На 19 февруари 2025 г, сряда, в Пловдив ще бъде почетена 152-та годишнина от трагичната гибел на Апостола на Свободата Васил Левски. След неуспешния обир на турската хазна в Арабаконак (1872 г.), османските власти започват масови арести и разпити. На 27 декември 1872 г., след предателство, Левски е заловен в Къкринското ханче край Ловеч. Съден е в София и въпреки, че не издава никого от организацията, е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е подписана от султана и изпълнена на 18 февруари 1873 г. (6 февруари по стар стил) край София – на мястото, където днес се издига неговият паметник. Неговата гибел е тежък удар за българското освободително движение, но делото му продължава, вдъхновявайки борбата за свобода, довела до Освобождението през 1878 г.
Поклонението пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика започва в 11.00 часа с участието на представителни военни формирования – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет „Васил Левски”, Комитет „Родолюбие” и НД „Традиция“. Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Тодор Дърлянов. Слово пред паметника ще произнесе Вихра Григорова – художник, изкуствовед, общественик, член на Общински комитет „Васил Левски“ Пловдив. Церемонията завършва с полагане на венци и цветя на паметника на Апостола и едноминутно мълчание.
Час по-рано, в 10.00 часа, в храм „Св. Св. Петър и Павел“ ще бъде отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храм „Св. Св. Петър и Павел“. Организатори на панихидата са родственикът на Апостола –д-р Петко Георгиев и Общински комитет „Васил Левски“.
Защо отбелязваме обесването на 19 февруари?
При почитане на паметта Дякона има разминаване между датата на неговата гибел 6 февруари 1873 г. (по стар стил) – 18 февруари (нов стил). В редица градове, отдаването на почит е на 18 февруари, в голяма част от страната – 19 февруари (нов стил). Разминаването идва при въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. и допускане на чиновническа грешка, вероятно от недоглеждане. Основната разлика между григорианския календар и предшественика му – юлианския, се състои в разпределянето на високосните години. Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. България го приема през 1916 г., като календарната корекция възлизала на 13 дни, а за датите от XIX в. – календарната корекция е 12 дни.
Годината на гибелта на Васил Левски е в частта събития, случили се преди 1 март 1900 г. В този случай по новия григориански стил се прибавят 12 дни, следователно – датата е 18 февруари (нов стил) и 6 февруари (по стар стил).
От следващата година, Община Пловдив също ще промени датата за отбелязване на годишнината от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски и тя ще бъде на 18 февруари.
Корекция от догодина ще има и в датата на честването на рождението на Стефан Стамболов. През 2019-2020г. видният историк от БАН и изследовател на Стамболов доц. Милен Куманов е открил документ, удостоверяващ, че рождената дата на Стамболов е 30 януари 1854 г., а не 31-и, както се е смятало повече от столетие. През 2020г. е присъдена специална награда на изявения историк –доц. д-р Милен Куманов – за цялостната му изследователска дейност, свързана с живота и делото на Стефан Стамболов, и най-вече – за установяването на точната му рождена дата на 30 януари. За съжаление, доц. д-р Милен Куманов умира на 22.11.2021 г. на 79 годишна възраст.
