След като посвети книги на добродетелите „храброст“ („Зовът на смелостта“) и „дисциплина“ („Силата на самоконтрола“) популярният мотивационен лектор и съвременен философ Райън Холидей се завръща с книга трета от поредицата си за четирите най-големи ценности на древното учение стоицизъм и въобще – на античната гръцка философия.
В книжарниците читателите вече могат да открият мотивиращото издание „Прави каквото трябва“ – книга, посветена на справедливостта и изкуството да вземаме правилните решения, независимо от ситуацията, в която сме поставени.
В нея авторът на бестселъри като „Твоето его е врагът“ разглежда справедливостта не в качеството ѝ на абстрактно философско понятие или система от закони и съдилища, а като действие и отговорност, която човек носи към себе си и към околните.
Следвайки познатия модел от предходните издания в поредицата, Холидей се опира на примерите на известни личности, пренебрегнали собствения си комфорт в името на справедливостта. Техните прояви на лоялност, себеотрицание, доброта, честност и почтеност могат да бъдат силен антидот на съвременния начин на мислене, който често ни подтиква към лесни и егоистични решения на проблемите ни.
Посочвайки „Прави каквото трябва“ като книгата, която би искал да завещае на своите деца, Райън Холидей разказва историите на президенти, императори, спортисти, борци за граждански права, сред които Марк Аврелий, Флорънс Найтингейл, Хари Труман, Джими Картър и Ганди.
С книгата си Холидей доказва, че именно справедливостта е онази добродетел, който осмисля съществуването ни, тя стои в основата на начина, по който се държим към непознати, начина, по който ръководим бизнеса си, сериозността, с която поемаме задълженията си, начина, по който вършим работата си, влиянието, което оказваме върху заобикалящия ни свят. Защото „нищо не е правилно, ако не постъпваме правилно“.
Написана по достъпен и увлекателен начин, с много разбиране и внимание към читателя, „Прави каквото трябва“ е книга, която ни припомня, че в свят, в който толкова неща са извън нашия контрол, силата да постъпваме правилно – без да търсим одобрение или награда – е най-висшата мисия и ценност. И именно към нея трябва да се стреми всеки човек, целящ да постигне самопознание и да бъде в полза на обществото.
„Прави каквото трябва“ е послание, което всички ние трябва да чуем“
Арнолд Шварцегенер
Из „Прави каквото трябва“ от Райън Холидей
УВОД
СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО НАЧИН НА ЖИВОТ
В началото на поредицата за стоическите добродетели определихме смелостта като това да рискуваш себе си, а самоконтрола – като това да се стегнеш. Справедливостта можем да определим като способността да държиш на своите принципи – да си наложиш строги правила и да ги следваш. Тук е границата между доброто и злото, между правилното и грешното, между етичното и неетичното, между честното и нечестното.
Какво ще направите.
Какво няма да направите.
Какво трябва да направите.
Как ще го направите.
За кого ще го направите.
Какво сте готови да дадете за него.
Има ли някаква доза относителност във всичко това? Понякога включва ли компромиси? Разбира се, разбира се, но някак си все още на практика, през различните епохи и в различните култури откриваме окуражително количество неотменност и универсалност – забележително количество съгласие за това кое е правилно. Ще забележите, че героите в тази книга, въпреки всички различия между тях – относно пол и произход, войнственост и миролюбивост, могъщи или безсилни, президенти или онеправдани, активисти или аболиционисти, дипломати или лекари – са забележително единодушни по въпросите за съвестта и честността. Пристрастията и вкусовете на хората действително са се променяли непрекъснато през вековете, но все пак остава следният консенсус:
Възхищаваме се на онези, които държат на думата си. Ненавиждаме лъжците и измамниците. Радваме се на хората, които се жертват в името на общото благо, и презираме трупащите богатство и слава на гърба на останалите.
Никой не се възхищава на егоизма. В крайна сметка осъждаме злото, алчността и безразличието.
Психолозите съвсем основателно смятат, че новородените могат да почувстват и разберат тези идеи, което е още едно доказателство, че „гладът и жаждата за правда“ живее вътре в нас от първите ни дни на този свят.
„Правилното нещо“ е сложно… но е и доста недвусмислено и просто. Всички философски и религиозни традиции – от Конфуций до християнството, от Платон до Хобс и Кант – се въртят около някаква версия на златното правило. През I в. пр. Хр. един скептик попитал еврейския мъдрец Хилел Стари дали може да обобщи Тората, докато стои на един крак. Всъщност той успял да го направи в рамките на десет думи. „Обичай ближния си както себе си“, казал му Хилел, „всичко останало е допълнително“.
Грижете се за другите.
Отнасяйте се с тях така, както бихте искали да се отнасят с вас.
Не само когато получавате признание за това или когато е удобно, а най-вече когато не е.
Дори когато не ви отвърнат на жеста. Дори когато трябва да платите висока цена.
„Истинните думи са прости, а справедливостта не се нуждае от сложни тълкувания, тъй като сама по себе си е правилна“, казва драматургът Еврипид, „но думите на несправедливостта, прогнили сами по себе си, изискват мъдро отношение“. Знаете какво е справедливостта, когато я видите или на едно по-дълбоко ниво я усетите, особено нейното отсъствие или противоположност.
Момче на име Хаймън Рикоувър пристига в Америка заедно със семейството си през 1906 г. заради погромите над евреи в Русия[1]. Той си проправя път във Военноморската академия на САЩ, където възприема класическите добродетели. По време на дългата си кариера, обхващаща управлението на тринадесет президенти – от Удроу Уилсън до Роналд Рейгън – Рикоувър без много шум се превръща в един от най-могъщите хора в света, като инициира идеята за ядрени кораби и подводници, и в крайна сметка ръководи програми, отговарящи за милиарди долари, десетки хиляди войници и работници, заедно с оръжия с огромни разрушителни способности. В рамките на шест десетилетия и конфликти, в които непрекъснато присъства заплахата от апокалиптична ядрена война, когато дори един обикновен инцидент в някое ядрено съоръжение или на борда на някой кораб би могъл да доведе до опустошителни последици, Рикоувър успява да упражни влияние върху цяло поколение от най-добрите и блестящи офицери в света.
Понякога Рикоувър казвал на тези бъдещи лидери, че човек трябва да действа така, сякаш на плещите му лежи съдбата на света – като всъщност перифразира Конфуций – а в кариерата му това понякога било самата истина. Но същевременно Рикоувър бил и едно съвсем обикновено човешко същество, мъж със собствен характер, с колеги и подчинени, със съпруга, син, родители, съседи, човек, който трябва да плаща сметки и да минава през задръстванията в града. Това, което го ръководи и той многократно споменава в своите речи и наставления, е значимостта на идеята за правилно и грешно, чувството за дълг и чест, което ще преведе човек през безкрайните дилеми и решения, сред които може да се озове. „Животът не е безсмислен за човека, който счита определени действия за погрешни само защото те са погрешни, независимо дали нарушават закона“, обяснява той веднъж. „Този вид етичен кодекс дава на човек фокус, основа, върху която да гради поведението си.“
Тази книга е посветена тъкмо на този етичен кодекс. Тук няма да срещнете оригинални остроумия или сложно и педантично придържане към правните норми. Няма да изследваме биологичните и метафизичните корени на правилното и грешното. Въпреки че ще разгледаме дълбоките морални дилеми на живота, целта ще бъде да минем през тях – без да затъваме в блатото на безнадеждните абстракции. Тук няма да бъде представена някаква грандиозна теория на правото, нито пък ще има обещания за рая или заплахи за ада. Целта на тази книга е много по-проста, много по-практична – следването на традицията на древните, които гледали на справедливостта като на навик или занаят, като на начин на живот.
Защото тъкмо това трябва да бъде справедливостта – не дума, а действие.
Нещо, което вършим, не нещо, което получаваме.
Вид човешка добродетел.
Мисия и ценност.
Поредица от действия.
В свят, изпълнен с толкова много несигурност, в който толкова много неща са извън нашия контрол, в който злото наистина съществува и често остава безнаказано, дългът да живеем справедливо е крепост по време на буря, светлина в мрака.
Ето към какво се стремим – да поставим справедливостта там, където компасът сочи север, да я направим полярната звезда на живота си, да я оставим да ни направлява и насочва и в хубавите, и в трудните моменти. По същия начин като Хари С. Труман и Ганди, като Марк Аврелий и Мартин Лутър Кинг-младши, като Емелин Панкхърст и Соуджърнър Трут, като Буда и Исус Христос.
Когато адмирал Рикоувър затръшвал слушалката след края на някой телефонен разговор или приключвал някоя среща, той не налагал взискателните си очаквания, нито давал конкретни инструкции как иска нещо да бъде направено. Вместо това казвал на подчинените си нещо много извисено и същевременно доста ясно и практично:
– Постъпете правилно!
Затова можем да завършим това въведение със същата повеля:
Постъпете правилно.
Направете го веднага.
За себе си.
За другите.
За света.
А в следващите страници ще обсъдим как.
[1] През 1905 г. в Русия е обнародван Манифестът от 17/30 октомври, първият конституционен акт, който гарантира някакви граждански свободи. Тогава в страната започват невиждани погроми срещу еврейското население. Още на 30 октомври 1905 г. царската власт, местните градоначалници, полицията и войската подпомагат черносотнически „патриотични“ организации да започнат откровена гражданска война срещу еврейското население. Избити са стотици мирни граждани само защото носят еврейски имена и се молят в синагоги. В Одеса избитите са повече от 400, в Ростов на Дон – над 150, в Екатеринослав – 67, в Минск – 54, в Симферопол – повече от 40, в Томск и Орша – повече от 100. Антиеврейските погроми продължават до 11 ноември и обхващат повече от 660 селища предимно в южните и в югозападните губернии. – Б. р.
Публикувай коментар
