Днес отбелязваме 147 години от Освобождението на България от османско робство. С Трети март се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
През 1878 г. на тази дата (или на 19 февруари по стар стил) около 17,00 часа в Сан Стефано (10 километра западно от историческия център на Цариград) представителите на Русия и Османската империя подписват мирен договор, който слага край на Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.).
Според договора се създава автономно, трибутарно (плащащо данък) Българско княжество със свое народно правителство и войска. Това е и началото на възкръсването на България след близо 500-годишно робство.
Първо честване
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г.
Третата българска държава
Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третия етап на българската държавност. Формално започва на 3 март 1878 г., когато, се подписва предварителния Санстефански мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война. Според една от разпоредбите на мирния договор се създава българска държава, чиято територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Бяло море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава съответно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите и подозиращи подготовка на Руската империя чрез новата (васална) държава за бъдеща атака към Цариград и проливите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския мирен договор и сключват окончателен такъв под името Берлински договор.
Преди сключването на официалния договор обаче лично граф Игнатиев води руската дипломация в разговори зад кулисите и е постигната договорка с Великобритания за разделението на Княжество България и Източна Румелия. Австро-Унгария също предлага две български области, но много по-широки, дори с част от Македония и с излаз на Егейско море. Но придобивките на Русия в Кавказ и Азия зависят от Лондон, а Виена е против разширение на Сърбия и Черна гора. Русия не може да се откаже от влияние сред западните славяни и това съображение натежава в полза на английското предложение.
Териториални промени
Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.
През 1912 – 1913 България участва в Балканските войни, в резултат на което след първоначалния успех, претърпява военно поражение. В Първата световна война България е на страната на победените. През Втората световна война България е последователно на страната на Оста и на тази на Съюзниците, като съумява да запази довоенната си територия, но в края се оттегля от всички анексирани от нея в началото на войната територии в Гърция и Югославия.
