитивните емоции и как методът му може да се приложи не само в работата, но и в личния живот и взаимоотношенията. Подходяща както за експерти, така и за хора, които търсят бърз и лесен начин да променят своето всекидневие, „Приятната продуктивност“ чертае здравословния път към постигането на целите и сбъдването на мечтите ни.
Защото „успехът не води до приятно усещане. Приятното усещане води до успех“.
Из „Приятната продуктивност“ от д-р Али Абдаал
ЗАЩО ПРИЯТНАТА ПРОДУКТИВНОСТ ИМА ЕФЕКТ
Когато започнах за пръв път да разучавам разширяването и надграждането, пред мен се мярна един по-различен начин на мислене за живота ми. Години наред си бях мислил, че ако само се напъна малко повече, ще постигна нещата, които искам. Ако искам да бъда добър лекар, животът пред мен щеше да се определя от изнурителна, безпощадна работа.
Сега виждах друг път. Според теорията на Фредриксън положителните емоции променят начина, по който действа мозъкът ни. Първата стъпка е да се почувстваме по-добре. Втората стъпка е да правим повече от нещата, които са от значение за нас.
Но защо? – питах се аз. Колкото повече четях, толкова повече осъзнавах, че обясненията са разнообразни – и в някои случаи си остават неясни. Но учените са започнали да се доближават до някои отговори.
Първо, когато се чувстваме добре, това засилва енергията ни. Повечето от нас усещат една енергия, която не е строго физическа или биологична и не произхожда само от захарта или въглехидратите, а от една смесица от мотивация, фокус и вдъхновение. Това е енергията, която усещате, когато работите по особено увлекателна задача или когато сте заобиколени от вдъхновяващи хора. Тази енергия има много различни имена. Тя е била наричана от психолозите „емоционална“, „духовна“, „умствена“ или „мотивационна“ енергия, а от невроучените – „ентусиазъм“, „жизненост“ или „енергична възбуда“. Но макар учените да не могат да се разберат как да я наричат, те са единодушни, че тя ни прави фокусирани, вдъхновени и мотивирани да преследваме целите си.
Какъв е тогава източникът на тази загадъчна енергия? Краткият отговор: усещането, че се чувстваш добре. Положителните емоции са свързани с една група от четири хормона – ендорфини, серотонин, допамин и окситоцин, – които често са наричани „хормоните на приятните усещания“[1]. Всички те ни дават възможност да постигнем повече. Ендорфините често се отделят по време на физическа активност, стрес или болка и носят усещане на щастие и намалено неудобство, а повишените нива обикновено са в корелация със засилената енергия и мотивираност. Серотонинът е свързан с регулацията на настроението, съня, апетита и цялостните усещания за благополучие; той е в основата на чувството ни за доволство и ни дава енергията да се заловим ефективно със задачите. Допаминът, или хормонът на „възнаграждението“, е свързан с мотивацията и удоволствието и неговото отделяне носи едно удовлетворение, което ни позволява да се фокусираме за по-дълго. А окситоцинът, известен като „любовния“ хормон, се свързва със социалната привързаност, доверието и изграждането на отношения, което засилва способността ни да осъществяваме връзка с другите, повишава настроението ни и на свой ред влияе на продуктивността ни.
Всичко това означава, че тези хормони на приятните усещания са изходната точка на един добродетелен цикъл. Когато се чувстваме добре, ние произвеждаме енергия, която засилва продуктивността ни. А тази продуктивност води до усещане за успех, което ни кара да се почувстваме отново добре.
Второ, когато се чувстваме добре, това намалява стреса ни. В допълнение към теорията за разширяването и надграждането, Барбара Фредриксън е развила и така наречената от психолозите „хипотеза за отмяната“. Фредриксън и колегите ѝ се заинтересували от десетилетията изследвания, които показвали, че отрицателните емоции предизвикват отделянето на такива стресови хормони като адреналин и кортизол[2]. Това не е проблем в краткосрочен план – това е механизмът, който ни мотивира да бягаме от опасност. Но ако изпитваме тези отрицателни усещания твърде често, тревожността ни съсипва и физическото ни здраве започва да страда. Непрекъснатото активиране на тези хормони дори може да увеличи риска от развиване на сърдечно заболяване и високо кръвно налягане. Неприятна история.
Фредриксън се запитала какво ли става с обратната страна: ако отрицателните емоции имат такива вредни физиологични ефекти, то може би тогава положителните емоции биха могли да ги неутрализират. Дали ако се почувстваме добре, това няма да „рестартира“ нервната система и да приведе тялото в по-спокойно състояние?
За да провери това, Фредриксън измислила едно донякъде подло проучване. Изследователите казали на група хора, че имат само една минута, за да подготвят реч, която ще бъде заснета и оценена от техни колеги. Знаейки, че страхът от говорене пред публика е практически всеобщ, Фредриксън предположила, че това ще повиши нивата на тревожност и стрес на участниците в теста. Така и станало – хората съобщавали, че се чувстват по-тревожни, и усещали повишения в сърдечния ритъм и кръвното налягане. След това изследователите разпределили участниците на случаен принцип да гледат един от четири филма: два от тях предизвиквали леки положителни емоции, третият – неутрални, а четвъртият – тъжни. А после измерили колко време било необходимо на участниците, за да се „възстановят“ от стреса.
Резултатите им били интригуващи. Участниците, които гледали положителноемоционалните филми, имали нужда от значително по-малко време, за да възстановят базовото си състояние по отношение на сърдечния ритъм и кръвното. А онези, които гледали натъжаващия филм, имали нужда от най-много време, за да възстановят базовото си ниво.
Това е „хипотезата за отмяната“ – положителните емоции могат да „отменят“ ефектите на стреса и другите отрицателни емоции. Ако стресът е проблемът, то решението може да е просто да се почувстваш добре.
Но последното и може би най-въздействащото следствие на приятната продуктивност стига далеч отвъд всякаква отделна задача или проект. Защото, трето, когато се чувствате добре, това обогатява живота ви. През 2005 г. екип психолози прочели всички изследвания, които успели да намерят, за сложните отношения между щастието и успеха[3]. Те се заровили в 225 публикувани статии, представящи данни за над 275 000 души. Въпросът им: дали успехът, както често се твърди, ни прави по-щастливи – или може би е обратното?
Изследването предложило сериозни доказателства, че ние сме склонни да възприемаме щастието погрешно. Хората, които често изпитват положителни емоции, са не само по-общителни, оптимистични и творчески. Те и постигат повече. Тези хора внасят заразителна енергия в своята среда, по-често се радват на удовлетворяващи връзки, получават по-високи заплати и наистина блестят в професионалния си живот. Онези, които култивират положителни емоции на работното си място, стават по-добри в решаването на проблеми, превръщат се в по-добри плановици, творчески мислители и гъвкави хора на действието. Те са по-малко стресирани, привличат по-високи оценки от висшестоящите и проявяват по-високо ниво на лоялност към организацията си.
Казано просто: успехът не води до приятно усещане. Приятното усещане води до успех.
[1] Вж. този блог пост за обща представа за четирите хормона на приятността: Sethi, C. and Anchal, S. (2021). Happy chemicals and how to hack them. https://classicfitness-group.com/blog/happy-chemicals-and-how-to-hack-them.
[2] Това изследване на Шели Тейлър било едно от първите, показващи биологичните ефекти на отрицателните емоции. Taylor, S. E. (1991). Asymmetrical effects of positive and negative events: the mobilization-minimization hypothesis. Psychological Bulletin, 110(1), 67–85.
[3] Lyubomirsky, S., King, L. and Diener, E. (2005). The benefits of frequent positive affect: does happiness lead to success? Psychological Bulletin, 131(6), 803–855.
Публикувай коментар
