След дълго отсъствие в книжарниците вече може да откриете допълненото и преработено шесто издание на „Конституционно право“ от бившия конституционен съдия и уважаван преподавател проф. Емилия Друмева.
То осмисля и проследява значимите събития, отразяващи динамиката и еволюцията в съвременното конституционно пространство, и има за цел да улесни изучаването и съхраняването на добрите национални традиции, да насърчава запознаването с работещи решения от други европейски страни.
В „Конституционно право. VI-о издание“ са разгледани детайли на VI-атa поправка на конституцията, която засегна в ширина и дълбочина парламентарната форма на държавно управление и бе обявена от Конституционния съд в голямата си част за противоконституционна. Обърнато е внимание и на направените значими за конституционния ред положителни стъпки: улесняване достъпа на всеки български съд до конституционното правосъдие в рамките на т.нар. конкретен контрол за конституционност, премахването на специализираното наказателно правосъдие като правна уредба и структура в правораздаването и др.
Изданието продължава представянето на българското конституционно право и практика, както и основни черти на конституционализма по света. Материята обаче е актуализирана и разширена (българската конституционна идентичност, конституционализмът на Австрия и др.), като изданието отразява най-актуалните промени в конституционното пространство.
Шестото издание на „Конституционно право“ продължава да бъде единственият труд, в който читателят може да намери детайлно описание/обяснение на често обсъждания „метод Хеър/Нимайер“, на методиката за изчисляване на резултата от парламентарни избори и графична схема на правосъдието в съвременна България, вкл. прокуратура и следствени органи, а конституционно прокламираните отделни основни права и задължения на гражданите са смислово групирани в блокове.
Книгата/учебник е адресирана към студенти по право, практикуващи юристи и към всички, интересуващи се как е устроена и как функционира съвременна България като конституционна държава.
Настоящето VІ-о издание на „Конституционно право“ приближава конституционното право до човека и гражданина, като държи будно съзнанието му и го прави съпричастен в решаването на проблемите на обществото.
Емилия Друмева е юрист с дългогодишна практика в законодателната дейност на парламента; университетски професор по конституционно право; съдия в Конституционния съд (2003–2012); секретар по правни въпроси при президента на републиката (2017–2023); български представител в Комитета за превенция на изтезанията и в Консултативния комитет по Рамковата конвенция за националните малцинства към Съвета на Европа (до 2024).
Из „Конституционно право“ от проф. Емилия Друмева
ПРЕДГОВОР
КЪМ ШЕСТОТО ИЗДАНИЕ
„Закон – слънце!“ казват правниците.
Прочитът и вникването в Основния закон – Конституцията, правят от неориентирания човек гражданин, който е наясно със своите права и задължения в обществото, „качват“ го на покрива на държавата, откъдето може да обхване с поглед и разбиране как тя функционира и съответно да намери своето място.
„За Конституцията – in laudationem, с похвала!“. Конституцията, респ. конституционното право способства и насърчава полезното функциониране на държавата. Така започва и това VІ-о поред издание на книгата/учебник „Конституционно право“. От предишното изминаха 6 години, изпълнени със събития и закони, създавани в нестабилна публична среда – от 2021 г. насам бяха проведени 6 предсрочни избори за парламент, работиха 3 редовни и 6 служебни правителства; нито едно Народно събрание не изкара пълната си по Конституция 4-годишна легислатура. И като върхова проява на турбулентност в конституционното пространство бе извършена VІ-та поправка на Конституцията – анонсирана в полза на съдебна реформа, по същество поправката засегна в ширина и дълбочина парламентарната форма на държавно управление и бе обявена от Конституционния съд в голямата си част за противоконституционна! Без съмнение, Конституцията е жив инструмент, еволюира чрез неотклонно прилагане, но не в конюнктурни изменения.
Направиха се значими за конституционния ред стъпки: постигна се улесняване достъпа на всеки български съд до конституционното правосъдие в рамките на т.нар. конкретен контрол за конституционност, но лелеяното и обещавано въвеждане на индивидуалната конституционна жалба остана без реализация. Премахнато бе специализираното наказателно правосъдие като правна уредба и структура в правораздаването. Забележителни за българския конституционализъм годишнини бяха подобаващо отбелязвани с насърчение към човешкото можене и към справедливото решаване на политически спорове с правни средства.
Всички тези и още значими за конституционното право събития насърчиха настоящото VІ-о издание, създадено със стремежа да отрази и осмисли динамиката и еволюцията в съвременното конституционно пространство, да улеснява изучаването и съхраняването на добрите национални традиции, да насърчава запознаването с работещи решения от други европейски страни. Изданието продължава представянето на българското конституционно право, както и основни черти на конституционализма по света. Първоначалната концепция остава непроменена; структурата също – 17 раздела, обособени като самостоятелни академични студии. Материята обаче е актуализирана и разширена (конституционната идентичност, конституционализмът на Австрия и др.).
Уважаеми читатели,
Обръщам се към вас с думи на благодарност за интереса към досегашните пет издания на „Конституционно право“. Книгата въплъщава моята вяра в правото като велико човешко творение, с особена привързаност към конституционното право. Вложила съм знания и опит, събирани и прилагани повече от 30 години. От 1990 г. насам имах професионалния шанс да претворявам в практика вложените в тази книга знания, работейки последователно за парламента, за правителството, за президента, както и 9 години пълен мандат като конституционен съдия. Паралелно повече от 30 години бях щастлив(!) университетски преподавател на студенти по право. Понастоящем науката и работата ме срещат с мои възпитаници – удовлетворението ми е, че оставям добри следовници, предани на правото и конституционализма. Благодаря на всички тях!
А на тези, които правят първите стъпки в конституционното право, пожелавам внимателно да четат и осмислят правните норми и конструкции за държавната организация и правата на гражданите, за да знаят и могат повече, изграждайки просперитет в личен и обществен план.
Благодаря на колегите ми през всичките години за съвместната отговорна работа и разбирателство в името на парламентаризма и върховенството на правото.
Благодаря на семейството ми за обичта и подкрепата.
Надявам се, че и настоящото VІ-о издание ще приближи конституционното право до човека и гражданина, като държи будно съзнанието му и го направи съпричастен в решаването на проблемите на обществото, които са и негови.
София
Февруари 2025 г. Проф. Емилия Друмева
Конституционната идентичност
В горния контекст, през последните десетилетия в отношенията между конституционната теория и практика на държавите-членки, от една страна и органите на Европейския съюз, от друга, присъства и се обсъжда с нарастващ интензитет концепцията за конституционната идентичност – онова ненакърнимо ядро от ценности и устои като носещи греди на държавността, пречупени през правото, вградени в конституцията на национална държава, споделяни от гражданите на държавата като общочовешки, но и белязани от националната история, конституционна традиция и култура за продължителен исторически период, отличаващи ги от други държави и нации.
Относно такова ценностно съдържание се полага зачитане и уважение в интеграционните процеси, протичащи в Европа, имащо опора в учредителните договори на Европейския съюз. „Съюзът зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури.“ (чл. 4, ал. 2 ДЕС). Признаването и уважението към националната идентичност на държавите-членки е сред основните принципи на Европейския съюз според Договора за ЕС и практиката на Съда на ЕС. Въпреки плурализма в мненията, правната теория е единна, че Европейският съюз е създаден и се състои от суверенни държави – той е тяхна функция, поради което безусловно зачита тяхното суверенно равенство и националната конституционна идентичност. Правото на зачитане на националната идентичност е елемент от статуса на държавите-членки; на него съответства принципът на лоялното сътрудничество на държавите-членки при изпълнението на задълженията им, произтичащи от членството в ЕС и тяхно активно участие в развитието на ЕС чрез правото на ЕС (вж. чл. 4, ал. 3 КРБ: „Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.“).
Защо въпросите около конституционната идентичност в обединена Европа днес са така актуални? В опит да се даде отговор, внимание заслужава следното:
– държавите-членки вече са 27 – всяка със своя конституционен модел, съответно „европеизиран“, но запазил специфичните си черти;
– Европейският съюз се „конституционализира“ – създал е институции и правна система, без обаче да създаде (с някои изключения) своя терминология; използва тази на националните държави-членки. А те са конституционни държави и това е сложило отпечатък върху Съюза;
– правото на държавите-членки и правото на Европейският съюз са два правопорядъка. Безусловно се признава примат на правото на ЕС в сферите на предоставената компетентност и съвместното упражняване на суверенитет;
– спрямо националната конституция обаче, приматът преживява релативиране, придобива известна относителност и нейните граници опират до концепцията за конституционна идентичност.
Както бе отбелязано, основата е „националната идентичност“ на държавите-членки, произтичаща от техните политически и конституционни структури – посочения чл. 4, ал. 2 от ДЕС. Към тях българският Конституционен съд добавя: „националната идентичност е синтез на история, духовност и аспект на политическата култура на обществото; националната идентичност включва както политически, така и културни измерения“.
Част от националната идентичност е конституционната идентичност на държавите-членки, формирана като концепция с цел очертаването и обосноваването на легитимни предели, които не следва да бъдат прекрачвани при взаимодействието между правото на ЕС и националните конституции. Предназначението на КИд е да бъде гъвкава преграда пред накърняване и обезличаване спецификата на националния конституционализъм. Концепцията се възприема като защитен механизъм; определя границите на конституционния имунитет, с който да се ползват законите, транспониращи директиви (вж. Раздел І). Има действие в две посоки: КИд е инструмент на ЕС, но и на държавите-членки, развиван както в супранационална, така и в национална перспектива. Не се отрича супранационалността (вж. Раздел І), не се отрича ограничаването на суверенитета с цел мултинационална интеграция, не се отрича приматът на правото на ЕС над националното право, а целта е да се намери адекватно равновесие между супранационалност и националност; да се запази плурализмът и автономията на компонентите, представляващи конституционното ядро на идентичност във всяка държава-членка.
Приема се, че в доктрината и конституционната практика няма общоуниверсално типизирано съдържание на конституционна идентичност. В отношенията „Европейски съюз – държави-членки“ въвеждането му е активирано от измененията, обобщено наричани Лисабонски договор, и от конституционни съдилища на държави-членки. Посоченият по-горе текст на чл. 4, ал. 2 от ДЕС е бланкетен, както поначало е присъщо на фундаментен договор на супранационална общност. Това обяснява защо в отделните държави-членки има различен подход при определяне на конституционната идентичност. Но има ясни критерии/показатели за очертаването на съдържанието ѝ във всяка държава-членка, за което правната теория и юриспруденцията дават принос към „помиряването“ на двете нива – националното и супранационалното, като се изгражда концепцията, приложима към всички национални конституционни модели. Примерно, в едър план такива критерии са разпознаваемостта; преамбюлът към конституцията (защо и как е създадена) и неизменяемите или трудно изменяемите положения в нея.
В този контекст се поставя въпросът, какво принадлежи към конституционната идентичност на съвременна България? В търсене на отговор, внимание заслужава следното: България е държава с вековна история. Тя е в континентална Европа и носи в себе си европейското. Конституцията на Република България, създадена през 1991 г., е българска конституция, стъпила върху българската конституционна традиция; не е октроирана/дарена, а е „учредена“ – изработена от български експерти, дискутирана и приета от българските депутати от VІІ-то Велико народно събрание.
Следва опит за примерна селекция на компоненти, заслужаващи внимание при необходимост от очертаване контури и съдържание на българската конституционна идентичност:
– съдържа основните типизирани компоненти на конституционната държава;
– разпознаваемост: липса на цензове на избирателните права и благороднически титли, еднокамарен парламент, Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията, правилото на чл. 5, ал. 4, оригиналната конструкция по съставяне на правителство, пряко избиран президент в парламентарна република с правомощия към трите власти, до него вицепрезидент;
– Великото народно събрание, осъществяващо учредителна власт;
– чл. 158: изменяне на Конституцията по особено значими, изрично посочени предмети е резервирано само за Велико народно събрание, с употреба на рамкови понятия и категории (форма на държавно управление, форма на държавно устройство), позволяващи тълкуване и гъвкавост;
– баланси: либералната държава в равновесие със социалната държава;
– народният суверенитет и принципът за отворената държавност;
– raison d`ètat, т.е. смисълът на държавността е в спазването и защитата на основните права и свободи на гражданите с цел постигане на желаното „общо благо“.
През последните години в правната теория интензивно се обсъжда концепцията за конституционната идентичност, което допринася за повече плътност относно българската конституционна идентичност като понятие, нуждаещо се от изясняване, конкретизиране и юридизиране. В монографията си „Българската конституционна идентичност“ проф. Мартин Белов го изследва и разработва от различни аспекти със заключението, че при сдържаността на Конституционния съд понятието и съдържанието на българската конституционна идентичност все още не може да бъде дефинирано чрез метода на правния реализъм, но продължава да е задача на учени и практици. Изпълнявайки я, в правната теория биват идентифицирани отделни компоненти за включване в пределите на КИд: според доц. Борислав Цеков това е българският конституционен модел в отношенията „държава–религия“ – позитивно-секуларният модел (особен конституционен статус на мнозинственото вероизповедание); активното взаимодействие на държавата с вероизповеданията; традиционният характер на православното християнство, светското управление и свободата на религията.
Наистина КИд като понятие не е описана изрично в действащата българска Конституция, каквото отсъства и в други конституции. Но това положение не е „част от липсваща конституция“, а е част от динамиката на живия конституционализъм, свидетелстваща за неговото концептуално уплътняване и развитие, отразяващо и откликващо адекватно и креативно спрямо възникнали потребности в националното и в супранационалното пространство и съвместното им съществуване.
Концепцията за конституционната идентичност е принос към функционирането на Европейския съюз, където вече се полагат усилия за извеждане и очертаване на конституционна идентичност на Европейския съюз (!).
Публикувай коментар
