На 15 август православната църква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването ѝ пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.
Какви са обичаите за празника?
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.
На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.
На този ден в православните храмове се отслужват празнични литургии. Вярващите поднасят цветя на иконата с образа на Дева Мария и я целуват. Успение на Пресвета Богородица бележи края на лятната жътва. На този ден е обичайно да се ходи на църква и да се благославя хляб. В този случай в никакъв случай не бива да изпускате дори троха от осветен хляб на пода.
На празника се слага край на Успенския пост. На трапезата присъства риба, месо, царевица, диня, грозде. Разрешени са и празненствата, но не трябва да се прекалява с храната. На този ден се прави курбан за здраве. На Голяма Богородица всеки трябва да се помоли за здравето на близките си и да запали свещ. Четат се и молитви за здравето на децата, а бездетните жени отправят молитви към Богородица да ги дари с рожба. Забранено е да на този ден да се изричат клетви, обиди и лоши думи. Забранени са и кавгите.
У нас хиляди миряни се стичат вечерта преди празника да пренощуват в Арбанашкия манастир, където има чудотворна икона на Богородица. Счита се, че ако човек е болен и зърне тази икона сутринта на празника, той ще се излекува. Неомъжените момичета очакват празника с нетърпение, тъй като от този ден е обичайно да започват годежи и годениците да се оженят през есента. Според знамението какво е времето на Успение Богородично, такова време ни очаква и през есента. Освен това, ако времето е хубаво на този ден, значи зимата ще е топла, а следващата година ще е плодородна.
На този ден човек не трябва да носи стари и неудобни обувки, защото това вещае нещастие. Също така не трябва да се върви в сутрешната роса, защото се вярва, че тя символизира сълзите за смъртта на Богородица.
Кой има имен ден?
Имен ден празнуват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.