Днес Православната църква почита Свети първомъченик и архидякон Стефан или както е известен денят Стефановден. Отбелязва се на третия ден след Рождество Христово.
Свети Стефан произхождал от евреите, живеещи зад граница. Такива евреи наричали елинисти, понеже у тях се усещало влиянието на гръцката култура, доминираща в Римската империя. След слизането на Светия Дух над апостолите, Църквата бързо се разраствала, и възникнала необходимост от закрила на сираци, вдовици и бедни, приели покръстването. Апостолите предложили на християните да излъчат 7 достойни мъже за опека на нуждаещите се. Тези хора били посветени в чин дякон (означава помощник, служител) и апостолите ги направили първи свои помощници. Сред дяконите се отличавал особено един, наречен архидякон със своята крепка вяра и дар слово. Скоро дяконите, освен грижата за бедните, започнали да приемат участие в молитвите и богослуженията.
Мъченическата смърт на Свети Стефан
Свети Стефан проповядвал словото Божие в Йерусалим, като подкрепял своите слова с чудеса и знамения. Той станал известен за много кратко време и това настроило фарисеите срещу него. Те го изправили пред техния съд, с обвинение че със своите проповеди той обижда Бог и пророка Моисей. В своя защита св. Стефан изложил пред съда историята на еврейския народ с ярки примери как евреите винаги убивали изпратените им пророци. Членовете на съда още повече се разгневили.
В същото време Стефан видял как над него се разтворило небето и той възкликнал: „Виждам небесата и Сина Човешки, Който стои отдясно на Бога“. Чувайки това, членовете на съда се разгневили още повече. Стефан бил убит с камъни и това събитие било описано от евангелист Лука в книгата Деяние на апостолите. На това събитие присъствал Савел – младеж, който одобрявал убийството.
На втория ден след мъченическата си смърт, светецът бил погребан от „благоговейни човеци“, които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2)- законоучителят Гамалиил и синът му Авив, които по-късно биват кръстени от светите апостоли Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на Свети Стефан в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на около 2-3 километра от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Така архидякон Стефан станал първи мъченик за Христа 34 години след Рождество Христово. След това започнало преследването на християните и те били принудени да бягат в различни части светите земи и в съседни страни. Така християнската вяра започнала да се разпространява в различни части на Римската империя. Кръвта на св.Стефан не била пролята напразно. Скоро след това Савел се покръстил и станал известния в историята апостол Павел – един от най-знаменитите проповедници на Евангелието.
Мощите на Свети Стефан
Мощите на св.Стефан били открити почти 400 години след неговата смърт, през 415 г. Историята на тяхното откриване била описана от палестинския свещенник Лукиян. Той сънувал Гамалиил, който погребал тялото на св. Стефан на негова земя, в близост до Йерусалим – в Кафар-Гамала. Според разказа на Лукиян при откриването на мощите въздуха се изпълнил с благоухание и 73 човека се изцелили от различни болести. Мощите били пренесени в Сионската Църква в Йерусалим, но част от праха и няколко кости Лукиян предал тогава на намиращия се в града испански свещеник. В Йерусалим, на предполагаемото място на мъченическата смърт на св.Стефан била построена базиликата св. Стефан.
Обичаи
Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората разказват, че „затваря кръга“ на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия. На трапезата се слага свинско с кисело зеле, баница с черва или месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за т. нар. „мръсни дни“ – жените не бива да метат, да мият косите си или да перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
Имени дни
Повод за почерпка имат всички с имената Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойка, Стойчо, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон и Шона.
