От Белия дом до Киев и Близкия изток — „Война“ на Боб Удуърд проследява битката за новия световен ред (ОТКЪС)

След журналистическия триумф „Страх“, разобличаващ хаоса в Белия дом по време на първия мандат на Доналд Тръмп, Боб Удуърд се завръща с нова разтърсваща книга.

Във „Война“ – вече на български език с логото на „Сиела“ – двукратният носител на „Пулицър“ и разследващ журналист, разкрил аферата „Уотъргейт“, предлага проникновен поглед към най-опасната геополитическа криза в Европа след Втората световна война.

Изградена върху преки свидетелства, разговори, документи и лични записки на участници в събитията, „Война“ проследява напрегнатите месеци преди руската агресия срещу Украйна, дипломатическите усилия на президента Джо Байдън и неговия екип да предотвратят конфликта, както и опитите на бившия президент Доналд Тръмп да влияе върху американската политика в сянка.

„Много от сензационните епизоди в предишните ми книги са истории за провали, нечестност и корупция на властта“, споделя Удуърд. „Но „Война“ ми даде нещо ново – поглед отвътре, в реално време, към искрените усилия на президента и неговите сътрудници да действат в национален интерес.“

Книгата разкрива как екипът по националната сигурност на Байдън използва разузнавателни данни, за да предупреди за подготвяното руско нашествие, как подкрепя Украйна с военна помощ и как се опитва да предотврати ескалацията на конфликта в Близкия изток между Израел и терористичните групировки „Хамас“ и „Хизбула“.

Дълбоко аналитична и безпощадно излагаща фактите, „Война“ показва не само успехите, но и допуснатите грешки и трудностите при вземането на решения в условията на глобална криза – в свят, оказал се на ръба на нова световна война.

С впечатляваща прецизност Боб Удуърд за пореден път утвърждава репутацията си като един от водещите майстори на политическата журналистика — с книга, която ще остане важен документ за настоящето и предупреждение за бъдещето.

 

Из „Война“ от  Боб Удуърд

2

„Пушката на Чехов“ е първата аналогия, минала през ума на съветника по националната сигурност Джейк Съливан при вида на сателитните снимки, показващи безпрецедентните 110 000 руски вой-ници, струпани по границата с Украйна.

Както пише драматургът от XIX век Антон Павлович Чехов, ако в първо действие на пиесата на сцената се появи пушка, това не е слу­чайно и в даден момент от постановката тя ще гръмне. Сега е април 2021 г., третият месец от президентството на Байдън, а Съливан току-що се е настанил в новия си офис в западното крило на Белия дом.

Съливан е на 44 години, слаб и светлокос, стипендиант на „Роудс“ и отличник от Юридическия факултет на Йейл. Той е най-младият съветник по националната сигурност след Хенри Кисинджър и с дис­циплината на бивш маратонец служи като оперативен координатор за външната политика на президента. Когато го назначава, Байдън на­рича Съливан „рядко срещан интелект“ и му поверява изключителни правомощия за вземане на решения.

Данните от разузнаването сочат, че руските военноморски сили активно се разгръщат и в Черно море – голям вътрешен воден басейн, граничещ с Украйна и Русия. На някои от кадрите се виждат броне­транспортьори и влекачи, теглещи огромни ракетни установки, а на други руски танкове и артилерия, заемащи позиции по 1900-километ-ровата сухопътна граница между двете държави. Десантни кораби се придвижват към полуостров Крим, разположен на северното черно­морско крайбрежие.

Според най-новия психологически профил на ЦРУ автократични­ят руски лидер Владимир Путин е тласкан от изключителна вътрешна несигурност и от имперски амбиции. Путин е убеден, че единствено той е способен да възвърне някогашното величие на страната си, а Украйна е неговата фикс идея.

Какво прави Путин, чуди се Съливан. Дали това е просто упраж­нение, своеобразна военна игра? Дали целта му е да спечели влияние върху Украйна, или да принуди Съединените щати и Европа да се от­кажат от всякакви преговори за евентуалното ѝ присъединяване към НАТО, най-мощния военен и дипломатически съюз в света?

Друга вероятност е Путин да планира да използва войските си, за да завземе още територии в Донбас – богат на въглища регион, за който страните воюват още от 2014 г., когато Русия превзема съседен Крим и около една трета от Донбас2. До момента жертвите в конфлик­та наброяват близо 14 000 души, а 29-те прекратявания на огъня до едно са се провалили заради тлеещата нестабилност.

Съливан работи в състояние на почти постоянно нервно напре­жение, но няма как да пренебрегне очевидното – човек не мести тако­ва количество хора и техника до границата на съседна държава, ако поне не допуска възможността да ги използва.

Дали пушката на Путин ще остане окачена на стената?

През първите си седмици в Белия дом президентът Байдън обсъж-да със Съливан как би желал да изглеждат взаимоотношенията на не­говата администрация с Русия.

Той дава ясно да се разбере, че не се надява на особено затопляне или разведряване, но иска да поддържа стабилен и предвидим диалог с Путин. Засега обаче ситуацията с Русия не е нито стабилна, нито предвидима. От самото начало Байдън и Съливан са принудени да ре­агират на различни актове на руска агресия.

Сред тях са почти фаталното отравяне на руския опозиционен ли­дер Алексей Навални, руската намеса в изборите в САЩ през 2020 г., предположенията, че руснаците са платили на талибаните да убиват американци в Афганистан, както и масираната кибератака срещу SolarWinds. Последната засяга над 16 000 компютърни системи по света, включително правителствени отдели на САЩ и ключови част­ни индустрии, и представлява един от най-тежките пробиви на данни в историята на САЩ.

Байдън допълнително повишава напрежението, когато в интервю за телевизия ABC на 16 март е попитан дали смята Путин за „убиец“.

– Да – отговаря той.

Кремъл нарича обидата „безпрецедентна“, а Путин отзовава рус-кия посланик от Вашингтон в израз на своето недоволство.

А ето че сега Путин предприема грандиозни маневри със своята армия.

– Възможно ли е наистина да имаме стабилни и предвидими от­ношения с Русия? – обръща се с леко раздразнение Съливан към за­местник-съветника по националната сигурност Джонатан Файнър.

Файнър е 45-годишен, с кестенява коса и късо подстригани брада и мустаци. Рядко се изявява във вашингтонското публично простран­ство, но играе централна роля в стратегията за национална сигурност на Белия дом. Бил е началник на кабинета на държавния секретар Джон Кери, а по-рано, по време на инвазията и окупацията на Ирак през 2003 г., е прекарал три години като журналист в The Washington Post. Подобно на Съливан, Файнър също е стипендиант на „Роудс“ и е завършил Юридическия факултет на Йейл.

Файнър откровено отговаря, че според него шансовете за успех са минимални, но това не пречи да продължават да опитват. Данните от американското разузнаване сочат, че Русия все още не е изразила твърдо намерение да нахлуе в Украйна, а целта на струпаните войски остава неясна. Може да става дума просто за тактика на сплашване или за нещо повече.

– Путин държи много на достойнството и уважението – каз­ва Съливан. – А една среща на върха би подхождала на имиджа на Байдън, който отдава голямо значение на личните отношения.

И той отива на среща в Овалния кабинет, за да обсъди идеята с президента.

– Той иска да бъде голям играч на голямата сцена – казва Байдън за Путин. – Това е същността на този човек.

Съливан му предлага да се срещне лично с руския лидер, позна­вайки предпочитанието му да разговаря лице в лице с всички, особено със световните лидери.

Байдън веднага се съгласява:

– Знам, че хората ще ме критикуват и ще кажат, че подобна ини­циатива го издига и легитимира. Но той е политическа фигура от гло­бален мащаб вече две десетилетия и срещата ми с него няма да го превърне в нещо, което не е. Не става дума за подмазване или разу-беждаване, а по-скоро за промяна в динамиката на събитията.

По-нататък те обсъждат датата на евентуалното събитие.

– Ако му направим предложение да се срещнем през юни, тоест след два месеца – разсъждава Байдън, – това ще накара руснаците да си кажат: „Чакай, американците вероятно имат нещо интересно пред­вид“. Това ще намали натиска по границата на Украйна и ще ограничи вероятността от военна операция през пролетта.

Украйна играе драматична и извънредно голяма роля в американ­ската външна политика. През септември 2019 г., по време на телефо­нен разговор с новоизбрания лидер на страната Володимир Зеленски, тогавашният президент Тръмп иска от него да разследва Джо Байдън и неговия син Хънтър, който е в борда на украинска енергийна компа­ния, в замяна на военна помощ от Съединените щати5. След публику­ването на препис от разговора Камарата на представителите започва процедура за импийчмънт срещу Тръмп, но по-късно той е оправдан в Сената6. Републиканците междувременно продължават да настояват за разследване на Байдън, който отговаря за отношенията с Украйна по време на администрацията на Обама.

Д-р Колин Кал е политолог и заместник-секретар по отбранител­ната политика при президента Байдън, а също негов съветник по на­ционалната сигурност като вицепрезидент от 2014 до 2017 г. В добав­ка към силно интелектуалния си облик, той има отличителен стил на обличане, като често добавя очила с яркочервени рамки, шарена вра­товръзка или цветни чорапи към тоалета си. Кал си спомня, че Байдън работи с удоволствие по линия на Украйна при кабинета на Обама и посещава столицата Киев четири пъти по време на вицепрезидент­ството си.

– Здравейте, Петро – приветства той в свое обаждане тогавашния президент Петро Порошенко. Прохождащата украинска демокрация е все още крехка, а големи части от системата за управление на страна­та остават гнили и корумпирани.

– Знам, че е трудно – продължава съчувствено Байдън. – Разбирам, че вашата политика е същинско гнездо на усойници, но вярвам, че ще постъпите правилно. Трябва да ви призная, че и за нас не е лесно да преодолеем резервите, които Западът все още храни към вас. Ето защо трябва да ни помогнете, като предприемате верните стъпки – казва той, призовавайки Порошенко да предприеме мерки за справяне с коруп­цията. – Това може да са реформи в обществените поръчки, реформи в банковата система, създаване на нови антикорупционни звена или по-агресивни действия на прокуратурата. Ако не сторите всички тези неща, няма как да си осигурите подкрепата на нашия Конгрес, на на­шия президент и на европейците, а руснаците ще ви схрускат за за­куска – подчертава той.

Байдън иска да тласне ръководството на Украйна по пътя на де­мократизацията, тъкмо обратно на желанието на Путин.

– Когато Джо Байдън беше вицепрезидент, аз седях в една стая с него, а той се обаждаше на украинците веднъж или два пъти сед­мично – спомня си Кал. – Например, за да преодолее търканията между [президента] Порошенко и [министър-председателя Арсений] Яценюк, или който беше премиер в дадения момент. И при всяко обаждане из­важдаше украинците от зоната им на комфорт по антикорупционните въпроси. Подходът му към Украйна беше на „големи прегръдки и малки шамари“.

Публикувай коментар