1 септември поставя началото на новата църковна година и е посветен на свети Симеон Стълпник. Сред българите денят е известен още като Симеоновден, Летни Симеоновден, „Летен полазник“ „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“.
Кой е Свети Симеон Стълпник
Свети Симеон се родил в 357 г. в област между Сирия и Киликия. Той прекарал на стълба няколко десетилетия. Блажено починал на 103-годишна възраст – в 460 г.
Неговият съвременник Теодорет Кирски разкрива повече за аскетичните усилия и благодатните дела към ближните, които сторил преподобният: „Съветвайки хората по два пъти дневно, той насищаше слуха им с думи за Божията благодат и ги просвещаваше за учението на Светия Дух. Окуражаваше ги да вдигнат глава и да обърнат поглед към небето, да полетят, да се отлепят от земята и да търсят Небесното Царство, да се боят от ада и да се отвърнат от земното, като очакват с нетърпение бъдещия живот. Надарен с харизма и разум, той взимаше мъдри решения…
Денем и нощем до деветия час се молеше. След деветия час проповядваше първо Божието учение на тези, които са дошли при него, и едва след това изслушваше проблемите им. Някои изцеляваше, на други разрешаваше споровете, когато се караха помежду си. С приближаването на залеза, той отново започваше да се моли.
Понякога се бореше с езичеството на елините, друг път пък спираше дързостта на юдеите или пък изобличаваше и разпръскваше лагерите на еретиците. И всичко това той вършеше или като изпращаше писма на императора, или като внушаваше на онези, които имаха власт, усърдие за божественото, или като даваше кураж на Божиите пастири да се грижат повече за паството си.“
Eто и две от многобройните чудеса на преподобния Симеон, с чиято помощ мнозина са открили истинската вяра…
В един град някъде в Палестина един езичник комендант бил толкова гърбав, че главата му се опирала в гърдите му и не можел да я върти настрани. След като негови приятели чули за чудесата на св. Симеон Стълпник, те отишли при него и го помолили да излекува приятеля им. Страдащият комедиант бил с тях и той започнал да го моли със сълзи на очи и да вика толкова силно, че преподобният не бил в състояние да се моли за него. Езичникът, мислейки, че монахът лекува със собствената си сила, го молел да положи ръка на главата му, защото бил убеден, че така незабавно ще бъде излекуван. Преподобният обаче му казал:
– Аз съм един обикновен и грешен човек. Ръката ми няма никаква особена сила. Твоето желание ще се изпълни само ако Господ благоволи, защото само Той има силата да изцелява. Никой не може да лекува без Божията воля. Вярвай във всесилието на истинния Господ, на Твореца и Вседържителя на света и ще получиш помощта Му.
Тогава прегърбеният човек престанал с виковете и оставил преподобния да се моли необезпокояван. И веднага след като свършили молитвите му, станало чудото. Човекът се изправил, застанал абсолютно прав и започнал като дете да подскача от радост. След това отворил торбите, които носел със себе си, и предложил на благодетеля си ценности от злато и сребро. Преподобният не обърнал внимание на даровете, а му казал:
– Ако искаш да ми благодариш, приеми истинската светлина! Кръсти се, за да получиш опрощение. И още – освободи слугите си, за да освободиш и собствената си душа от игото на сатаната.
Излекуваният човек с голямо желание направил всичко каквото му казал светията и радостен се върнал в крепостта си.
Народни вярвания и обичаи
Празникът се считал в миналото за начало на земеделската нова година, тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите. В навечерието му стопаните занасят в църквата семената, които ще засяват, за да бъдат осветени от свещеник. Изсипват ги в нови чували, като заедно с тях слагат босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Вярва се, че така ще се ускори буйният растеж на посевите и ще се опази реколтата от обиране.
В ранно утро домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки. С едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на животните. Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Жените обикалят три пъти колата с воловете като ръсят около тях пепел, „за да е спорна работата“.
В Северозападна България домакинята коли пред колата петел за „курбан на свети Симеон“. Обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. След което отваря широко портите и подава на мъжа си нова торба, в която има варена кокошка, прясна погача и баница. Щом пристигне на нивата, стопанинът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, орачът разчупва питата на четири части. Първото парче се хвърля в посока към изгрева на слънцето (на изток), второто се дава на воловете, третото заравят в земята за невидимия стопан-пазител на нивата – „смока-синурлия“. Последното парче орачът изяжда сам. По стар обичай в първата изорана бразда се заравят костите на варената кокошка. Храна обратно в къщата не се връща.
Според народната традиция на Летен Симеоновден не се дава назаем и не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“. Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от пожар нивите. На огнището не се окачва почерняло котле, „за да не хващат посевите главня“. Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат – ще има благополучие през годината. Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце“ – реколтата ще е плодовита. Ако времето на Симеоновден е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари идващата година. В Източна България бременните невести спазват редица забрани на този ден, за да не роди „симьосано“ дете – белязано с рани по тялото.
На Симеоновден празнуват всички, носещи имената Марта, Сима, Симеон, Симо, Симе, Симон, Симона, Мона, Моника, Моно, Мончо, Моньо.