Британското издание The Daily Telegraph публикува откъс от книгата на журналиста от „Тайм“ Саймън Шустър „Шоумен: Поглед отвътре към инвазията, която шокира света и направи Володимир Зеленски лидер“, написана след като журналистът прекарва много време с украинския президент в първата година от войната на Русия срещу Украйна. Шустър разказва какъв е бил Зеленски, когато се е запознал с него няколко години по-рано и колко се е променил украинският лидер след избухването на войната.
Недоверие и ярост
В продължение на седмици преди руската инвазия Зеленски омаловажавал предупрежденията за възможно нахлуване на Русия и отказвал съвети от военните командири за укрепване на границата. Сутринта на 24 февруари, когато започна инвазията, някои служители вече били подготвили багажа си и избягали – и повечето от случаите на дезертьорство били именно сред сътрудниците на Службата за сигурност, пише журналистът.
Същата сутрин Зеленски започнал да получава съобщения за атаката на руските сили срещу летището в Гостомел, недалеч от Киев. Шустър отбелязва, че няколко седмици по-рано директорът на ЦРУ Уилям Бърнс предупредил, че точно това летище може да бъде мишена на руските войски, но това не убедило Зеленски. В крайна сметка реакцията на украинския президент на нападението „изненада някои от помощниците му“ – те никога не го бяха виждали „в такава ярост“, разказва журналистът.
„Може би за последен път ме виждате жив“
Същият ден се провежда извънредна среща на върха на европейските лидери, на която се обсъждат санкциите, които да бъдат наложени на Русия. Зеленски се включва на нея по видеовръзка „блед и уморен, с набола брада“ и казва „Това може би е последният път, в който ме виждате жив“. Вместо да поиска спасение, Зеленски обаче задава въпроса ще бъде ли позволено някога на Украйна да се присъедини към Европейския съюз? „Неговата реч, която продължи само около пет минути, имаше по-голям ефект от месеците преди това на разговори за руската заплаха. Това беше президентът на една европейска демокрация, скрит в бункер, готвейки се да посрещне смъртта и окупацията на страната си“, пише Шустър. Предложенията на няколко европейски лидери да му помогнат да избяга Зеленски намира за „обидни“ и ги отклонява.
Следващите седмици Зеленски и екипът му прекарват в бункер в правителствения квартал на ул. „Банкова“ в Киев. Животът в такива условия повлиял на състоянието на президента, той изглеждал прежълтял и се оплаквал от липсата на чист въздух и слънчева светлина. Видът му предизвиквал тревога сред сътрудниците му, юридическата му помощничка, например, казвала, че той прилича на ходещ труп. „На моменти изглеждаше почти нормално, въпреки сирените за въздушна атака. Шегувахме се и пиехме кафе, но беше и време на изтощение и страх“, описва тези седмици журналистът, цитиран от Actualno.com.
В бункера
„Нощите бяха най-тежки за Зеленски. Звъненето на телефона му рядко спираше“. Президентът не си позволявал да заспи преди да е научил къде са попаднали поредните руски удари, а в 4:50 сутринта отново бил на крак и отново питал за новини.
В началото е имало проблем и с доставките на храна, екипът на Зеленски е карал главно на консерви, но малко по малко се установила определена рутина, екипът му започнал да получава топла храна – варени кренвирши, кнедли с картофи, гулаш. Първата видеоконференция за деня се преместила в 7 часа сутринта, така че той да има време да закуси – „неизменно бъркани яйца“.
В бункера Зеленски имал и спортни уреди – например, лежанка, която често използвал през нощта. По-късно поставили и маса за тенис и малцина можели да го победят. Понякога канел служители да гледат филм, често холивудски заглавия, защото вече не можел както преди да гледа съветски комедии – „Карат ме да се бунтувам“, споделял той пред Шустър.
На 8 април 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига в Киев. В същия ден жп гарата в Краматорск е ударена от руски ракети и близо 60 души загиват. Тази новина стига до Зеленски в момента, когато той се подготвя за срещата си с фон дер Лайен – в резултат на самата среща му е трудно да се концентрира и „лицето му е позеленяло“.
Противно на риска
Журналистът също така си спомня, че е бил поканен да придружи Зеленски при посещението му в току-що освободения Херсон. Охраната на президента била против това пътуване, смятайки, че то е безразсъдно. На въпроса на журналиста защо тогава ще ходят дотам, президентът отговаря: „Това е народът ми. Те бяха под окупация девет месеца. Да, имаха два дни на еуфория. Скоро ще изпаднат в депресия.“ Пристигайки в града, Зеленски, без каска и бронежилетка, се отправя към тълпата на централния площад, усмихвайки се и махайки на хората, които го поздравяват.
Шокирани от новото му аз
Журналистът си припомня, че няколко години по-рано по време на предизборната кампания на Зеленски той му изглеждал „наивен, чаровен мъж, който се готви да влезе в света на циници, олигарси и бандити, които не без основание го смятат за лесна плячка“. До края на 2019 г. Зеленски бил загубил голяма част от политическата си „невинност“, но „властта все още не бе го ожесточила“, пише той. След началото на войната сътрудниците на Зеленски признават, че са „шокирани от новото му аз“, но че той винаги е имал качествата да ръководи страната при извънредни обстоятелства. Упорит, уверен в себе си, отмъстителен, неучтив, смел до степен на безразсъдство и безмилостен към онези, които се изпречват на пътя му – така вижда днес Шустър украинския президент Зеленски.
Публикувай коментар
