Отбелязваме Преображение Господне. Този празник започва в първите векове на християнството и е свързан с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките Му ученици. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания. Според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението Си.
За да укрепи вярата на учениците Си, Иисус решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Яков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен.
Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
При тези слова Свише, апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил до учениците Си и казал: “Станете, не бойте се!“ Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички християни Преображение носи божествена промяна, нова надежда, възраждане на духа. Ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей“, а в Българската православна църква – „Освещаване на гроздето“. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стока. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност, женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата. И в морето водата “се обръща” става по-студена и студените течения се засилват покрай брега. Малките лястовички на заник слънце летят заедно с големите лястовици и кръжат над града. Ако погледнете към щъркеловото гнездо, трудно ще различите кой е малкия и кой големият щъркел – еднакво големи са в гнездото. Да, малките птички вече са пораснали и скоро ще напуснат гнездото. Съвсем скоро лястовиците и щъркелите ще отлетят към топлите страни.
Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Преображение Господне е времето, когато дните видимо започват да намаляват, очаква се захлаждане. Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър. Въпреки че са Богородични пости, на този ден се разрешава ядене на риба.
Имен ден празнуват
Сотир, Спас, Христин(а), Християн(а), Христо, както и всички имена, отразяващи славата Господна, като Сияна (Божествено сияние), Светлин и Светла.
ОЩЕ: С литургия и курбан „Тракия” отбелязва Свето Преображение Господне
Публикувай коментар
