Православната църква почита на 30 ноември паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христа.
Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.
Според разпределението на света, което апостолите правят помежду си, относно местата, на които ще проповядват, на Андрей се падат околностите на Черно море, включително – Мала Азия (силно елинизирана), Грузия (тогава населена с колхи и ибери) и Скития (по събирателното име на населението й – скити). Съответно той развива значима мисионерска дейност в земи, които впоследствие попадат в съвременните държави Украйна, Румъния и Русия (и поради това е представян като първи проповедник на християнството, посетил варягите и славяните), България (по земите, сега представляващи Българското Черноморие, и осеяни в Древността с гръцки колонии) и Турция (в онази й част, която преди основаването на Османската империя е представлявала малоазийските владения на Византия). Поради това е смятан за основател на на Руската православна църква и е представян, като първи константинополски патриарх (предполагаем основател на църквата във Византион и първи епископ на града). На основата на последното и на третирането на първозваността на Андрей и като негово първенство измежду апостолите се градят претенциите на Вселенската патриаршия за световно религиозно доминиране. Андрей Първозвани загива с мъченическа смърт (разпънат на кръст с особена форма) и е честван на празника Андреевден – 30 ноември.
Българският народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по малко денят се увеличава колкото с просено зърно. Макар и оскъдна, надеждата за светлина внася свежест и ведрина в душите на хората.
Според народното вярване Андреевден се нарича още и Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон“. Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците“. Традицията повелява сутринта рано да се взима от наедрялото зърно и да се хвърли в камината – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица.
На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андро. Тъй като на гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, на този ден празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина, Силен, Дешка, Първан и др.
Публикувай коментар
